Димитри Иванов – най-четеният автор в Интернет. А коментарите на вестниците никой не поглежда

Димитри Иванов. Снимка: Иван Бакалов

Вчера e-vestnik пусна новината, че журналистът Дан Фрумкин от в. „Вашингтон пост” е уволнен, защото трафикът към неговата коментарна колонка в онлайн изданието на вестника рязко е спаднал (виж тук). Това се случва за първи път в медиите по света.

А как е в България? Кои са най-четените автори у нас? Колко е аудиторията на коментаторите?

Димитри Иванов е най-четеният български коментатор и колумнист, показва проучване на интернет-изданията на вестниците. С 8-15 хил. посещения в седмичната му колонка през 2009 г. (бел. ред. – през 2012 г. посещенията достигнаха между 15 и 25 хил.) всяка сряда известният журналист, есеист и преводач води класацията пред всички останали български автори в медиите (виж тук неговата рубрика). Колонката му се оценява на границата между художествената литература и публицистиката, анализи с неподражаем стил, в които са преплетени лични спомени за събития и хора. Димитри Иванов е 76-годишен и това значително засилва значението на тези цифри – в Интернет чете предимно по-млада аудитория (виж тук интервю с него).

Посещенията в колонката на Димитри Иванов на пръв поглед може да изглеждат сравнително малки, на фона на тиражи на вестници с по 60 хил. или 100 хил. екземпляра, но в действителност са направо феномен, защото коментарите на същите тези вестници в Интернет се четат само от по няколкостотин души. Например редакционните коментари на вестниците „Труд” и „24 часа” имат средно между 100 и 600 посещения, в отделни случаи в „24 часа“ стигат 1000. В тези вестници повече се четат само известни автори, които обаче пак достигат най-много до 3000 посещения. За сравнение с най-четения вестник в Интернет – „Дневник” – неговите редакционните коментари имат посещения средно между 700-800 и 2000 пъти, според темата и заглавието, но коментарите на колумнистите са 2-3 пъти по-четени. Очевидно читателят търси конкретни имена, а авторитетът на вестниците и редакционните им коментари е по-нисък. Най-вероятно редакционните коментари се четат слабо и в хартиените издания, но това няма как да се установи точно, за разлика от Интернет.

Съществува заблуда, че когато една статия е излязла отпечатана във вестник с 80 000 тираж, примерно, вероятно са я чели пак толкова хора. Но не е така – повечето хора купуват вестниците заради комплексно съдържание – новини (в които вестниците изостават с 1 ден от електронните медии), малки обяви, клюки, собствени интервюта и разследвания (рядко се срещат) и др. Най-често един купувач на вестник само го разлиства и прочита тук-там онова заглавие, което го е привлякло. Подобно е и в Интернет, но аудиторията в мрежата е по-млада. Много е малък процентът читатели, които четат коментари и анализи. Обикновено се свеждат от няколкостотин до няколко хиляди души на статия или коментар, дори в най-четените издания с 15-20 хиляди посещения на ден. По аналогия може да се изчисли приблизително, че ако един коментар в онлайн изданието на вестник е прочетен 500 пъти, дори вестникът да е продаден в 50 000 тираж (колкото е приблизително продаваемият тираж на в. „Труд“, например), вероятно на хартия са го прочели към 1500 души.

Цифрите са обезкуражаващи, в сравнение с англоезичния свят. Онлайн издания на английски език – американски и британски вестници и др. световни издания и блогове – имат аудитория от 500-700 млн. души. Вестници като „Ню Йорк Таймс” и др. имат до няколко милиона посещения на ден, а сайтове като msnbc.com, които съчетават текстове, фотогалерии и видео новини от телевизия Ен Би Си и др. – още повече.

Българската аудитория, тоест потребители с български език, са около 8 млн. души – в страната, в Македония, Турция, Молдова, Украйна и емигрантите на Запад. От тях обаче е много малък процентът на хората, които освен новини четат и коментари, и статии.

Графика от сайта alexa.com, която показва посещаемостта на най-четените български вестници в Интернет. Най-отгоре е „Дневник“, следват „Стандарт“, „Сега“, „Труд“ и „24 часа“. На равнището на последните два е и в. „Новинар“, но сайтът не позволява сравнение на повече от 5 онлайн издания. „Труд“ и „24 часа“ имат увеличение от края на март, когато направиха достъпно в Интернет цялото съдържание на вестниците. Преди това имаше само подборка със съкращения. В. „Дневник“ има 17-18 хил. уникални посещения на ден и между 40 и 50 хил. посещения с презареждане (тоест един посетител е влизал за ден по няколко пъти). Всички останали вестници се нареждат по-надолу. В. „Сега“ например има 14-15 хил. уникални посещения, но към 60 хил. презареждания, което отразява факта, че под статиите и дискусионните секции на вестника има около 300 запалени форумни автори, които пишат над 10 пъти на ден и още над 1000 постоянни форумци. Средно коментарите под колонката на Димитри Иванов са около 200. Данните за уникални посещения са от български броячи в Интернет, а графиката е от американски. Има разлика между българските броячи и данните на „Гугъл аналитикс“ и американски сайтове като alexa.com, които наблюдават сайтовете в мрежата. Снимка: от екрана

Ето как изглежда картината за онлайн изданията на българските вестници:

„Дневник” (най-четеният български вестник в Интернет) – колумнистите (Бойко Пенчев, Татяна Ваксберг, Георги Господинов, Александър Андреев, Юлиан Попов, Александър Божков) – между 2 хил. и 6 хил. прочитания, в отделни случаи, според темата и заглавието (например „Защо има ДПС?” или „Експериментът „Атака”), посещенията скачат до 8 хил. (виж тук). Вътрешните автори на „Дневник” са по-слабо четени – около 2-3 хил., с изключение на коментарите на Любослава Русева, които най-често прескачат 5 хил.

„Стандарт” (вторият по посещения в Интернет български вестник) – коментарите на журналистите от вестника имат посещения между 300 и 600, в по-редки случаи до 900-1000. Но колумнистът Мартин Карбовски има 900-2000 посещения (виж тук напр.).

„Сега” (трети по среднодневни посещения български вестник) – колумнистът Димитри Иванов в последните месеци има между 7 хил. и 16-17 хил. посещения на статия (това означава, че в някои дни неговата колонка има повече посещения от среднодневните за вестника). От края на миналата година, когато го четяха 5-10 хил., трафикът към статиите му е нараснал значително (б. р. – към 2012 г. посещенията са между 15 и 25 хил.).
Останалите колумнисти на вестника (Емил Хърсев, Христофор Караджов, Калин Донков, Бойко Ламбовски, Димитър Денков) имат между 1,5-2 хил. и 5-7 хил. посещения, според темата и заглавието. „Сега“ се очертава като онлайн издание с най-четени колумнисти.
Материалите на журналисти от вестника са със 700-800 до 5-6 хил. посещения, според темата и заглавието. (Забележка – цифрите за материали на журналисти от вестника се отнасят за анализи, коментари, репортажи, а не за новини).

Досега не е изследвана аудиторията, която чете коментаторите в българския Интернет, а тя е различна от тази, която чете новините, по-образована е и социално-критично настроена. И доста малка, както се оказва. Новините се разпространяват в множество сайтове, преписват се, копират се, най-често са едни и същи дори по структура и заглавия. (Например в портала dir.bg се преписват накратко новини от всички медии и някои от тях се четат по над 100-200 хил. пъти). Докато постоянни коментатори има само в онлайн изданията на вестниците и отчасти в интернет-издания като news.bg и frognews.bg, които имат и редакционни коментари – „Гласът на нюза” и „Гласът на жабата”. А news.bg поддържа и собствени колумнисти, които не се радват на особен успех, но надхвърлят по посещения редакционните коментари на вестници като „Труд” и „24 часа”.

Освен онлайн изданията има и блогове на журналисти и др., в които отделни коментари и мнения регистрират по 3-4 хил. до 7-8 хил. посещения. Например такава посещаемост имат някои статии в блога на журналиста Иво Инджев. Като се прибави, че някои от неговите коментари се препубликуват в други сайтове, в които още веднъж регистрират по 2-3 хиляди посещения, той също е един от най-четените автори (e-vestnik по споразумение с Инджев препечатва средно веднъж на седмица негов коментар, други сайтове го препечатват без да го питат).

В българските медии по традиция не се ценят авторите, хонорарите им са ниски (освен в случаите, когато се определят на приятелска основа от шефовете на медиите), независимо от читаемостта на техните материали.

Слабият интерес към редакционните коментари и анализи на журналистите от вестниците се обяснява със загубата на авторитет на самите издания в последните години. Коментарите и статиите най-често са манипулативни, което изпъква още от заглавието. В повечето случаи обслужват с пиар публикации един или друг от управляващите или бизнес кръговете, или пък представляват черен пиар, често с цел рекет. Това е толкова постоянна и непрекъсната практика на вестници като „Стандарт“, „24 часа“ и „Труд“ в последните години (сега по техните стъпки върви и наложилият се като №1 по тираж евтин вестник „Телеграф“), че авторитетът им и читаемостта на техните статии и коментари трудно могат да се променят и в бъдеще. С това се обяснява и по-високият интерес на читателя към конкретни имена на автори и колумнисти, отколкото към самия вестник, който се приема с резерви.

Различни програми, като „Гугъл аналитикс“ например, позволяват да се проследи не само колко души са посетили една статия, но колко време са стояли на нея, колко са излезли веднага след като са прочели първите редове и т. н. Тоест издателите вече имат пълни възможности да оценяват своите автори по това какъв интерес към съответния вестник или медия носят те.

––––––-

Б. р. – По-долу даваме малко данни за сведение на читателите, които ще се запитат – този e-vestnik прави анализ на други издания, а него и неговите автори кой ги чете? Според „Гугъл аналитикс“ редакционните коментари, подписани e-vestnik, се четат средно от 500 до 1600-1700 души  според темата и заглавието. Тоест Интернет позволява малка медия, каквато е e-vestnik, с 8-10 хил. посещения на ден в този сезон на годината, да се изравнява по читаемост на коментарите с големите вестници. В отделни случаи някои редакционни коментари в e-vestnik са стигали и до 5 хил. прочитания (виж напр. тук). Над 4-5 хил. посещения стигат и някои статии и политически анализи във вестника (например тук за Първанов – 13 000 посещения или тук за Христо Ковачки – 10 800 посещения, или тук за Венета Райкова и Нова ТВ – 13 300 посещения). Има и особени случаи – например статията за продажбата на вестниците на Блъсков на Ирена Кръстева е четена от над 15 000 души и под нея има 500 коментара (виж тук), но около половината от тях са посещения на колеги журналисти, които са влизали многократно да пишат във форума отдолу в продължение на около месец. Извън анализите и коментарите най-четени в e-vestnik са статии със специфични теми, например статията за сайтовете за запознанства достигна 33 000 посещения (виж тук), а някои справочни статии са надхвърляли и тази цифра.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.