СофияПловдивВарнаБургасРусе

Ще се превърне ли Америка в сварена жаба?

Настъпващи незабележимо катастрофи в икономиката и околната среда заплашват САЩ и целия свят

 в. Ню Йорк таймс

Еколози протестират в костюми на „Чудо-Меркел” и „Супер-Обама” срещу мудните мерки срещу глобалното затопляне преди срещата на немския канцлер Ангела Меркел и американския президент Барак Обама във Вашингтон. Снимка: Ройтерс

Ще се превърне ли Америка в сварена жаба? Разбира се, имам предвид анекдота, в който жабата, поставена в тенджера със студена вода, която постепенно се загрява, така и не осъзнава опасността, в която се намира, и се сварява жива. Всъщност истинските жаби ще изскочат от съда, но както и да е. Хипотетичната сварена жаба е удачна метафора за един доста реален проблем: трудността да реагираш на бедствия, които се прокрадват към теб малко по малко. А в днешно време сме изправени именно пред прокрадващи се бедствия.

Започнах да мисля за сварените жаби напоследък, докато следях тягостното състояние на дебатите по политиката в областите на икономиката и околната среда. Това са две сфери, в които има значителен период на забавяне, преди ефектът от политиката да се прояви напълно: година или повече в случая с икономиката, десетилетия – в случая с планетата. И все пак това са сфери, в които е много трудно да накараш хората да направят необходимото, за да се избегне една предсказана катастрофа. А точно сега и жабата на икономиката, и жабата на околната среда си стоят спокойно, докато водата става по-гореща.

Да започнем с икономиката: миналата зима икономиката беше в остра криза, при която имаше доста голяма вероятност да се повтори Голямата депресия. И беше даден наистина силен отговор от страна на политика под формата на стимулиращия план на Обама, макар че този план не беше толкова силен, колкото някои от нас смятаха, че би трябвало да бъде.

На този етап обаче острата криза отстъпва място на друга, доста по-коварна заплаха. Сега повечето икономически анализатори очакват скоро брутният вътрешен продукт да започне да нараства, ако вече не е започнал. Но по всичко изглежда, че ще има „възобновяване с безработица“: общо взето анализаторите, анкетирани от вестник „Уолстрийт джърнъл“, смятат, че нивото на безработицата ще продължи да се покачва през следващата година и че в края на 2010-та то ще е толкова, колкото е сега.

Е, достатъчно лошо е да си безработен дори само няколко седмици; още по-лошо е да си без работа месеци или години. Но точно това ще се случи с милиони американци, ако средната прогноза е вярна, което означава, че много от останалите без работа ще загубят своите спестявания, жилища и т.н.
За да избегнем този изход – и запомнете, това не са думи на някакви икономически предсказатели, а е консенсусна прогноза – много скоро ще трябва да предприемем още една серия от фискални стимули. Но нито Конгресът, нито, за жалост, правителството на Обама показват каквато и да било склонност към действие. Сега, когато свободното падане свърши, изглежда изчезна цялото усещане за спешност. Вероятно това ще се промени, след като реалността на възобновяването на безработицата стане твърде очевидна. Но тогава ще бъде много късно да се избегне бавно приближаващото се човешко и социално бедствие.

Все пак проблемът със сварената жаба от гледна точка на икономиката бледнее в сравнение с проблема с предприемането на действие по промените в климата. Нека да го кажем така: ако консенсусът сред експертите по икономика е мрачен, консенсусът сред експертите по климата е направо ужасяващ. На този етап главната прогноза според водещите климатични модели е пълна катастрофа, повишаване на температурите, което изцяло ще разстрои живота ни такъв, какъвто го познаваме, ако продължим по сегашния път. И това не е най-лошият сценарий, а просто най-вероятният резултат. Въпросът за това, как да избегнем тази катастрофа, би трябвало да заема основно място в политиката в наше време.

Но това не е така, защото промяната в климата е прокрадваща се заплаха, а не привличаща вниманието криза. Измеренията на катастрофата няма да станат напълно явни и след десетилетия, а може би и след поколения. Всъщност вероятно ще минат много години, преди тенденцията за покачване на температурите да станетолкова очевидна за обикновените наблюдатели, че да накара скептиците да млъкнат. За съжаление, ако чакаме да предприемем действия, когато климатичната криза стане толкова очевидна, катастрофата вече ще е неизбежна.

Конгресът прие значим законопроект за околната среда, което беше изумително и вдъхновяващо политическо постижение, но този законопроект беше далеч от това, от което наистина има нужда планетата. И въпреки това е изправен пред сериозни препятствия в Сената.

Това, което прави очевидната парализа на политиката особено тревожна, е фактът, че се случват толкова малко неща във време, когато политическата ситуация изглежда на пръв поглед тъй благоприятна за действие. Все пак поддръжниците на икономиката на предлагането и отричащите промяната в климата вече не контролират Белия дом и ключовите комисии към Конгреса. Демократите имат популярен президент, голямо мнозинство в Камарата на представителите и 60 гласа в Сената. А това не е старото демократическо мнозинство, което беше странна коалиция между либерали от Севера и консерватори от Юга. Според историческите стандарти това е сравнително стабилен прогресивен блок.

И да е ясно: и президентът, и лидерите на партията в Конгреса прекрасно разбират въпросите на икономиката и околната среда. Така че какво ще стане, ако сега не успеем да предприемем действия за избягване на бедствието?

Не знам отговора. Затова продължавам да мисля за сваряването на жабите.

По БТА

*Пол Кругман е Нобелов лауреат по икономика за 2008 г.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.