Уйгурската заплаха за Медведев и Обама
За кого са заплаха етническите погроми в Урумчи, столицата на Синцзян-Уйгурския автономен район – западна територия на Китай? Възможно ли е да се превърнат в нещо повече от чисто местен китайски проблем? Със сигурност е така. В най-лошия случай засилването на уйгурския тероризъм може да затрудни външната политика на Барак Обама (знае се, че президентът на САЩ смята за нейна ключова насока афганистанско-пакистанския възел).
„Уйгурската заплаха“ може да се отрази също толкова сериозно и върху едно важно направление от външната политика на Русия – централноазиатското, където действа Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС). И доколкото събитията тласкат Москва и Вашингтон към сближаване и сътрудничество, президентите на двете държави изглежда желаят на китайските власти успех в действията за въвеждане на ред в Урумчи и околността.
Китай е смятан за еднонационална страна, в която малцинствата са може би един процент от населението. Това впрочем са близо 13 милиона души. Сред тях уйгурите, наред с тибетците, създават най-сериозни проблеми на Пекин. По принцип всяко етническо малцинство създава проблеми на която и да било държава. Това е особено важно днес, през новото столетие, ясно очертало фалита на идеята „една нация – една държава“. Всички трябва да се учат как да живеят на една и съща улица с всички останали.
Китайските градове като Пекин или Шанхай знаят добре, че за човек е доста вкусно да живее на една и съща улица с уйгурите, защото те отлично готвят овнешко и правят специален хляб. При това обаче всеки китаец, стига да не е проспал уроците по история в училище, може би помни, че уйгурите – един от тюркските народи, обитавали Великата степ, сроден с монголците или манчжурите – в миналото не са били сред най-добрите приятели на китайците.
Стигнало се дотам, че през 8-и век уйгурската държава, заемала част от територията на Западен Китай, фактически блокирала търговските пътища от империята до Самарканд, Бухара и чак до Константинопол, което на практика променило развитието на китайската цивилизация. „Средноазиатска“ дотогава, за дълги векове напред тя се превърнала в „южна“, ориентирана към топлите морета на Югоизточна Азия.
Ако пък прелистим китайската литература от следващите столетия, уйгурите са описани в нея като скандални гости на имперските гранични градове, редовно предизвиквали побоища в местните кръчми. Общо взето, историята на отношенията между двата народа не е от най-лесните, горе-долу както е при испанците и англичаните. Тъй че събитията през почивните дни в Урумчи не бива много-много да ни учудват. Същината им е съвсем ясна – организирана от уйгурите провокация с предварително сложени в сметката човешки жертви.
Първо, повод за погромите бяха събития, станали твърде далеч от Синцзян – на юг, в Шаогуан, където по време на местни вълнения заради уволнения загинаха двама уйгури, вероятно убити от полицията. (Изобщо Китай изживява глобалната криза по-успешно от много други страни, но среща и проблеми – постоянни улични безредици ту в един, ту в някой друг град.)
Събитията в Шаогуан се случиха през юни. Едва много след това обаче на централните улици в уйгурската столица излязоха няколкостотин души, повечето мирни демонстранти. При което далеч не толкова мирните уйгури с голяма вещина започнаха да палят градски магазини (собственост на китайци), коли и автобуси, и да нападат хора, включително полицаи.
Второ, „спонтанните палежи“ не са нещо лесно, с една запалка не се ликвидира цял магазин. Трябва да си приготвиш най-малкото туба бензин. По същия начин изглеждаха събитията през март м.г. в Лхаса, столицата на друг автономен район – Тибет. Там беше съвсем очевидно, че действат подготвени провокатори. Същото сочи и необичайно големият брой на жертвите – 140 души до вчера. В случай на стихийни улични вълнения подобна статистика няма, всичко се разминава само с ранени.
Уйгурите и тибетците са китайски малцинства с мощни диаспори в други държави. И не тибетската, а тъкмо уйгурската диаспора е прочута с бойните си терористични отряди, неведнъж организирали атентати и то не в Синцзян, а в основните китайски градове. И дори китайските власти сега да са избързали твърде много с изявленията за „нишки, водещи към чужбина“, то е само защото винаги досега въпросните нишки безспорно се стичаха тъкмо натам.
Вариантите тук са много и не включват само Световния уйгурски конгрес със седалище в САЩ. Доскоро бихме могли да споменем сред посоките, в които водят тези „нишки“, Киргизстан – в страната има доста многобройно уйгурско население. Тъкмо тези средноазиатски „нишки“ наред с други причини, караха Китай още през 90-те да отделя внимание на проекта, наречен по-късно ШОС.
Днес Урумчи е град, където казахстанци, киргизстанци и други съседи на хората от Синцзян идват за обиколки из магазините за лечение или развлечения. Урумчи е търговски и бизнесцентър на постепенно формираща се икономическа зона, в която влизат всички средноазиатци, включително западнокитайските им събратя.
Днес възможността терористични групировки от китайските малцинства да намерят източник на ресурси в централноазиатски държави не буди особена тревога. Нека обаче не забравяме, че още през 80-те се разбра за връзки между уйгурските терористи и бунтовническите организации, току-що започнали да се формират в Афганистан и Пакистан (между другото, уйгурите са мюсюлмани). Сиреч, теоретично погледнато, всичко това е част от проблемите на Барак Обама. А и на Дмитрий Медведев.
Как стоят тогава нещата с уйгурските организации в САЩ? Ами точно по същия начин, както и с множеството други подобни организации на американска територия – или другаде, но финансирани с парите на ужким неправителствени организации от САЩ. Това е част от вчерашната (и претърпяла провал) американска политика, от която днешна Америка всъщност още не се е отказала открито. Има и друг момент – подобни организации не бива да се оставят на произвола на съдбата. Ал Каида вече показа какво се случва, щом бившите стопани престанат да финансират рожбата си.
По БТА