Уйгурската заплаха за Медведев и Обама

Етнически уйгури чакат с прътове на блокада в квартала си в град Урумчи, Синцзян – Уйгурски автономен район. Снимка: Ройтерс

За кого са заплаха етническите погроми в Урумчи, столицата на Синцзян-Уйгурския автономен район – западна територия на Китай? Възможно ли е да се превърнат в нещо повече от чисто местен китайски проблем? Със сигурност е така. В най-лошия случай засилването на уйгурския тероризъм може да затрудни външната политика на Барак Обама (знае се, че президентът на САЩ смята за нейна ключова насока афганистанско-пакистанския възел).

„Уйгурската заплаха“ може да се отрази също толкова сериозно и върху едно важно направление от външната политика на Русия – централноазиатското, където действа Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС). И доколкото събитията тласкат Москва и Вашингтон към сближаване и сътрудничество, президентите на двете държави изглежда желаят на китайските власти успех в действията за въвеждане на ред в Урумчи и околността.

Китай е смятан за еднонационална страна, в която малцинствата са може би един процент от населението. Това впрочем са близо 13 милиона души. Сред тях уйгурите, наред с тибетците, създават най-сериозни проблеми на Пекин. По принцип всяко етническо малцинство създава проблеми на която и да било държава. Това е особено важно днес, през новото столетие, ясно очертало фалита на идеята „една нация – една държава“. Всички трябва да се учат как да живеят на една и съща улица с всички останали.

Китайските градове като Пекин или Шанхай знаят добре, че за човек е доста вкусно да живее на една и съща улица с уйгурите, защото те отлично готвят овнешко и правят специален хляб. При това обаче всеки китаец, стига да не е проспал уроците по история в училище, може би помни, че уйгурите – един от тюркските народи, обитавали Великата степ, сроден с монголците или манчжурите – в миналото не са били сред най-добрите приятели на китайците.

Стигнало се дотам, че през 8-и век уйгурската държава, заемала част от територията на Западен Китай, фактически блокирала търговските пътища от империята до Самарканд, Бухара и чак до Константинопол, което на практика променило развитието на китайската цивилизация. „Средноазиатска“ дотогава, за дълги векове напред тя се превърнала в „южна“, ориентирана към топлите морета на Югоизточна Азия.

Ако пък прелистим китайската литература от следващите столетия, уйгурите са описани в нея като скандални гости на имперските гранични градове, редовно предизвиквали побоища в местните кръчми. Общо взето, историята на отношенията между двата народа не е от най-лесните, горе-долу както е при испанците и англичаните. Тъй че събитията през почивните дни в Урумчи не бива много-много да ни учудват. Същината им е съвсем ясна – организирана от уйгурите провокация с предварително сложени в сметката човешки жертви.

Първо, повод за погромите бяха събития, станали твърде далеч от Синцзян – на юг, в Шаогуан, където по време на местни вълнения заради уволнения загинаха двама уйгури, вероятно убити от полицията. (Изобщо Китай изживява глобалната криза по-успешно от много други страни, но среща и проблеми – постоянни улични безредици ту в един, ту в някой друг град.)

Събитията в Шаогуан се случиха през юни. Едва много след това обаче на централните улици в уйгурската столица излязоха няколкостотин души, повечето мирни демонстранти. При което далеч не толкова мирните уйгури с голяма вещина започнаха да палят градски магазини (собственост на китайци), коли и автобуси, и да нападат хора, включително полицаи.

Второ, „спонтанните палежи“ не са нещо лесно, с една запалка не се ликвидира цял магазин. Трябва да си приготвиш най-малкото туба бензин. По същия начин изглеждаха събитията през март м.г. в Лхаса, столицата на друг автономен район – Тибет. Там беше съвсем очевидно, че действат подготвени провокатори. Същото сочи и необичайно големият брой на жертвите – 140 души до вчера. В случай на стихийни улични вълнения подобна статистика няма, всичко се разминава само с ранени.

Уйгурите и тибетците са китайски малцинства с мощни диаспори в други държави. И не тибетската, а тъкмо уйгурската диаспора е прочута с бойните си терористични отряди, неведнъж организирали атентати и то не в Синцзян, а в основните китайски градове. И дори китайските власти сега да са избързали твърде много с изявленията за „нишки, водещи към чужбина“, то е само защото винаги досега въпросните нишки безспорно се стичаха тъкмо натам.

Вариантите тук са много и не включват само Световния уйгурски конгрес със седалище в САЩ. Доскоро бихме могли да споменем сред посоките, в които водят тези „нишки“, Киргизстан – в страната има доста многобройно уйгурско население. Тъкмо тези средноазиатски „нишки“ наред с други причини, караха Китай още през 90-те да отделя внимание на проекта, наречен по-късно ШОС.

Днес Урумчи е град, където казахстанци, киргизстанци и други съседи на хората от Синцзян идват за обиколки из магазините за лечение или развлечения. Урумчи е търговски и бизнесцентър на постепенно формираща се икономическа зона, в която влизат всички средноазиатци, включително западнокитайските им събратя.

Днес възможността терористични групировки от китайските малцинства да намерят източник на ресурси в централноазиатски държави не буди особена тревога. Нека обаче не забравяме, че още през 80-те се разбра за връзки между уйгурските терористи и бунтовническите организации, току-що започнали да се формират в Афганистан и Пакистан (между другото, уйгурите са мюсюлмани). Сиреч, теоретично погледнато, всичко това е част от проблемите на Барак Обама. А и на Дмитрий Медведев.

Как стоят тогава нещата с уйгурските организации в САЩ? Ами точно по същия начин, както и с множеството други подобни организации на американска територия – или другаде, но финансирани с парите на ужким неправителствени организации от САЩ. Това е част от вчерашната (и претърпяла провал) американска политика, от която днешна Америка всъщност още не се е отказала открито. Има и друг момент – подобни организации не бива да се оставят на произвола на съдбата. Ал Каида вече показа какво се случва, щом бившите стопани престанат да финансират рожбата си.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.