Как да се предпазим от завличане с пари назаем?

Когато са намесени пари, не разчитайте отсрещната страна да се ръководи от чувства или съвест

В последните месеци все повече хора спират да си плащат кредитите заради кризата и се налага дълговете им да се поемат от поръчителите, казват банкови служители. Някои от некоректните длъжници молят роднини и познати да теглят нови кредити, за да им оправят проблемите. С парите от близки длъжникът погасява заемите си към официални институции и остава „да виси“ на частни лица. За съжаление, малко от хората, които са помогнали в подобна ситуация, успяват да си получат парите обратно. Някои завличат поръчители и роднини от безизходица (например – преследват ги лихвари, запорирали са им заплатата и т.н.), но от банките отчитат, че много са се увеличили и „професионалните“ измамници.

„Не можете да си представите колко много хора в България са теглили заем, за да услужат с парите на закъсал близък, роднина или приятел, казва служителка на „Уникредит Булбанк“ в София. Отделно е пълно с измамници, които се възползват от доверието на хората, за да вземат от тях пари назаем, а после изчезват без следа. В момента масово хората изгарят с кредити, които са отишли в полза на други лица“.

До миналата година банките щедро раздаваха кредити, а българите теглеха като невиждали, без да мислят, че ще трябва и да ги връщат. В условията на криза много от длъжниците останаха без постоянни доходи, но с големи финансови тежести – потребителски и ипотечни заеми, кредитни карти, автомобили, техника и обзавеждане на лизинг. Как банките и лихварите ще си съберат парите от такива длъжници, при условие, че непрекъснато вдигат лихвите по кредитите (вместо да ги намалят като в цивилизованите държави)? И кой ще плати сметката накрая?

Поръчителят като изкупителна жертва

Поръчителят (гарантът) по кредита по закон е „солидарен съдлъжник“ с получателя на парите. Ако титулярът не плаща редовно вноските по заема, банката има право да развали договора си с него и да направи кредита изискуем. Това значи, че длъжникът (или неговият гарант) трябва да върне цялата сума в кратък срок, заедно с такси, лихви и др. Ако банката се затруднява да влезе в контакт с титуляра или няма какво да му вземе (примерно – води се безработен и няма имущество на негово име), всички пасиви се прехвърлят върху гаранта. Може да му блокират сметки, да му изземат имущество, да го съдят и пр.

Д.М., служител в държавната администрация, разказва: „След работа с колегите се събирахме в едно заведение. Собственикът беше много симпатичен и го направихме част от компанията. Ходили сме заедно по екскурзии, посрещали сме празници и рождени дни. Един ден ми приплака, че трябва да изтегли 10 000 лева заем и ме помоли да му стана гарант. Съгласих се. Месец-два по-късно затвори ресторанта и изчезна. Телефоните му бяха изключени. Реших да го потърся на адреса, който имах, но там вече живееха други хора.

Запорираха ми заплатата. Цялата отговорност за изплащането падна върху мен. Нямаше как да избягам – работя в държавно учреждение, живея на постоянен адрес. После разбрах, че е завлякъл и други хора. Един от тях каза, че е пуснал мутри да го търсят и ако го намерят, ще ми вземат и моите пари, но си останах с обещанията. Хванах се и на втора работа. Четири години мизерствах, докато върна парите. А исках да си правя ремонт, да поканя приятелката ми да живее при мен, но всичко пропадна“, ядосва се Д.М.

Измамите със заеми между приятели

Много хора се решават да теглят заем, за да помогнат на някого в беда. Между роднини това е честа практика, но в последните месеци има бум на злоупотреби с приятели, познати, любовници, сродни души и пр. Измамникът съзнателно си набелязва „жертви“, които да платят старите му дългове или да поддържат стандарта му на живот. Той ги манипулира, докато спечели доверието им, след което им взима парите и изчезва.

„Професионалният измамник“ е изчерпал приятелския си и роднински кръг и трескаво търси нови контакти. За целта използва сайтовете за запознанства в Интернет, професионалните си контакти и др. Най-често симулира любовна връзка или бизнес отношения с жертвата си.
Манипулаторите успяват да заблудят дори интелигентни и изпатили хора, да им „услужат“ с големи суми или „да инвестират в печеливша дейност“. Характерното е, че измамникът държи всичко да се случи „на доверие“ и се засяга на чувства, ако някой се усъмни в неговата коректност или трябва да подпише документи. Ако могат, такива хора експлоатират също и приятелите, и роднините на жертвата.

„Една приятелка – известна адвокатка, още изплаща колата на бившето си гадже, казва Р.С., също адвокатка, от София. Теглила заем, дала му парите, той си купил нова кола, обещал й да погасява вноските, но един ден си събрал багажа, запалил си автомобилчето и изчезнал“.

Бизнес-дама от Варна разказва друг случай: „Той имаше недвижими имоти по Черноморието, 3 апартамента в София и вила като дворец на 30 км. от столицата. Караше чисто нов „Мерцедес“ по поръчка. Срещнахме се по работа, той започна да ме ухажва и се влюбих в него. Търгуваше със земи и ми беше обещал процент, ако му намирам клиенти. Познавам много хора и му уредих няколко сделки. Когато сумата ми от проценти стана около 30 000 лева, започнах да го питам кога ще ми я изплати. По това време той строеше малко ваканционно селище и ми каза: „Искаш ли, вместо да ти давам тези 30 000, да притежаваш 10% от бъдещото селище? Толкова те обичам и така ми върви бизнесът, откакто съм с теб, че напълно го заслужаваш. Само да построим къщите и ще подпишем договора, за да си имаш всичко черно на бяло.

До края на връзката си с този човек изгубих още около 30 000 лева – веднъж изтеглих 10 000 лева потребителски заем, друг път инвестирах печалбата от дейността си във великите му строежи. Днес не разполагам дори с една хартийка, че ми дължи пари. Мислех си, че ме обича и е искрен, но сега си давам сметка, че през цялото време ме е използвал – и за пари, и за работа, и за компания, и за секс, и за всичко…“, казва А.С. от Варна.

Когато са намесени пари, не трябва да се разчита отсрещната страна да се ръководи от чувства или съвест – казват психолози. Чувствата са си чувствата, но те не трябва да се намесват във финансовите взаимоотношения. Затова, преди човек да даде пари назаем или да „инвестира“ (особено когато става въпрос за големи суми), трябва да се подсигури с документи.

Как да се предпазим от завличане с пари?

От правна гледна точка има поне 2 сигурни начина да подведеш под отговорност човек, на когото си дал пари назаем или си му станал поръчител. Освен банките, частните лица също имат право да сключват помежду си юридически валидни договори за заем. Добре е договорът за заем да е съпроводен с т.нар. „Запис на заповед“. Дори човек да разполага само с един от двата документа („Запис на заповед“ е по-силният самостоятелен инструмент), това пак дава основание съдът да се произнесе в негова полза.
Бланки на „Договор за заем“ и „Запис на заповед“ може да се разпечатат свободно от Интернет, но е добре да се изготвят за всеки конкретен случай от опитен адвокат, за да не се окажат невалидни пред съда (примерно, ако липсва някакъв важен атрибут). Освен един адвокатски хонорар, заемодателят няма други разходи по издаване на документите. Договорът за заем и записът на заповед не се заверяват нотариално, не се изисква върху тях да се поставят печати, да се подписват пред свидетели и др.

Важна забележка: Когато длъжникът подписва договора или издава „Запис на заповед“, трябва да изпише ръкописно поне трите си имена. Така, дори и да оспори автентичността на подписа си в съда (което е много честа практика), графологичната експертиза ще докаже, че лъже.
Най-добре е длъжникът да подпише „Договор за заем“ и „Запис на заповед“ преди да е взел парите, но може и след време, когато възникнат съмнения в неговата коректност. За съда е без значение кога са подписани документите, важното е да са валидни.

Ако разполага с „Договор за заем“ и/или „Запис на заповед“, човек може да си събере парите по съдебен ред. Запорират се сметките и трудовите възнаграждения на некоректния платец или съдия-изпълнител му иззема имуществото. Проблемът е, че някои от длъжниците не разполагат с имущество, нито със законни доходи и няма какво да им се вземе.

Тогава потърпевшият може да опита да си продаде дълга. Много от бившите силови играчи направиха фирми и сред дейностите им е т.нар. „изкупуване на дългове“. С валиден „Договор за заем“ и/или „Запис на заповед“ човек може да продаде правата си на заемодател на такава фирма. Тя му връща по-голямата част от парите веднага, като си удържа определен процент от сумата (от 10 до 50%, в зависимост от размера на заема). Примерно, ако дългът е 100 000 лева, фирмата го изкупува за 70 000 лева и получава изцяло правата на заемодател. Оттам-нататък тя си търси парите от длъжника, а реалният заемодател губи 30 000 лева, вместо 100 000.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.