СофияПловдивВарнаБургасРусе

Обама ще почива в рая за чернокожите – остров Мартас Винярд

Фарът на западния бряг на остров Мартас Винярд. Снимка: лайфинтернет

Когато идния месец Барак Обама се разходи по сандали по пясъка на Мартас Винярд, той ще впише нова глава в чернокожата тривековната история на острова. Преди десетилетия на този остров през лятото намирали спасение от жегите семействата на чернокожи от средната класа, които не са били добре дошли другаде. Там е плувал и писал Мартин Лутър Кинг. Векове наред на Мартас Винярд са живеели чернокожи, които са преборили времената, за да си извоюват място в живота на острова.

Една робиня станала земевладелка. Правнукът й бил единственият чернокож капитан на китоловен кораб на острова. А скромен съдържател на страноприемница през 20 век помогнал Мартас Винярд да се превърне във ваканционен рай за чернокожи от средната и от висшата класа, които сега се готвят да поздравят с добре дошъл първия чернокож президент на страната. „Толкова много се гордеем, че семейството на Обама е като нашето“, каза Скип Финли, директор на радиостанция, който постоянно живее на острова.

Режисьорът Спайк Лий, адвокатът и съветник на Клинтън Върнан Джордан и ученият Хенри Луис Гейтс Младши са няколко от известните афроамериканци, които живеят на Мартас Винярд поне през една част от годината.

Чернокожата история на острова има и своята тъмна страна. Дискриминацията продължава дълго време и след отмяната на робството. Но като цяло историята разказва не само за случаи на преследване, но и за „масов успех“, който имали чернокожите на острова, казва историчката Илейн Коули Уайнтроб. „Случилото се тук по някакъв начин е типично американска история: мога и ще го направя“, каза тя.

Вероятно на острова е имало роби още от 1680 година, но за първи път робството се споменава през 1703-та в завещанието на човек, в чието имение имало „негърка, оценена на 20 лири“. Робството обаче изглеждало по различен начин в Масачузетс, отчасти заради уникалния му закон, позволяващ на робите да наследяват имущество. Това позволило на Ребека Еймъс, изтръгната от родната й Гвинея, да се превърне в земевладелка, след като съпругът й, богат американец кореняк от Уампаноаг, починал през 1763 година. Внукът Уилям Мартин, също се оженил за американка коренячка и двамата живели в плантацията на остров Чапакуидик, който бил смятан за племенна територия. В плантацията царяла голяма бедност и висока смъртност, които, според щатски доклад, се дължали отчасти на „обичайната невъздържаност и разпуснатост, до които винаги се стига при смесване на цивилизовани с варварски раси“. Но Мартин оцелял и очевидно преуспял.

„Работата в морето била основният поминък на хората от плантацията, до голяма степен защото белите завзели цялата земя,” казва Уайнтроб. Мартин започнал да работи на китоловен кораб през 1853 година, а 30 години по-късно станал капитан на 86-тонна китоловна шхуна и бил единственият чернокож капитан на острова. „Опасната и тежка работа на китоловци, която изпращала хората в морето за месеци или години, вероятно помогнала за преодоляване на расистките бариери, тъй като компетентността била далеч по-важна от цвета на кожата,” казва Уайнтроб.

Такъв егалитаризъм бил нечуван за другите области от живота на острова през 1912 година, когато Чарлз Шиърър построил лятна страноприемница в имот, който купил от баптистка църква. Шиърър бил роден в робство във Вирджиния, преди да бъде освободен от Съюзническата армия, да получи образование и да се премести на север в района на Бостън. Ревностен баптист, лятото той често посещавал лагера на баптистите в Оук Блъфс. След това си купил къщичка, а по-късно построил с жена си къща с 12 стаи и отворил „Вилата Шиърър“, която давала подслон на чернокожи, които не били приемани другаде.

През лятото във вилата започнали да идват много чернокожи, а през годините ставали все повече. В нея са отсядали актьорът Пол Робсън, певицата Етел Уотърс и американският конгресмен Адам Клейтън Пауъл Младши от Ню Йорк.

През 60-те години на 20 век различни видни чернокожи, включително Мартин Лутър Кинг, отсядали в къща, собственост на политическия организатор от Ню Йорк Джо Оувъртън. Според мълвата Кинг работил върху речта си „Имам една мечта“ в паузите докато ходел да плува в морето на близкия плаж, но Уайнтроб твърди, че това не е съвсем сигурно.

Милдред Хендерсън, на 84 години, съседка на Оувъртън, казва, че си спомня как Кинг седял сам на верандата през деня, за да пише. „Да бъдеш на острова десетилетия по-късно, когато тук идва първият чернокож президент на Америка, е забележително”, казва тя. „Има хубава връзка“, продължава Хендерсън. „Смятам, че е чудесно, че стигнахме до тук“.

Боб Танкард от Ню Джързи идва тук за пръв път през 50-те години. Правят му впечатление и не толкова известните чернокожи специалисти, и техните деца, които почивали на острова. „Интересно беше да се мотаеш с децата на чернокожи лекари, адвокати и политици, мнозина от които учат в известни училища,” разкрива той. „Когато дойдох през лятото на 1959-та за първи път разбрах, че чернокожите могат да станат каквито пожелаят, а не само спортисти и изпълнители“, казва Танкард, който е чернокож. Танкард се преселва на острова на 15 години. А днес почти 2,7 на сто от постоянното население на острова, което е 15 500 души, са чернокожи. По-късно защитава докторат и става директор на местно училище и футболен треньор.

Обама ще бъде третият действащ президент, който посещава острова, след Юлисис С. Грант и Бил Клинтън, и това е третото му пътуване до Мартас Винярд. Населението на острова се вълнува къде ще отседне той, кои забележителности ще види, дали ще си носи работа и каква.

За професора по право от Харвард Чарлз Огълтри, приятел на Обама и редовен посетител на острова през лятото, идването в Мартас Винярд е шанс да ходи на курс по йога в Инкуел Бийч, да хапне риба и да се поразходи край пищните вили, без да се притеснява от цвета на кожата си. Огълтри каза, че Обама възнамерява да остави следа в историята на острова, без да прави кой знае какво. „Той смята, че това е място, където може да си почине, да презареди батериите“, казва Огълтри. „Смятам, че именно заради това ще дойде отново тук“.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.