Пътят на писмото във времето на Интернет + фотогалерия

Всеки месец унищожават грешно адресирани писма, веднъж годишно - колети без получател

Оператор зарежда писма, които ще бъдат разпределени от сортировъчната машина. Снимки: Нели Томова

Романтиката в пощите отмина. Имаше известна доза сантимент да носиш на хората известия за най-важните събития в живота – за сватба, раждане на внуче, кръщене, смърт…, както и разкази за ежедневието, случки, мисли, вълнения, описани в писма до любими, приятели, роднини… Случвало се е да нося телеграма, с текст: “Елате да си получите лека кола, бордеро еди кой си номер, еди къде си.” Даваш известието, посрещат те с овации…

Но това си отиде. Назад в годините остана времето, когато пощаджията носеше любовната и друга лична кореспонденция на известните и не толкова известни хора и беше един от чаканите посетители. А писмата на писатели, политици, учени и други значими за историята и културата личности излизаха в отделни томчета към събраните им съчинения.

Сега хората чакат да получат фактурата за тока по пощата. И ако падежът й е на 11-то число, а пощаджията занесе известието на 14-о, кой ще им плати лихвата за закъснението, пита Иван Млеканов, който в момента е главен директор в Главна дирекция “ Пощенски услуги” в държавната компания “Български пощи”. Той е започнал работа в пощите преди 42 години като пощенски раздавач, също както своя баща и дядо.

Иван Млеканов – главен директор на Главна дирекция „Пощенски услуги“ в държавната компания „Български пощи“ Снимки: Нели Томова

Млеканов започва разказа си за пътя на класическото писмо и новите видове кореспондентски и други пратки до пощенската кутия. Пътуваме към най-модерния разменно-сортировъчен център на Балканите, където пристигат и тръгват пратки от цялата страна и чужбина, след като са сортирани и разпределени за съответните пощенски станции и клонове също в страната и чужбина.

Съвременните пощенски администрации класифицират пратките по два показателя – в зависимост от характера на съдържанието и в зависимост от скоростта на обработка и времето за пренасяне, обяснява Млеканов. Според съдържанието пратките се разделят на писмовни, в които се включват кореспондентските пратки (тоест обикновено писмо), малките пакети и пощенската карта.

Интернет и електронната поща все повече изместват обикновеното писмо, т.нар. кореспондентска пратка. Настъпва и т.нар. хибридна поща, при която изпращачът (най-често голяма компания) дава на магнитен или електронен носител съдържанието на писмото, известието, фактура на комунална услуга и адресите на получателите. Всичко останало е работа на пощите – разчитане, подреждане, разпечатване, адресиране, слагане в пликове, надписване и разпределяне за подателите, транспортиране и доставяне.

На изхода на халето все още се пази стар шкаф с прегради, в които преди години ръчно са се сортирали пощенските пратки. Снимки: Нели Томова
На изхода на халето все още се пази стар шкаф с прегради, в които преди години ръчно са се сортирали пощенските пратки. Снимки: Нели Томова
На изхода на халето все още се пази стар шкаф с прегради, в които преди години ръчно са се сортирали пощенските пратки. Снимки: Нели ТомоваРаботнички от центъра подреждат вече сортираната от машините поща. Снимки: Нели ТомоваВ тази зала са разположени най-съвременни печатарски и пликовъчни машини, които участват в производството на последния хит в пощенските пратки - хибридната поща.  Снимки: Нели ТомоваОбработена и сортирана поща. Снимки: Нели ТомоваЦентърът отвън. Снимки: Нели ТомоваРаботници от центъра получават вестници, които ще бъдат разпределени по абонаментни адреси. Снимки: Нели ТомоваЕдно от помещенията в центъра. Снимки: Нели ТомоваХибриден център - пликове, в които машината ще вложи сгънатите фактури за тока, парното или природния газ. Снимки: Нели ТомоваФината сортировъчна машина сортира писмата до пощенския участък в съответен град. Тя има 150 клетки, на принципа на вакуума писмата се засмукват и падат като куршуми в съответните клетки. Снимки: Нели ТомоваСлужителка на центъра обработва писма. Снимки: Нели ТомоваИван Млеканов демонстрира как работи машината за фино сортиране. Снимки: Нели ТомоваПисма, които очакват да бъдат разпределени. Снимки: Нели ТомоваСортировъчната машина за грубо сортиране захапва всяко писмо поотделно, то минава през валяци, през оптичен четец, който прочита информацията върху плика, сверява я с базата данни и когато се получи съвпадение писмото пада в съответната клетка за Пловдив, за София и т.н. Снимки: Нели ТомоваНа час машината може да чете и сортира по 42 пратки. Тя сканира и запомня изписаните адреси. Информацията за писмата с неточни адреси се изтегля в залата за видеокодиране, където операторки поправят грешките. Снимки: Нели ТомоваИван Млеканов пред Хибридния център. Снимки: Нели ТомоваОттук пощенските коли товарят и разтоварват тонове поща, които се разпределят в разменно-сортировъчния център. Снимки: Нели ТомоваОператор зарежда писма, които ще бъдат разпределени от сортировъчната машина. Снимки: Нели ТомоваКомандния пулт на сортировъчната машина. Снимки: Нели ТомоваЧували с готови за транспортирани писма. Снимки: Нели ТомоваИван Млеканов - главен директор на Главна дирекция Фината сортировъчна машина сортира писмата до пощенския участък в съответен град. Тя има 150 клетки, на принципа на вакуума писмата се засмукват и падат като куршуми в съответните клетки.Снимки: Нели Томова

И все пак все още хората, които не са на ти с компютрите и интернет, пък и не само те, си изпращат честитки за празниците и писма по пощата. Закупените пощенски марки дават ориентировъчна представа за пощенския трафик при най-масовата пощенска услуга – писмото. Някога на месец са се продавали по 5 милиона марки, сега – по около 1 милион.

В България пощенските станции на основния пощенски оператор са 2 984, а населените места са над 5 200. Това налага ежедневно междуселищни куриери да пътуват до селищата без пощенска станция с мотопед, автобус и други превозни средства. Има дори една пощальонка, която пътува с кон до съседните села, за да доставя писма и вестници.

Работници от центъра получават вестници, които ще бъдат разпределени по абонаментни адреси. Снимки: Нели Томова

Пощальоните са 4 000 души. Междуселищните куриери работят по 4 часа на ден. 837 пощи са отворени 8 часа, 256 пощенски станции – 4 часа. Не можем да ги закрием, защото има хора, които имат нужда от пощенски услуги и от пощенската станция, като единствената институция в тези забравени от всички населени места, обяснява Млеканов. Не става дума само за бабите и дядовците, които няма как да си получат пенсията и по една картичка или писмо от близки и роднини, ако няма поща. Някога пенсионерите, на които Български пощи са изплащали пенсии, са били над 2,2 милиона, после клиентите пенсионери намалели на 2 милиона, а сега са около 1,6 милиона.

Пощенските маршрути в страната са с обща дължина малко над 60 000 километра, като включват всички категории пътища в България. “Български пощи” ЕАД всеки работен ден доставя поща до всички населени места по маршрути с дължина около 35 000 километра.

Като основен оператор “Български пощи” ЕАД не плаща лицензионни такси, но за сметка на това са длъжни да посещават всички, дори и най-отдалечените селища (т.нар. труднодостъпни географски райони) в страната, за да предоставя пощенски услуги на населението. По-голямата част от другите оператори нямат такова задължение.

Центърът отвън. Снимки: Нели Томова

Ние пренасяме пощата (писмо или каквато и да е пратка), като услугата се заплаща по единна за цялата страна цена, казва Млеканов. Едно писмо от София за София струва 60 стотинки. Ако се изпрати от София за Силистра, то има същата цена от 60 стотинки.

Питам пощенския шеф защо все още има недоставени или забавени пратки. В света на пощите са известни куриозни случаи на писма, пътували десетки години до получателя.

Млеканов разказва: “Веднъж проверявахме жалби за недоставени пратки. Едната беше адресирана по следния начин: гр. Бургас, “Славейков”, номер 18, етаж 2”. Разбира се, това е непълен адрес. Не е написан никакъв код. А по кода нашите служби извършват сортирането на пратките и писмата.

Каква е ситуацията, ако в Бургас има и улица “Славейков”, което е съвсем различно като адрес. Трябва да се има предвид и това, че пощальонът обикновено гадае, че щом има номер, значи това не е блок, но понеже е посочен етаж, а за къщите не се пише етаж, значи възможно е адресът да е и за кооперация или блок. И така писмото се изпраща в жилищен комплекс “Славейков” на номер 18.

А знаете ли какви номера на блокове има в жилищните комплекси на столицата и в други големи градове? В жилищен квартал на София има блок с номер 323 „А”, а в него има и вход „А”. В същия този жилищен квартал има и блок с номер 323, който има също вход „А”. При посочената ситуация на номериране на жилищни блокове в един и същ жилищен комплекс е естествен въпросът по какъв начин пощенските служби биха се ориентирали за доставка на получаваните пратки, които са без пощенски код на обслужващите посочените адреси станции.

Служителка на центъра обработва писма. Снимки: Нели Томова

Много често стават грешки поради наличие на улици с едни и същи имена в едно и също населено място. Служителите от комисиите в общините, като извършват преименуване на улиците, не винаги спазват стриктно изискванията за смяната на съществуващи имена на улици с нови, поради което често се повтарят (припокриват) имена на улици.

В София има няколко улици с едни и същи имена – например улиците с името “Свети Наум”. Едната е в квартал Драгалевци, а другата – в Лозенец (бившата улица “Трайчо Костов”). Когато в столицата се получи писмо, което е адресирано за въпросната улица, без да е посочен пощенският код на адреса, възникват най-малко два варианта за доставка.

Ако писмото има шанс да попадне в пощенски клон 21, който се намира на бул. “Черни връх”, то ще бъде доставено в деня на получаването или на следващия ден, при условие че на посочения адрес се намира действителният получател.

Ако обаче на посочения адрес (“Свети Наум”) в София – пощенски клон 21, получателят е непознат, писмото след опит за доставка следва да се препрати по служебен път през разменно сортировъчния център за ново сортиране, за доставяне от пощальоните на пощенска станция 15 в София, която се намира в квартал Драгалевци. Така въпросното писмо дори да е с подател и получател от „София” за „София” може да се доставя дори за пет, а в някои случаи и за повече дни.

За конкретния случай е достатъчно подателят да напише София 1415, кода на квартал Драгалевци, за да може писмото да се получи в рамките на два дни, какъвто е контролният срок за доставяне.

В България няма населено место без улици с имена и всички имат пощенски код на обслужващата пощенска станция. За съжаление не само че не се пише пощенският код на адреса, но за големите градове най-често се посочва код, който не отговаря на действителния. За София често подателите посочват код 1000, който е за адресати от районна на централната пощенска станция, а в действителност адресът на получателя е в района на друга пощенска станция.

Това води до грешно сортиране на пратките от сортировъчната машина и излишното им разкарване, докато се доставят на получателите. Имало е момент, когато от 100 постъпващи писма, само 83 са били с написан пощенски код, а от кодираните писма около 60 на сто – с верен код.

Фината сортировъчна машина сортира писмата до пощенския участък в съответен град. Тя има 150 клетки, на принципа на вакуума писмата се засмукват и падат като куршуми в съответните клетки. Снимки: Нели Томова

Освен писма без или с грешен код, макар по-рядко се изпращат писма с неверни адреси, на които подателят не е попълнил обратен адрес или дори има писма без получател. Тези пратки няма на кого да ги бъдат доставени. Те нямат адрес на получател, нито на подател и според Закона за пощенските съобщения, се подават на контролните служби в съответното териториално поделение, където са приети.

Веднъж в месеца се отварят пред специална комисия и се изпращат за унищожаване. Ако при отваряне на пратката вътре се открие адрес, тя се изпраща на него. Колетните пратки, които поради грешен адрес не са стигнали до получателя, се унищожават веднъж в годината пак по същия начин – отварят се от комисия….

Ако клиентът отиде в пощенската станция и каже, че очаква да получи пратка, ще бъде проверено дали там има такава или не. Ако няма, пощенският служител прави справка с Разменно-сортировъчния център. Оттам, ако са получили пратката, съобщават пощенската станция, където тя е подадена или станцията, която обслужва клиента по адрес. Ако пратката не се върне в рамките на 20 дни, клиентът може да я потърси в контролната служба на съответното териториално поделение на пощите.

Междувременно сме стигнали до най-модерния на Балканите разменно сортировъчен център. Отляво на централния вход на сградата са спрели няколко пощенски коли. Те разтоварват или товарят поща, която се подава към или идва от вътрешността на огромно хале по транспортни ленти.

Оттук минават и се разпределят тонове поща. Българският разменно сортировъчен център, който беше открит през 2007 г. е единственият в страната, където има сортировъчна машина, която може да чете кирилица и латиница. Принципът за четенето на пратките е на базата на сканирането. На час машината може да чете и сортира по 42 000 пратки. Тя сканира и запомня изписаните адреси.

Тези, които не са разчетени, се изтеглят, запомнят се и минават през служба видеокодиране. Оттам се изтегля цялата информация за сканираните пратки с непълни, неточни, грешни адреси. Операторките вследствие натрупания опит откриват грешките и коригират адреса в щрихкодовете.

Машината, освен че може да чете и кодира информацията, може да сортира писмата до раздавателен участък. Ако ни дадат данните за някой пощенски участък в Белград, тук може да сортираме пощата и за него, обяснява Млеканов. Българският разменно сортировъчен център примерно може да обработва сръбската транзитна поща. Да я сортира за Димитровград, Пирот, Ниш до пощенска станция.

Началникът на центъра Таньо Танев показва как се сортират писмата по съответните стикери, клетки, чекмеджета на машината. Всяко писъмце поотделно се захапва, минава през валяци, през оптически четец, който прочита информацията върху плика – адрес, код… Сверява ги с базата данни и казва: да, това писмо е за Северна България. Това писмо е за Южна България, за Пловдив и пада в съответната клетка. Тези са за София 1,2,3,4, за София област…те също падат в клетките.

По-рано в пощата сортирането на писмата по адреси е ставало на ръка. Когато адресът на писмото е прочетен правилно и то се е транспортирало в съответната клетка, то вече е готово да бъде пуснато на фината сортировъчна машина. Там писмата се сортират до пощенски участък в София град или… За Западна България писмата могат да се сортират до раздавателен участък, а за Южна България – Пловдив, Стара Загора, Бургас, както и за селищата в Северна България се сортират до по-големите пощенски станции.

Във фината сортировъчна машина има 150 клетки, съответно за всяка една програма. Например в района на Горна Оряховица има 150 пощенски станции, до които се сортират тези писма. Вижда се как на принципа на вакуума писмата се засмукват и падат като куршуми в съответните клетки…

Като се напълни, клетката се вади, разпечатва се направлението на съответния пост пакет, поставя се на лентата и тя го транспортира до пакетно връзващата машина, където се връзва и се слага в съответния контейнер за София1,2 и т.н. Той се слага в чували по направления. Като се напълни, чувалът се връзва и се подава в автомобил на Български пощи за транспортиране.

След като приключи подаването на всички писма и се извърши тяхното разчитане и сортиране, информацията на писмата, които не са разчетени от сортировъчната машина, се качва в залата за видео кодиране. Там на монитор излиза образът на писмото. Операторките разчитат, намират грешката и въвеждат верния код. След като проверят всички неразчетени писма и въведат верните кодове за тях, тези писма се пускат отново, за да се сортират. Връзват се на пост пакети, които се слагат в чували за съответните направления. Чувалите също се връзват и се експедират.

В центъра пристигат писма от цяла България, включително София град, София окръг, всичките квартали на София…, от чужбина, обяснява Таньо Танев. Ние сме първата спирка и на международните пратки, които пристигат в България. Тук те се разпределят до всички разменно сортировъчни центрове и обработващите възли в страната.

Пратките и писмата от цялата страна, които трябва да заминат за чужбина, пак пристигат тук. Има специално звено, което ги обработва за съответните държави. Пакетите се връзват и се експедират по въздуха.

Личната кореспонденция намаля силно, обяснява шефът на Разменно-сортировъчния център. В момента съотношението е 25 процента за физически лица към 75 процента за юридически.

Все още се случва изпращачите на писма и пратки да сложат странни и забранени неща в тях и да ги пуснат по пощата, въпреки заплахата да бъдат конфискувани, ако бъдат открити. Танев разказва, че точно преди месец клиент подал 15 пратки за чужбина, в които при рентгеновия контрол се видяло, че вътре има антични монети. “ Повикахме клиента да присъства при отварянето на пратките, което стана пред представители на съответните институции и служби. Оказа се, че вътре има ценни реликви, стари римски монети. Те бяха конфискувани и предадени на Националния исторически музей.”

Последната голямата сензация се случила преди две седмици. На група природозащитници от чужбина им изпратили два колета с червейчета за храна на някакъв много рядък вид прилепи. Когато работници от Разменно-сортировъчния център отворили чувала, в който се намирали колетите, оттам плъзнали червейчетата. “Ние нямахме никаква информация какви са тези червеи. Дойдоха от ХЕИ, напръскаха ги и се реши въпросът… Извикахме и получателите”, обясни Таньо Танев.

В центъра освен писма и колети, се обработват и сортират и пощенските парични преводи и печатни издания. Български пощи е един от основните разпространители на абонамент и разпраща около 780 000 екземпляра еднократен тираж. В отделна зала са разположени модерни печатарски и пликовъчни машини за най-съвременната поща – хибридната. Тя се различава от останалата по това, че не е необходимо подателят да отпечатва, да сгъва, да слага в пликовете писмото. Той дава информацията на магнитен носител или я изпраща по интернет…

Някога при появата на мотоциклетите са предвиждали, че велосипедите ще изчезнат, че тяхното производство ще приключи, производителите ще фалират. Но те съществуват и до днес, разбира се след като се обновявали с нова технология, която е предпоставка за нов продукт, който се търси от потребителите, заключава Млеканов, когато си тръгваме от Българския сортировъчно-разпределителен център.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.