Цитат в десетката: Една МВР история

Снимка: Иво Мирчев

В хубав дъждовен съботен ден, решавайки да си посветиш деня на софийския зоопарк, понякога неочаквано се сблъскваш с достойни негови представители много преди да си пристигнал…

На 11.07.2009 г., пътувайки за въпросния зоопарк с личния си автомобил до мен се приближава полицейски патрул и полицаят вътре ми дава указания да отбия. Чинно се подчинявам и спирам. Слиза въпросният сержант, представя се (така, че нищо да не разбера от произнасянето на фамилията) и след като преглежда документите ми обяснява, че съм минал „на червено“ на предното кръстовище (левия завой на бул.“Ал.Стамболийски“ и бул.“Константин Величков“). „Ела да ти напишем акт“… „Не съм минал на червено, влязох в кръстовището при зелен светофар“. „Ние бяхме на отсрещното кръстовище и добре видяхме, че мина на червено!“

Приближавайки се с недоумение до полицейския автомобил обяснявам, че освен че съм спазил всички правила на движение, съм карал и със скорост много под максимално допустимата. Това не трогва полицаите и след поредните аргументи в моя защита следва дежурното: „К’во работиш?“  „Данъчен съм”, отговарям… „Аха такива като тебе… (не помня точната реплика, но бе в контекста обида към данъчните служители по принцип)“ и ми връща документите, усещайки, че няма да получи поредната двайсетолевка. „Хайде изчезвай!“, прозвуча сержантската команда, след поредната серия аргументи за правилното ми преминаване през кръстовището.

Недоумявайки арогантния поведенчески стил на униформените им правя забележка да не общуват с мен на „ти“ и питам за имената им (записвайки междувременно номерата на полицейския автомобил). Това явно не им се понрави и единият сержант измърмори: „Е, пропиля си късмета, ще пишем акт! Дай си документите!“ Подавам още по-недоумяващ документите и се обаждам веднага на 112, за да проверят въпросния патрул. От там ми дават телефона на дежурния на III-то РПУ в София, който пък не бе на мястото си и отговори, чак след като успяха да се свържат с него по радиостанцията. Излишно е да коментирам ироничните подмятания и реплики, подхождащи повече за селски мегдан, докато чакахме втория патрул.

Пристигна втори патрул, на който разказах всичко, а те само вдигаха рамене… „Подпишете акта и после можете да обжалвате.“ Междувременно първият патрул напусна мястото, на което ме бяха спрели. Подписах, включих вътре и възраженията си. Парадоксът е, че вторият патрул тръгна и извърши същото нарушение, за което бях обвинен аз – премина на червено (без да е пуснал светлинна или звукова сигнализация, че е в специален режим на движение)! Този път, обаче успяхме да го снимаме и доказателството прилагам по-долу.

Снимка: Иво Мирчев

Предимство за мен е, че приятелката ми стана свидетел на цялата случка и ще може да даде показания в съда.

Абстрахирайки се от този конкретен случай има няколко тревожни факта, на които си струва да се обърне внимание:
1. Произволен полицейски патрул може безнаказано да състави акт за нарушение, без водачът да го е извършил;
2. За разлика от Западна Европа поведението на голяма част от сержантския състав на МВР „блести“ със своята нецивилизованост и липса на елементарна култура.
3. Създават се условия в страната за полицейски произвол във всичките му форми – проблем, заради който получаваме достатъчно критики и в докладите на ЕС.
4. Възможността един обикновен гражданин да се защити, без да даде подкуп, да е близък с висш МВР шеф или друг властимащ е сведена почти до нула.
5. Въпреки че България е страната в ЕС с най-много полицаи на глава от населението, качеството на работата на тези хора е с възможно най-ниска ефективност.

Конкретно този случай аз ще доведа до край. Ще обжалвам акта и ще заведа дело срещу полицаите, като ще посветя нужното за това време и нерви. Тъжното е, че разликата между българските полицаи и тези в цивилизования свят сякаш става все по-голяма. Дали заради финансовата демотивация, дали поради други причини нещата в МВР не вървят и това е факт. По един или друг повод съм имал достатъчно контакти с полицаи в „нормалните“ страни и разликата е фрапираща!

През 2003 г. пътувах из Шотландия на автостоп. Един полицейски патрул спря, преценявайки, че създавам опасност за движещите се, и попита: „Накъде пътувате?“ „Единбург”, отговарям аз. „ОК, качвайте се, ще ви закарам!“. Несвикнал на подобна вежливост, проведох интересен разговор с полицейския служител, от който той разбра, че в моята родина подобно нещо трудно би се случило… Накрая се разделихме усмихнати и си направихме и снимка за спомен…

Преди почти година имах сходна „случка“ с други полицаи… там обаче институциите „заспаха“ в буквалния и преносен случай, въпреки подадения сигнал до всички възможни места в МВР и извън него.

В никакъв случай не искам с този материал някой да остане с впечатлението, че считам всички в МВР системата за подобни на гореописаните сержанти. Имам много познати полицаи, отлични професионалисти и истински мъже, които търпят негативи от проявите на подобни екземпляри като гореописаните. Като обикновен гражданин на България тая надежда новият министър да промени бързо МВР и разпасаната и демотивирана дружина с името Министерство на вътрешните работи да започне да влиза в час.

Виж още текстове в блога на Иво Мирчев

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.