Старите съюзници на Русия забравиха предаността от миналото

Лидерите от Организацията на договора за колективна сигурност – президентите на Казахстан Нурсултан Назърбаев, на Таджикистан Имомали Рахмонов, на Русия Дмитрий Медведев, на Армения Серж Саркисян и на Узбекистан Ислам Каримов (отляво надясно) – пристигат за срещата си в Москва. Снимка: Ройтерс

Във време, когато Европа развива бизнес в „задния двор на Русия“, на Кремъл ще му е трудно да не забележи отсъствието на половината лидери от бившия Съветски съюз от неформалната среща на върха миналата седмица в Москва.  На тазгодишните конни надбягвания за Купата на президента, които по традиция са повод за неофициална среща на 11-те страни от Общността на независимите държави (ОНД), дойдоха само петима високопоставени гости – лидерите на Армения, Азербайджан, Казахстан, Молдова и Таджикистан.  Президентите на Украйна, Беларус, Узбекистан, Туркменистан и Киргизстан не пристигнаха, като се позоваха на лични причини. Вместо това беларуският президент Александър Лукашенко отиде да кара Харли-Дейвидсън на местния фестивал на мотоциклетистите. „Лидерите от ОНД използваха възможността да покажат, че не са доволни от състоянието на отношенията си с Русия“, каза Алексей Мухин, директор на мозъчния тръст към Центъра за политическа информация.

Предшественикът на Медведев Владимир Путин успя да укрепи лоялността на бившите съветски държави благодарение на икономическата им зависимост от Москва и страха им от народни бунтове. Но войната на Русия с Грузия миналата година и поредица от двустранни конфликти разклатиха тази лоялност. „Отдръпването от Русия е неизбежно“, заяви анализаторът Леонид Радзиховски пред опозиционния уебсайт „Ежедневний журнал“.

Миналата година, по време на войната с Грузия за проруския сепаратистки регион Южна Осетия, Кремъл, разгневен, прати свои войски извън границите си, за първи път след разпадането на Съветския съюз и това разтревожи съседите му. Все още никоя страна не е последвала примера на Москва и не е признала независимостта на Южна Осетия и на другия грузински размирен регион – Абхазия. Лидерите на двата отцепнически района бяха на хиподрума в Москва като гости на Медведев. След войната Грузия излезе от ОНД .

Президентът на Киргизстан Курманбек Бакиев се подготвя за изборите на 23 юли, но всички останали отсъстващи лидери от ОНД, които не отидоха в Москва, имат своите спорове и поводи за разногласия с Русия.  Украйна, която след Оранжевата революция през 2004 година се стреми към по-голяма интеграция със Запада, е в конфликт с Москва заради транзита на природен газ и бъдещето на руската военноморска база в Севастопол. Беларус, традиционно най-близкият съюзник на Русия, имаше сблъсъци с Москва заради цената на газа, собствеността на газопреносната инфраструктура и износа на млечни продукти.  Узбекистан е ядосан заради подкрепата на Русия за строителството на две погранични водноелектрически централи в съседните Киргизстан и Таджикистан, които според Ташкент са заплаха за националните му водни ресурси.  След експлозията през април на газопровод, свързващ го с Русия, Туркменистан се опитва да диверсифицира газовите си доставки, обръщайки се към Китай и Иран. Властите в Ашхабад обвиниха руския газов монополист „Газпром“ за експлозията.

Подобни проблеми не са новост за Русия. Новото са опитите на Запада да ухажва някои от нейните съюзници. Москва с тревога забеляза, че Европейският съюз се отказа от остракизма си към Лукашенко, предприет заради политиката му в областта на човешките права. ЕС дори покани Беларус да се включи в програмата „Източно партньорство“. Украйна, Молдова, Грузия, Азербайджан и Армения също се присъединиха към проекта, който има за цел да разшири икономическите им и политически връзки с Европа. Мнозина в Русия смятат, че това е опит страните да бъдат откъснати от орбитата на Москва.

На изток Русия вижда как Западът се домогва до Туркменистан като източник на газ за проекта „Набуко“, който трябва да намали зависимостта на Европа от руските доставки. Москва е разтревожена и от засилената американска военна активност в Централна Азия, където коалиционните сили начело със САЩ се бият срещу талибаните в Афганистан. Тази година Киргизстан затвори американската военновъздушна база, но позволи на САЩ да изградят транзитен център за доставки за войските в Афганистан.

Редакторът на списание „Русия в световната политика“ Фьодор Лукянов обаче предупреди, че не бива прекалено да се драматизира намаляването на руските съюзници. „Балансът се превърна в средство за оцеляване за тези държави“, каза той. „Но стане ли дума за истински проблеми, те нямат към кого другиго да се обърнат (освен към Русия)“. Търговията с Русия остава основен източник на доходи за повечето съюзници от ОНД. До пускането на „Набуко“ Русия ще бъдеи ключовият коридор за централноазиатски газ към Европа.

От началото на световната икономическа криза Русия отпусна над 5 млрд. долара за Беларус, Армения, Молдова и Киргизстан. Москва обеща още 7,5 млрд., които ще бъдат вложени в специален фонд. Никой друг не може да се похвали с такава щедрост.

„Преди няколко години ситуация беше същата и хората казваха, че това е края на ОНД“, каза Лукянов. „По-късно обаче всички се завърнаха“.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.