Как Обама прати Путин в девета глуха

Ан Епълбаум

Американският президент Барак Обама (вляво) и руският министър-председател Владимир Путин в Москва. Снимка: Ройтерс

Забравете ядрената сделка, забравете речта, забравете дори липсата на интерес на руснаците към Мишел: истинската изненада от посещението на Барак Обама тази седмица в Москва е, че той прекара повечето от времето си в разговори с руския президент Дмитрий Медведев и отдели само няколко часа, за да посети от учтивост руския премиер и бивш президент Владимир Путин.

Почти навсякъде другаде по света подобно нещо би било протоколен въпрос. В общи линии, когато е на посещение в чужбина, американският държавен глава прекарва повечето време с други държавни глави. Изключения са тези страни, чиито държавни глави са монарси или други държавни ръководители без реални функции. В тези случаи президентът се среща с тях от любезност, а след това се движи с канцлера или премиера. Ако Обама следваше този принцип в Русия, той би прекарал повечето от времето си с Путин.

Да, Медведев е президент, и да, руската конституция предоставя лъвския дял от властта на президента. Но след абсолютно недемократичното му избиране миналата година (след като беше посочен от Путин и след режисираната пародия на кампания), стана пределно ясно, че руският президент не държи властта в свои ръце. След нахлуването в Грузия миналия август Путин, а не Медведев се появи по телевизията и преговаря зад кулисите. И по време на украинската газова криза тази зима Путин, а не Медведев говори от името на Русия. Онези, които са наблюдавали двамата мъже заедно, в общи линии са впечатлени от изключителното уважение на Медведев към премиера. Човек, който е участвал на среща с тях преди няколко месеца, ми каза след това, че всъщност Путин говорил, а Медведев си водил записки.

През последните месеци Медведев избра да бъде „доброто ченге“ пред „лошото ченге“ Путин, като даде интервю за последния останал опозиционен вестник, каза добри неща за демокрацията и за избирателната реформа и дори веднъж се усмихна на снимки с чужди лидери. Но нито едно от тези неща не води след себе си дълбоки промени във външната или в икономическата политика, или в човешките права, и накара повечето вътрешни и външни наблюдатели да предполагат, че Медведев изпълнява своята част в добре изработена пи ар кампания.

Решението центърът на вниманието по време на визитата на американския президент да бъде върху Медведев, вместо върху Путин, може да бъде следователно „много смело“, както се изразяват британски държавни служители, най-малкото защото ако не разговаряш с човека, който наистина управлява, не можеш да очакваш да бъде свършено много. Смятам, че това решение е било взето, поне отчасти, от прагматични съображения: срещите с Путин в днешно време обикновено се превръщат в обширни високопарни речи за неволите на Русия (закуската между Обама и Путин тази седмица очевидно не беше изключение), които не оставят много време за продуктивен разговор.

Путин нямаше да засегне въпроса за скорошните военни маневри на Русия на грузинската граница (хиляди войници и стотици танкове започнаха учения в края на юни), а Медведев така или иначе не може да направи нищо за това, следователно администрацията на Обама изглежда е преценила, че няма много смисъл от разглеждането на този въпрос. Вместо това, тя наблегна върху по-малко спорни въпроси – като съкращаването на ядрените оръжия (което щеше да се случи така или иначе) и правото на американските сили, които се сражават в Афганистан, да прелитат над руска земя (очевидно важно, но не и решаващо) – за които всъщност Медведев вероятно ще може да намери решение.

Добрата страна на тази политика е, че може да направи Медведев по-влиятелен, въпреки че това е наивна и отчаяна надежда. Лошата е, че Путин може да се обиди, че е пренебрегван.

Но имайки предвид, че Путин общо взето е обиден през цялото време, независимо колко често или колко мило американските президенти разговарят с него, гореспоменатото опасение изглежда е по-скоро без значение. Във всеки случай този вид предпазливи сметки са за предпочитане пред внимателно организирани преговори в гората, мечешки прегръдки и разходки през ваканциите, които характеризираха отношенията Клинтън-Елцин и Буш-Путин.

Тези преценки разбиват калпавата метафора „да натиснем рестарт-бутона с Русия“, която администрацията на Обама използваше в първите месеци след като пое властта. Абсолютно вярно е, че най-сериозните проблеми не бяха решени тази седмица и че всичко трудно – от Грузия до противоракетната защита срещу Иран – беше изоставено до второ нареждане. Поне никой не се преструва, че нещата стоят по друг начин.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.