Проф. Милен Семков: Георги Димитров е бил пушач, пияч и е..ч. И слуга на Сталин

Проф. Милен Семков. Снимка: Светослава Банчева

Проф. Милен Семков е роден през 1934 г. в град Тетевен. Завършва специалност “История” в СУ “Св. Климент Охридски”, където през 1962 г. става асистент по Нова и съвременна история. От 1972 г. е доцент, а от 1986 г. – професор в Историческия факултет на Софийския университет. От 1968 г. е доктор по история, а от 1985 г. – доктор на историческите науки с темата “Фашисткият феномен и дискусията в световната литература”. Специализирал е в Парижкия и в Брюкселския университет, в Женева, Монреал и в Европейския колеж в Брюж. Автор е на фундаменталното изследване „Фашизмът“, „Записки по съвременна история“, „Двадесети век – диктатура и демокрация“ и др.

Колко е пенсията на един професор?

– Зависи, различно е. Моята по едно време беше по-голяма, защото дълго време – 18 години, бях ръководител на Катедрата по нова и съвременна история. В момента пенсията ми е 521 лева и няколко стотинки. На жена ми е 211 лева, след 33 години работа като учителка и редакторка по история. Тези, които се пенсионират сега, са с по-висока основа и пенсия, но прибавете всички разноски на живота и лекарствата на пенсионерите (защото това е един много висок процент) и се оказва, че разчитаме на децата. А аз не желая да разчитаме на децата си.

Познавате ли всички учебници по история, които се печатат в момента?

– Много добре ги знам, защото съм печелил срещу тях конкурс. Когато през 1994 година се проведе конкурс за единен учебник, се явиха трима кандидати и единият бях аз. Другите два колектива и сега издават учебници. И те са пълни с неверни факти, с полуистини и с фалшификации.

Няколко примера?

– Всички останали съдържат неистини, а някои – фалшификации и неверни факти.

Може ли да посочите конкретни фалшификации?

Проф. Милен Семков. Снимка: Светослава Банчева

– Аз спечелих конкурса срещу два колектива от моята катедра през 1994 година. В този момент СДС падна от власт. Министър на образованието стана Илчо Димитров – мой колега и приятел, с когото навремето заедно сме псували власт, режим и комунизъм. Обаче се оказа, че прие ролята да защитава БКП, превърната в БСП, и нейните позиции. И беше поставен в адски неудобно положение. От „Позитано” 20 му казват, че моят учебник трябва да бъде забранен. Но аз съм спечелил конкурс с рецензия. Тогава Илчо замрази издаването на учебника. За да си измие ръцете и пред „Позитано” 20, и пред мен и моите приятели от факултета, а може би и пред собствената си съвест, Илчо възлага на доц. Драгомир Драганов да излезе с рецензия, която да произнесе присъдата.

И Драго я написал: „Учебникът е написан от типични социалдемократически позиции, но той трябва да бъде издаден, защото това е историята”. Какви типично социалдемократически позиции? Аз написах истината. А истината е антикомунистическа. Това не значи, че аз съм антикомунист – аз съм историк. Илчо, притиснат и с тази рецензия, пусна учебника ми. В рецензията си за другите два учебника Драгомир Драганов пише: „Ако аз напиша за всички грешки, които се съдържат в тези учебници (а те и сега се продават на пазара), трябва да напиша не рецензия, а толкова страници, колкото е учебникът”.

Нека кажем 2-3 фундаментални грешки.

– Много неща ги няма в другите учебници – че Хитлер и Сталин започват заедно Втората световна война, че на 17 септември Съветският съюз влиза във Втората световна война като напада Полша. Пленява 150 000 армия. Милион и половина поляци са изпратени в Сибир. Половината не оживяват и не се връщат в Полша. Нещо друго, по-скандално – от Берлин настояват пред Москва да влиза във войната, притискат ги няколко пъти. Няма ги тези неща в другите учебници. Има полуистория, полуистини и истини, които в съчетание правят така, че в момента няма истински учебник по история и цивилизация за 10-и клас.

Но да не излиза сега, че си хваля учебника. Не, искам само да подчертая, че историята не бива да се използва за политически цели. Не трябва да се пипа с мръсни ръце в историята. Тя е пълна с такива престъпления, с такива нарушения на човешките права и свободи, че да се представят те в друг вид, за да изглежда една партия, едва ли не в ангелско облекло, това не мога да го приема.

Може ли да се каже нещо хубаво днес за Георги Димитров?

Снимки: Светослава Банчева

– Това е голяма тема. Аз имам цяла книга за Георги Димитров и Лайпцигския процес. Той трябва да се разглежда като явление през 1933 година. Когато през 1935 година е генерален секретар на Коминтерна, Георги Димитров вече е една пионка в ръцете на КГБ и на Сталин. И допуска репресиите, узаконява ги, избиването на ръководния състав на комунистическата партия, пращане в Сибир на голяма част от тези ръководни кадри, които не са направо разстреляни и цялата престъпна, тоталитарна система на масовия терор. Той е пионка. Какво да направи? Той не може да се съпротивлява, няма никакви функции.

И няма никакво влияние върху политиката?

– Никакво, никакво! Зад това ръководство, първо, има член на Политбюро, който е секретар на Комунистическия интернационал, освен това там е и КГБ със специален политически отдел, който отговаря за комунистическия интернационал. Там са подготвяни и убийци, и всякакви престъпления са извършени. Когато аз писах за Георги Димитров, че той върши една изключително ефективна комунистическа пропаганда, той е в правото си, защото него го обвиняват несправедливо. Той няма нищо общо с пожара. Но този пожар е бил необходим, за да се удари Ваймарската република и да се отменят демократичните членове от Ваймарската конституция. Хитлер да създаде своята националсоциалистическа система.

Този пожар е предлог за всичко това, което направи Хитлер. Но Георги Димитров е прав, защото той има непоклатимо алиби, а съдът все още не е нацистки. Георги Димитров е арестуван случайно. Той е имал любовница и я е издържал, заедно с двете й дъщери. Когато пламва пожарът на 27 февруари 1933 година, той е на път във влака от Мюнхен към Берлин. Във влака той си хваща една 27-годишна любовница – германка – и на другия ден си прави среща с нея. Когато започва лов на комунисти, на социалдемократи и на антинацисти, той си прави любовна среща. След което, от Коминтерна му нареждат, още като идва Хитлер на власт, незабавно да ликвидира бюрото на западноевропейските комунисти там. Неговият секретар е евреин. Той духва, заедно с документацията.

Обаче Георги Димитров не иска да напусне заради любовницата си. За нея той е Рудолф Хедигер, швейцарски журналист (понеже в Швейцария не говорят много добре немски, жената не може да направи разлика). И той не напуска. В този момент идват Благой Попов и Васил Танев (той е бил Хаджитанев, но „хаджи“ било антикомунистическо, а член на политбюро не можел да бъде хаджия) и си правят среща с Георги Димитров. Обаче в този момент са публикували снимка на онзи нещастник – Ван Дер Льоб (както би трябвало да се произнесе) – холандски бивш комунист. Публикували са снимка. Него го хващат като мюре – набутват го в Райхстага, за да подпали пленарната зала, която му е подготвена от хората на Гьоринг и от президентския дворец.

Снимки: Светослава Банчева

Гьоринг е президент на Райхстага в този момент, та той е там като мюре, но са му публикували снимката. И има някакво външно сходство със секретаря на Георги Димитров, който се е чупил. Понеже секретарят и Георги Димитров са ходили в този ресторант, келнерът–нацист прави заключение, че е виждал Георги Димитров с подпалвача на Райхстага. Обажда се и само след няколко минути пристига полиция, която ги арестува – Димитров, Попов и Танев, и започва процесът.

Известно е как се развиват нататък събитията. Мен са ме псували за това как съм могъл да опиша случката, когато главният прокурор Вернер довежда любовницата на Георги Димитров на очна ставка и я пита: „Вие прелюбодействала ли сте?“. Тя започва да плаче, Георги Димитров мълчи, а Вернер настоява: „Вие прелюбодействала ли сте?“. Тогава Димитров скача, без никакво разрешение на председателя на съда, и казва: „Аз веднъж завинаги трябва да кажа, че нито съм хомосексуалист, нито съм импотентен, а съм напълно нормален мъж!“ Представете си как звучи това – „Нито съм хомосексуалист“ е пряко срещу щурмовите отряди, „нито съм импотентен“ – пряко срещу Хитлер, „Аз съм напълно нормален мъж“ – тоест, аз съм я чукал и какво от това? Какво общо има това с политиката?

Това е моментът, в който Георги Димитров придобива световна известност. Западните станции, кореспонденти и агенции, които единствено са допуснати до процеса, започват да пишат за него с друго чувство.

Аз доказах една голяма фалшификация, която е направил Георги Димитров. Сигурно сте учили как той бил казал на Лайпцигския процес в заключителната си реч: „И ще кажем ние, като старика Галилей – колелото на историята се върти и ще се върти до пълната победа на социализма и комунизма, и в Германия, и в целия свят“. Но това нещо Георги Димитров го дописва, когато се връща в Съветския съюз, върху стенограмата, която се връчва на обвиняемите в края на процеса. Това той го дописва, след като се връща в Съветския съюз, но във всички български учебници го имаше.

Колелото на историята го имаше, да…

– Колелото продължава да се върти сигурно в разни тъпи учебници, но истината е, че доктор Бюнгер прекъсва Георги Димитров и му казва: „Стига сте правил вашата пропаганда – изложете исканията си, защото ще ви прекъсна“. И когато Георги Димитров продължава да настоява (но не за колелото), той го прекъсва. Всичко това за колелото на историята го няма в стенограмите и във фонограмата. Георги Димитров си го измисля и го пришива после.

Имало ли е някакви противоречия и конфликти между Сталин и Димитров?

– Георги Димитров като се връща от Германия и му дават да чете документите на 13-ия пленум на Изпълнителния комитет на Комунистическия интернационал, е потресен. Там, по времето, когато той е на процеса – от края на ноември до 12 декември 1933 година, се провежда 13-и пленум на Изпълнителния комитет на Коминтерна. Там е поставена задача на германската комунистическа партия да подготви в най-скоро време въоръжено въстание за сваляне на Хитлер от власт и за установяване на диктатура на пролетариата. Представете си каква задача дават на ГКП през декември 1933 година, когато вече Хитлер е установил неоспорвана от никого, твърда власт.

Предвижда се под формата на „диктатура на пролетариата“ съветска власт в Германия. И той като чете, не вярва на очите си, обаче всичко това е от ръката на Сталин. Как да иде той срещу Сталин? И се чудят – в Коминтерна има смутове. Не се осъществява тази идея. Явно в Германия става нещо съвършено друго, което е вън от прогнозите на Сталин и на Коминтерна. Трябва да направят нещо, но какво да бъде то?

Снимки: Светослава Банчева

Тогава Георги Димитров е удобна фигура, за да бъде изтласкан напред – ето го героят от Лайпциг и т.н. Тогава Димитров и хора от политбюрото, решават да използват следната тактика – вместо да казват „Не, не беше правилно да обявяваме социалдемократите за социалфашисти“, те питат: „Правилно ли беше?“. Под тази форма той пише писмо до Сталин. Нашите го публикуват като писмо до Коминтерна (фалшифицираха, защото ги беше страх навремето), но то е до Сталин. Тогава решават да дадат мандат на Френската комунистическа партия да пробва единен фронт със социалистите. На 27 юли 1934 година го подписват и се стига до т.нар. разширяване чрез радикалите и републикан-социалистите до т. нар. Народен фронт. Всичко това е, за да се върнат комунистите в потока на пропагандата и на властта. Тоест, Георги Димитров вече е една пионка. Той изпълнява всичко, включително и престъпни нареждания.

На 7 ноември 1937 година в дневника си Георги Димитров е написал нещо много велико. След парада на Червената армия Сталин е наредил на Ворошилов кои да покани на ядене и пиене. Сталин кани, но всички знаят, че това е списък, утвърден от секретаря му. Канен е и Георги Димитров. Сталин там държи една знаменита реч за „враговете на народа“, в която говори, че: „Ние ще унищожаваме всеки такъв враг… Ще унищожаваме целия негов род, неговото семейство. Безпощадно ще унищожаваме всеки, който със своите действия и мисли (да, и мисли), посяга върху единството на социалистическата държава“. Има го – на 7 ноември 1937 година. Димитров е записал това по време на срещата, след което станал и казал: „Аз самият ще направя всичко, което е по силите ми, то да бъде взето предвид и в редовете на Коминтерна”. Значи, и той ще избива за дела и за мисли.

То май не е могло да се каже друго на Сталин?

– Сталин често е използвал впоследствие това за сплашване, примерно, казва на някой член на Политбюро: „Абе, ти днес нещо ми се виждаш мрачен – какво мислиш?” – след като те знаят какво е казал за мислите.  Голямо преследване е било.

Възможно ли е да е убит Георги Димитров, както се говори, да е имало покушение?

– Не. Сталин няма защо да си убива най-верния човек и лакей. Той няма конкурент в негово лице, за да го премахва. Георги Димитров е пушач, пияч и ебач. Това е известно. Когато се връща от Германия, имаше едни лъжи и измислици как е бил малтретиран в затвора. Един идиот, член на ЦК на унгарската партия на труда, тоест комунистическата, бил в затвора, когато видял на двора как при една разходка полицай ударил Георги Димитров по врата с палка и рукнал фонтан кръв. Така може да ти счупят врата и да умреш на място, но фонтан кръв не може да ти избие. Какви ли не простотии пишат. „Мрачните подземия на затвора „Моабит” – аз съм ходил в килията му – тя е висока, колкото нашия първи етаж. Има разкошни кестени. Пишат „мрачни подземия”, но те не са ходили, не ги пускаха. Затворът „Моабит” е за следствени, не е за осъдени. Той е оцелял при бомбардировките и аз бях там, след като го бяха ремонтирали, а килията на Димитров беше незасегната. Беше облепена цялата с голи жени отвътре.

Когато вие сте ходил в „Моабит”, това все още е било затвор, а не някакъв музей, така ли?

– Аз ходих през 1970 година в „Моабит”, но той и до ден днешен си е затвор – никакъв музей не е. Арестантът, който обитаваше килията на Георги Димитров, го бяха махнали да не го виждам, но килията му беше облепена с голи мадами.

Американски продуценти са искали през 70-те да правят филм за Георги Димитров, но българското политбюро на ЦК на БКП не се съгласило.

– Американците направиха много просташки филми за терора. Това трябва да го направи съветски режисьор, не американски.

БългарияИнтервю
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.