Изчезват кофите за разделно събиране на боклука. За кого е изгодно?

На много места цветните кофи за разделно събиране са изгорени и счупени. Снимки: авторката

По ирония на съдбата или по друга причина проблемът “боклук” последва по петите бъдещия премиер и досегашен кмет Бойко Борисов. От 16 юли част от общините в България трябва да започнат да возят боклука си в най-близкото регионално депо, защото техните сметища не отговарят на европейските норми. В условия на криза и финансов недостиг, те ще трябва да плащат такса за всеки депониран тон. Средствата не са предвидени от бюджетите им, нито от държавния. Единственото спасение за засегнатите общини е да намалят отпадъците. Реално възможен начин е чрез разделно събиране да минимизират боклука за депото.

Наскоро излезе и Наредба за чистотата на Столичната община, която задължава всички, които генерират отпадъци от опаковки – граждани и фирми – да ги събират и изхвърлят разделно. Предвидени са и административни наказания за нарушителите. Само че, точно в този момент в някои от най-големите квартали в София постепенно жълтите кофи, в които хората слагаха хартия, пластмаса и метални опаковки, изчезнаха.

Няма да се събира вече разделно, твърди работник от фирма за почистване. Снимки: авторката

„Какво става? Защо изчезнаха кофите за хартия и пластмаса? – пита Р. И.,жителка на столичния квартал „Люлин”. Тъкмо свикнахме да хвърляме разделно сметта и… пак всичко на едно място”, възмущава се тя. „Разделно събиране ли? Няма да се събира вече разделно. Всичко ще слагаме в новите метални контейнери, твърди работник от Фирма “Чистота – Нови Искър”. Метем, чистим, край кофите трябва свети …”, обяснява той компетентно…

Седмица преди това в ж.к.” Дружба” снимах полустопена жълта пластмасова кофа на „Екобулпак“, организацията, която се грижи за разделното събиране на отпадъка в квартала. Видя ме инспектор от общинската фирма по чистота, който с един работник беше тръгнал да проверява всичко наред ли е с контейнерите със смесен боклук. „От “Волф” са запалили кофата”, ме осведоми инспекторът, но не поиска да си каже името.

„Не можем да я вдигнем и почистим, докато не дойде застрахователят. Яд ги е, че ги изгониха. Жена ми сутрин преди 6 часа, като отива на работа, вижда кошчетата на спирката на автобус 84, изсипани на тротоара”, обяснява той и заключава: „ Тяхна работа е. После той (сочи ми работника с оранжевия елек) минава да прибере боклука. Разпоредбата на нашите шефове е – навсякъде да е чисто.”

Снимки: авторката

„Най-голям брак на контейнери се получи по време на кризата с отпадъците, твърдят за e-vestnik от „Репак“, друга организация, която осигурява разделното събиране в 4 софийски квартала и в 20 общини в страната. Станало по време на кризата с боклука в София, когато Кризисният щаб на правителството пусна отново фирмите на Р. Гайтански – Вълка да чистят града. В стремежа си да вдигнат колкото се може повече отпадъци, те захапвали с тежка и неподходяща техника леките пластмасови контейнери и ги изпочупили. Останали са само високите зелени иглута за стъклени шишета и буркани.

„Събрахме съдовете, за да ги дезинфекцираме (според новата наредба за чистотата, това трябва да се прави най-малко два пъти в годината), оправдават се от „Булекопак“, организацията за оползотворяване на отпадъците от опаковки, която обслужва общините “Люлин” и “Младост”. После се разбра, че съдовете за хартията и пластмасата, може и да не бъдат върнати на предишните им места.

В края на юни при първата копка на завода за софийския боклук, зам. кметът по екология Мария Бояджийска каза, че предстои преразглеждане на договорите за разделно събиране в най-големите столични квартали „Люлин” и „Младост”. Там съдовете за разделно събиране от населението можело да бъдат намалени и да се изпразват по-рядко. Финансовата криза и силно понижилите се цени на вторичните суровини затрудняват фирмите по оползотворяване на отпадъците, обясни Бояджийска. Организациите, които осигуряват разделното събиране в другите квартали на София, не планират да разширяват дейността си, казаха техни представители за e-vestnik.

Фирмите предлагат контейнери за разделно събиране на боклука в офисите. Снимки: авторката

Но затова пък стриктно ще се изисква и следи търговските фирми да предават разделно отпадъка от опаковки, уточни Бояджийска. Досега те нямаха такова задължение и трупаха всичко край или вътре в общите големи съдове, които преливаха от боклук. Проект на Стратегия за намаляване на отпадъците на Столичната община дори предвижда данъчни облекчения за фирмите, които намалят отпадъците си. Те трябва да сключат договор с организация, която да извозва събрания разделно боклук.

За гражданите също се обмисляли някакви стимули. Но как ще се запази активността им, след като вместо да се увеличи броят на кофите за разделно събиране, те ще бъдат намалени или в най-добрия случай ще останат колкото досега. За да не се слага смесен боклук в тези кофи пък се обмисля в бъдеще, вече да не ги разполагат до контейнерите за смесения боклук. „На кого му хрумна мисълта, че ако затрудниш максимално потребителя, той изпълнен от съзнателност, ще потърси жълтата, зелената или синя кофа и ще си занесе торбичката с отпадъка до нея, коментира И. П. от квартал Банишора. Ще хвърля плика в общия съд, къде ще търся специален за вестниците… не че не съм съзнателен“, допълни той. “Ако контейнерите се изпразват от фирмата по чистота редовно и не са препълнени, почти сигурно е, че свикналите да събират разделно граждани ще използват цветните кофи по предназначение и няма да ги пълнят с всякакви боклуци.”

Кирил Здравков, изпълнителен директор на „Екопак“. Снимки: авторката

Според социологическите проучвания средно около 30 процента от битовата смет са отпадъци от опаковки. Ако успеем да извлечем две трети от тях, тоест 20 на сто – това са много добри показатели, казва Кирил Здравков, изпълнителен директор на „Екопак“, една от организациите за рециклиране и оползотворяване на отпадъците (виж интервю с него тук). Според него повечето страни в Западна Европа не могат да постигнат тези показатели. Но в момента няма яснота за количествата битов отпадък и ние няма как да преценим, колко са отпадъците от опаковки. Може да рециклираме 10 процента от битовата смет, но може да се окаже, че са пет, обясни той.Изглежда на някого не е изгодно разделното събиране на боклука. Поне на тази мисъл навежда безхаберието на държавните и общинските администрации, които са оставили цялата дейност на 5-те лицензирани от екоминистерството организации за рециклиране и оползотворяване на отпадъците от опаковки. В депата отпадъците ще намалеят с 40 рлоцента, пишат те в листовките си до гражданството. А потреблението на енергия и суровини може да се понижи със 70 до 90 на сто.

При такава полза за обществото, някой не иска отпадъкът за сметището или за завода за боклук да намалее. Защо? Защото му се плаща на тон предаден боклук ли? 52 млн. лева ще струва изгарянето на софийската смет в бъдещия завод след като бъде построен. А ако намалим отпадъка наполовина? Заслужава си като кауза. Общината ще плаща за по-малко извозен боклук от фирмите, които вдигат контейнерите със смесена смет и поддържат чистотата на улиците и няма да се налага да се увеличава такса смет в София, защото новите чистачи, поискали повече пари. Тогава може да останат средства и за подпомагане на разделното събиране, за още цветни контейнери, за по-строг контрол. Дори за новия завод за боклука на София.

Колко струва един контейнер за разделно събиране на отпадъците? В момента общините не правят нищо или почти нищо за разделното събиране, бяха категорични от организациите. Освен нормативната уредба. Освен да посочат местата, където да се сложат съдовете. И това правят с досада след като не следят на колко от определените от тях площадки все още има съдове за разделно събиране.

Снимки: авторката

Колко гъсто трябва да бъдат разположени цветните кофи? В споразумението между МОСВ и организациите по оползотворяване на отпадъци от опаковки, сключено през 2007 г., се казва, че в зависимост от типа населено място, е необходимо на даден брой жители да се постави по една точка, тоест място със съдове. Например в София на 550 жители трябва да има най-малко една площадка. Идеята е, че в по-големите градове, където преобладава многоетажно строителство, е възможно на повече хора да се пада една точка, тъй като контейнерите се пълнят по-бързо и по- често се събират. По селата за 2009 г. нормата е 250 жители да хвърлят разделно събрания боклук в кофите на една площадка, обясниха от „Репак“. Заради кризата организацията не може да поеме ангажимент за сгъстяване на съдовете за разделно събиране, защото няма финансова възможност.

Проблемът не е в гражданите, между 10 и 20 на сто от населението спазват системата за разделно събиране, казаха от „Репак“. Другите лесно ще се приобщят, когато такса смет престане да се определя въз основа на данъчната оценка на имота, а според количеството изхвърлени отпадъци, тоест стане варираща. В момента човек може да живее в апартамент 200 квадрата и да плаща огромни пари за смет, която не е негова, или обратно 5 човека живеят в жилище 50 квадрата и да плащат малко, а да правят много боклук.

Ако всеки плащаше само за неизползваемия повторно отпадък, който генерира, понеже разделените отпадъци може да изхвърля безплатно, ще има огромен стимул наистина да ги разделя, а не да се отнася отгоре от горе към това задължение. Докато хората не видят реална полза от разделното събиране, те няма да започнат да го прилагат масово. Практиката в други държави показва, че единствено с глоби не става. Трябва да има и стимули. Формирането на такса смет би могло да бъде много ефективен механизъм в подкрепа на разделното събиране, каза Кирил Здравков от „Екопак“. А сега предстои създаването на правилата и промените в закона за местните данъци и такси, който ще бъде действащ следващата година.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.