Странната Южна Африка + фотогалерия 53 снимки
Йоханесбург ни посрещна неприветливо. Първо попаднахме в тясна, зле осветена зала, където като герои на Кафка заварихме да се извиват дълги опашки за проверка на паспортите. При три кацнали едновременно самолета, от пет гишета работеха две. Пътниците – от всички възможни цветове – уморени, изнервени и тихо ругаещи. Както каза нашият приятел, който ни посрещна – тези ще си изкарат боя по време на Световното (Южна Африка е домакин на следващото световно първенство по футбол)… Когато запитах защо няма адекватно обслужване, той обясни лаконично: „Липса на кадри.”
Защо ли това не ме учуди никак. Излязохме от летището и тук дойде първият цивилизационен шок – идеална чистота и път като слънце. Няма дупки, няма кръпки… Пътищата, строени от злите колонизатори, още на са мръднали. Дали заради климата (никаква влажност, температура около 30 градуса през четирите сезона), дали заради липса на разсипан бетон по асфалта от тежки камиони, багери и т. н., те бяха като нови. „Кога ще ги стигнем… африканците?” Още първият ме държеше, когато дойде втори цивилизационен шок – по улиците няма бели хора. Улиците са „черни”.
Ако искаш да се движиш, качваш се на колата и внимаваш къде отиваш, за нищо на света не трябва да се губиш и да влизаш в непознати квартали. Могат да ти се случат много, ама много лоши неща. Сред чернокожите престъпността е голяма. Сексуални насилия, особено над деца, са нещо обичайно. Самият новоизбран президент Зума е обвиняван в корупция и… изнасилване. Той беше подкрепен като кандидат от Нелсън Мандела, но беше остро разкритикуван от чернокожия епископ Дезмънд Туту, нобелов лауреат. Зума признава за сексуален контакт с прислужничка в къщата си, но не е осъден. Чернокожите го смятат за герой, защото се оказало, че тя била вирусоносител на СПИН, а той не се заразил…
Кейптаун
Научихме, че бурките – така наричат потомците на първата независимата Бурска република основана от Пол Крюгер – много не се церемонят. Движат в огромни джипове, въоръжени с пушки и с по 2 кучета от породата Риджбек. Приятели от махалата имат такова куче, добро и дружелюбно животно. В Претория научих, че точно тази порода кучета са били обучавани за лов на африканци. Сигурно е било ужасно, защото чернокожите и досега изпитват неистов страх от тях. И не само. Ако искаш да наемеш прислуга, първо и задължително условие е да няма пуснато куче, пък било то и луксозен териер от Йоркшир. Това ни разказаха нашите приятели и ни заведоха в голф-клуба на бурките. Там можеш да се разхождаш на воля, да пиеш хубаво кафе, да хапнеш вкусно и да поиграеш бридж с приятелки, докато мъжете се забавляват с топки. Научихме, че много бели напускат родната си Южна Африка и се изнасят към Австралия. Прибрахме се по светло и приседнахме край басейна на сладки приказки и ароматно южноафриканско вино. Утре ни предстоеше среща с лъвовете…
Кампс бей и Саймън таун
Станахме рано в трепетно очакване да видим отблизо „царя на животните” Изпихме набързо кафето и тръгнахме към Природния парк за лъвове в Претория. Неповторимо преживяване… След лъвовете, видахме и фермата за крокодили, която беше по път. Очаквах кръвожадни зверове, а видях мързеливо излегнати алигатори, които гледаха с досада и нас, и гледачите с мръвки в ръка. Явно беше хитър трик за наивни туристи. Разбрахме, че има разочаровани и от живото сафари. Можеш да висиш цяла нощ и животно за цяр да не видиш. Фирмите обещават повторен тур, но и тогава не е много сигурно.
В Кейптаун предлагат друг вид преживяване: разходка с лодка при белите акули. Ако се появят разбира се… Най-сигурно е да отидеш в аквариума, където първо виждаш много повече и второ – не преживяващ кошмара „морска болест”. За мен лично, вторият вариант беше за предпочитане…
Краят на света и лъвовете
Аквариумът се намира в едно от най-красивите и посещавани места в Кейптаун – т. нар. Уотърфронт, дълга крайбрежна ивица в града, осеяна с паркове, кейове за яхти, заведения и магазини. Преди да потънеш в аквариума, можеш да приседнеш на чистичка пейка, да погледаш уличен театър, да послушаш жива музика. После можеш да изпиеш чаша бира с вкусна риба в някой от многото ресторанти, да гледаш играта на тюлените и да се наслаждаваш на африканското слънце.
Сън Сити, градът на приказките, е построен върху угаснал вулкан, той е едно забележително архитектурно творение от каменни статуи на животни, някои от които вградени в скалите, лъскави хотели, изкуствено море с “истински” вълни и още десетки атракции, коя от коя по-чудновати. Африканското царство на удоволствията е може би най-уникалният „комплекс” в света – дворци, потънали в пищен разкош, заимстван от богатството на африканската природа и ултрамодерните удобства на съвременността. Според местните легенди и митове преди много години тук се заселва и установява своето кралство древна африканска цивилизация. На мястото на днешния Палат в центъра на Сън Сити е бил някогашният царски палат, разрушен от силно земетресение, прогонило изцяло жителите на града.
Стигнахме и края на света – нос Добра надежда. Като наближихме, маймуни наизлязоха и ни преградиха пътя. Предупредиха ни да не ги храним, да не се доближаваме до тях, да не ги закачаме. Гледахме ги как безцеремонно се разхождат по платното с малките си… Като стигнеш до носа, гледката си заслужава пътуването. Пред теб се събират двата световни океана. Усещането е величествено.