Сантра и Кристо: Мързелът пречи на много млади и талантливи българи

Дуетът разказва за живота и правенето на музика в България

Сантра и Кристо на наградите на телевизия ММ. Снимка: Булфото

Свежи, млади и талантливи – това са Сантра и Кристо, хип-хоп дуетът, който не прави парчета на конвейер, но това, което изкара, се превръща в хит. Първото парче на Сантра “Не ме обичаш вече” е с участието на рапъра Спенс. Следва “Без теб” – дует с Любо от група “Те”, изпълнен на годишните награди на телевизия ММ през 2003 г. Певицата издава самостоятелен албум през 2002 г. Прекъсва за малко пеенето и учи бизнес администрация в “City University”. След като завършва средното си образование пък, Кристо заминава за САЩ, където учи актьорско майсторство и изкуство във “Franklin and Marshall College”. Участва в десетки театрални и танцувални постановки в колежа. Силно внимание предизвиква, когато изиграва роля в Шекспирова постановка на ръцете и главата си. Усилено тренира брейк, създава собствена брейк група “Phloor Ehtiks” и става част от брейк организацията “Electric Force Crew” в България.

Кристо обаче решава да се върне в България. Тогава със Сантра правят дует, а „Аз и Ти“ е първата им песен.

http://www.youtube.com/watch?v=Jjv3UL9vvmM

„Аз и Ти“

Наскоро Сантра и Кристо представиха нова песен – „Тръгвай си“

http://www.youtube.com/watch?v=t-MeGzVI3BM

Музиката е на Бобо, аранжиментът е на Графа, текстът е на Сантра, Кристо и Бобо.

Кристо:
Снимките бяха много тежки. Клипът е сниман на грийн бокс и сигурно свалихме по 2 кила, защото ходехме на пътеки за фитнес. Аз бях добре, но тя го направи същото на токчета. Направихме бедра като на футболисти.
Сантра: Като си тръгнеш от някого, от някаква връзка, ти си в постоянно движение, докато не стигнеш до следващия човек – това е идеята на клипа и песента. Ходенето олицетворява търсенето, но в същото време си мислиш за човека позитивно. Аз много мразя като се разделяш с някого и да не си останете приятели.

Сантра и Кристо казват, че са много близки приятели. И видимо е така, защото по време на разговор Сантра прави забележки на Кристо, той пък отговаря остро на критиката й – поведение, което можеш да си позволиш само с най-близкия човек. С двамата си поговорим за живота в Щатите, избора да се върнеш и трудностите при правене на музика в България.

Връщането на Кристо от САЩ и началото на дуета


Кристо:
Аз се влюбих в нея и й предложих да се оженим, но тя отказа. Съгласих се на по-малкия вариант да …

Сантра:
Да изкарва пари от мен (смее се).

Кристо:
Сега съм милионер, благодарение на нея. Шегувам се. Ние сме приятели от 10 години. От 16 години тя пееше. Тогава аз учих актьорско майсторство в Щатите. Танцувах брейк и се гмурнах в сферата на хип-хопа. По време на една от ваканциите в България решихме да направим нещо заедно. Идеята дойде спонтанно, бяхме и все още сме много близки. И какво по-добро нещо от изкуството, което да олицетвори нашето приятелство.

Сантра:
Аз съм на неговото мнение

Кристо:
Върнах се заради много неща, не е само едно. Заради това, че в Америка я няма

Сантра и Кристо. Снимка: Булфото

културата, която я има в Европа. Няма го това усещане на близост, няма го контактът с хората, там са много по-отдалечени. Заради това, че са много раси, че са големи разстоянията, много култури и хората нямат тази връзка помежду си – не се забавляват така, както ние се забавляваме в Европа. Липсваха ми приятелите, семейството, не се чувствах у дома. А това е много важно – винаги, когато си навън, колкото и да си успял, не се чувстваш вкъщи. Другата причина, която осъзнах, когато се върнах, е че ако всички млади  и талантливи хора излязат от България, какво ли ще стане?! Ако не се върнеш да направиш нещо с нещата, които си научил навън, какво правим? Какво остава за нашите деца, за техните деца – ще отида в Америка и децата ми няма да говорят български. И ще оставя всичките ми роднини и приятели.

Сантра:
Аз за живот в чужбина никога не съм мислила. Много обичам България, такъв човек съм. Ако имам нещо общо с чужбина, то ще е свързано с работата. Не планирам да живея никъде другаде.

Хубавото и лошото в България


Сантра:
Скоро имаше избори – гласувам, не толкова, защото си мисля, че избраните ще направят нещо „уау“, но поне трябва да имаш позиция. Дразни ме фактът, че хората псуват управляващите, а в същото време не са дали своя вот. Няма как управляващите да се справят добре в държава, в която никой не иска да поема инициатива. От едната страна са хората, от другата – парламентът, би следвало двете страни да си взаимодействат. Когато едната страна е пасивна, логично че другата ще си прави каквото си иска.

Кристо:
Доволен съм, че след влизането ни в Европейския съюз очите на Европа се обърнаха на тук и почнаха да следят за някакви неща, защото много хора си позволяваха много.

Сантра:
Навсякъде се краде, това е ясно, обаче открадни 90 процент, дай 10 процента за хората. И те ще са доволни. Направи нещо. Тук има много хубави нещо – хората са хубави, природата ни, времето ни е хубаво, храната ни е хубава. В повечето държави трябва да платиш 3-4 пъти повече за ядене. Забавленията са готини. Има си леко една свободия, която се усеща, но ако съумееш да я държиш под контрол (смее се), е добре. Това, което не ми харесва е, че младите хора много употребяват наркотици. Много сериозен проблем, което е ужасно. Нещата изобщо не са позатихнали с наркотиците и това е много страшно – по това, което виждам и чувам.

За пробива, САЩ и парите

Сантра:
Всяко хубаво нещо е трудно. Ако си готов да платиш цената за това нещо, ще успееш. Ако не си готов – няма. Имаме пример с Лилана, която записа песен със Снууп Дог. Щом е била там, възползвала се е, платила е цената, със сигурност е имало такава, тепърва ще има много препятствия. Но ако си добър се справяш. Имаме планове за чужбина, но предпочитаме да не говорим

Кристо:
В Америка имат много добре развита икономика, която е привлякла много интересни хора там. Образованието им е добро, освободени са в мисленето, нямат предразсъдъци, особено за

Сантра и Кристо. Снимка: Булфото

изкуство. Това се вижда – филми, музика. Всички творци отиват там. Като цяло в Америка има много добре създадена атмосфера за правене на всичко това. Това липсва в България. И основната причина е, че няма средства и условия. Парите не са нещо комерсиално, те са простото нещо, което ти дава мотивация да развиваш изкуството, да стига до повече хора.

Сантра:
Не съм съгласна, че парите са мотивация.

Кристо:
Ако имаш 100 хиляди лева бюджет за филм и отделно 800 милиона в Америка, естествено е, че филмът с по-голям бюджет ще привлече по-талантливи и по-мотивирани хора, да направят нещо с по-голям заряд.

Сантра:
Хората според мен се мотивират повече от нещата, които стоят зад парите…

Кристо:
Както и да е. В Америка развитата икономика е създала условия, в които можеш да твориш. Ние сме малка, изолирана държава, в която се говори на български. Къде се говори български? Английският се е наложил навсякъде и всяко едно изкуство, направено на английски има много по-голям отзвук.

Сантра:
Но има и друго. Проблемът е, че българите сме нация, която проповядва мързела. Вчера гледах някаква реклама, в която се казва : „Мързелът е вроден талант“. Трябва да си кажеш: „Егати, колко съм талантлив, защото съм мързелив“. Има много талантливи българи, които са мързеливи и немотивирани.

Кристо:
Ние сме много по-потиснати. Навън я няма тази обремененост. Моите родители още имат белег от управлението преди ’89-а година. Трябва да минат много години, преди да стане промяната в хората. Допреди 20 години сме били под робство. А и тези, които са били млади тогава, възпитават днешните млади по този начин. Пробито ни е в ДНК-то – византийци, турци, след това комунисти, после мутрите и рекетьорите. Ние сме една потисната нация, как можеш да твориш, когато се притесняваш за оцеляването си. В Америка наистина има бедни хора, но като цяло средната класа е много добре. И те могат да се съсредоточат да се занимават с фотография, с песни, с танци, с филми, с книги. Тук хората нямат това време, защото утре ако не знаеш дали детето ти ще има нещо на масата, ти не можеш да седнеш и да рисуваш картина в това време. А отиваш и караш такси, или ставаш сервитьорка. Тук няма средна класа – има една малка част, които са добре, а всичко останало е много зле. Не гледай хората в София, виж по селата и малките градове. Онзи ден имаше репортаж по новините, че мълния е ударила и са изгорели телевизорите на някакви хора – те ревяха, все едно е умрял някой.

Трудностите в правенето на музика

Сантра:
Трудно е заради немотивираните хора, тези които обещават и нищо не правят, хората, които не вярват в крайния резултат, хората, които не вярват в себе си. Много е трудно да направиш добър екип. Тук повечето хора, които са достигнали някакво ниво на успех, се отказват да се развиват повече, защото това им е достатъчно. Не им се работи.

Кристо:
България е малка и много бързо се става известен. Така че това не е критерий, не е таванът. На 4-5 милиона човека, като им пуснеш един клип по няколко телевизии и вече те знаят. Което от една страна е добре. А аз самият нямам таван, не искам да мисля за него. Искам да мисля, че нямам таван, тогава мога да се отворя и да правя много неща. За трудностите съм съгласен със Сантра. Немотивираните хора, обаче ги разбирам, защото това е свързано с опита им да оцеляват. Всеки се бори за оцеляване и не могат да се посветят на изкуството…

Сантра:
Остави го това, кажи за трудностите…

Кристо:
Дай да се изкажа, аз казвам ли ти какво да казваш.

Сантра:
Вече отговори за трудностите

Кристо:
Това аз ще го преценя…

Сантра:
Давай нататък…че можем да продължим така дълго (усмихва се)

Бизнесът с приятели


Кристо:
Всичко, което правя, го правя с много близки хора и нямам проблем. Нямаме проблем за пари… имаме проблем със сантриархата (смее се).

Сантра:
Аз съм властна понякога. Обикновено мисля, че доброто за него е моята преценка, защото го виждам отстрани. А аз винаги искам той да е най-добрият в това, което прави. Мен така са ме възпитали и го прилагам към близките ми хора. А Кристо понякога не приема критика и се дразни. А аз го правя за негово и общо добро, дали е така или не е , не винаги е ясно. Но аз съм искрен човек и винаги казвам това, което мисля, не винаги хората приемат това.

С музиката си Кристо и Сантра застават често зад благотворителни кампании. На 16 юли в клуб „Червило“ имаха участие с цел набиране на средства за 19 годишната  Бригита Момчева, парализирана след тежка катастрофа

Кристо: Това е много тъжен случай и показва животът колко несправедлив може да бъде. Ние сме се включвали и друг път в благотворителни кампании и смятаме, че ако имаме някаква отговорност и ако трябва да правим нещо като изпълнители, то това е да помагаме. С удоволствие ще помогнем с каквото можем, не само за нея. Ние сме много малка държава, а животът е много труден и ако не сме единни, ако не сме отбор и не си помагаме, какъв е смисълът? Само да ядем, да пием, да се бием и да се псуваме. В България има много голям негативизъм.

„Сила“

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.