Какво искат руснаците от САЩ?

Никълъс Гвоздев*

Американският президент Барак Обама се ръкува с руския си колега Дмитрий Медведев в Кремъл. Снимка: Ройтерс

Въпреки всички обещания за „рестарт“ на американско-руските отношения, правителството на Обама сякаш все още следва стария сценарий. Вашингтон продължава да търси помощта на Москва за решаване на редица предизвикателства пред американската сигурност и едновременно с това пренебрегва важните за Русия въпроси. Този подход се базира на погрешното схващане, че всичко, което е заплаха за Америка (Иран, Северна Корея и т.н.), задължително трябва да засяга и Русия, а в същото време Вашингтон е свободен да прокарва други политики (като разширяването на НАТО), които според Русия са предизвикателства към нейната сигурност.

Нека не се вторачваме прекалено много в последните жестове на помирение. Повторното отваряне на военновъздушната база Манас в Киргизстан е позитивно развитие, но не е плод на алтруизъм. Все пак както Русия, така и централноазиатските правителства имат интерес да ограничат дейността на талибаните до южен Афганистан.

Вероятно най-важната молба, която президентът Обама ще отправи към президента Медведев, ще бъде Русия да се присъедини към усилията за оказване на значителен натиск върху Техеран. Санкциите биха могли да принудят Иран да изостави ядрените си амбиции, само ако всички пробойни към световната икономика бъдат затворени. Засега Москва се съгласи да окаже ограничен натиск върху Ислямската република.

Москва не иска ядрен Иран, но това е дразнител, който Русия може да търпи. Затова съдействието на Москва може да бъде получено, само ако на масата бъде поставено нещо, което да промени руските сметки.

Едно от тайните притеснения на Русия е, че ако окаже реален натиск върху Техеран, Иран впоследствие може да се договори със Запада, подобно на Либия, и да даде път на големи западни инвестиции в енергийния сектор. Сега Москва има полза от изолацията на Иран от Запада. Големите запаси от ирански природен газ са недостъпни за европейските потребители, което гарантира ролята на Русия като основен доставчик на континента. Освен това изграждането на алтернативни трасета за централноазиатски газ през Иран е невъзможно.

Евентуалното решение на ядрения въпрос може да отвори богатите резерви от ирански природен газ през „Набуко“ – газопроводът, който според плановете трябва да доставя енергия за Европа без участието на Русия. Засега проектът е почти замрял, защото липсват достатъчно доставки, които да оправдаят огромната инвестиция. Иран обаче може да промени играта.

Руското външнополитическо ведомство следва и друга стратегия, според която САЩ трябва да останат заети в други части на света възможно най-дълго, за да не се насочат към евразийското пространство, тъй като това ще застраши сигурността и икономическите интереси на Русия. Ако САЩ са готови да запазят част от статуквото, създадено от кризата между Техеран и Запада – а именно доминиращото влияние на Русия в евразийското пространство и ролята й на основен енергиен доставчик за Европа, Москва може да покаже повече воля за сътрудничество по иранския въпрос.

Последната среща на НАТО и Русия на остров Корфу не предизвика много оптимизъм. Усилията на Москва за нов европейски договор за енергийна сигурност се основават на това, че той трябва да премахне нуждата от по-нататъшно източно разширяване на НАТО до Украйна и Грузия и да сложи знак за равенство между Северноатлантическия алианс и оглавяваната от Русия Организация на Договора за колективна сигурност (ОДКС), за да се гарантира стабилността от „Ванкувър до Владивосток“.

Вашингтон е подозрителен към такива внушителни предложения и предвид факта, че американският президент, вицепрезидентът и държавният секретар подкрепят членството на Грузия и Украйна в НАТО, е трудно да се предположи как конфликтните позиции на Русия и САЩ биха могли да се помирят.

Сигурен съм, че президентът Обама ще направи триумфална визита в Москва. Но ако иска да промени руската външна политика, той трябва да направи повече от това да гледа Медведев в очите.

По БТА

*Никълъс Гвоздев е преподавател по проблемите на националната сигурност при Американския  военноморски колеж и редактор на сп.“Нешънъл интерест“

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.