СофияПловдивВарнаБургасРусе

Китайската армия: малки групи по 5 милиона със свръхмодерно оръжие

Войници от Народноосвободителната армия на Китай на парад в Хонконг. Снимка: Ройтерс

Руско-китайското антитерористично учение „Мирна мисия-2009“ започна в Хабаровск с военнополитически консултации между началниците на двата генерални щаба. Активната му фаза ще продължи от 23 до 26 юли и включва маневри на полигона Таонан край град Байчън в Североизточен Китай. Всяка страна е изпратила за участие по около 1300 военнослужещи, главно от сухопътните войски и авиацията. Това е второто съвместно учение от този род след 2005 година.

Русия и Китай са отдавнашни партньори в сферата на отбраната, макар че е имало периоди, през които военни от двете държави са заставали на протовоположните страни на фронтовата линия. Например по време на граничния конфликт на остров Дамански през 1969 година, когато група китайци нахлуха на съветска територия, и то със съветски автомати в ръце. Кратката, но кръвопролитна микровойна приключи с победа на руските граничари и военни, но те загубиха 58 души, а 94 бяха ранени. Загубите на Китай все още са засекретени, но според различни източници са били от 100-150 до 3000 души.

Отчасти заради този неприятен инцидент нашите сънародници дълго време смятаха китайската армия за многобройна, но зле въоръжена маса, която от време на време прави опити да мине съветската граница „на малки групи от по пет милиона души“. На времето това не беше далеч от истината, но днес въоръжените сили на Китай не само по брой на личния състав, но и в технически план претендират за едно от първите места в света. Междувременно Пекин се кани да увеличи и броя на въоръженията, и на високотехнологичните компоненти от отбранителната сфера.

Днес се смята, че Народноосвободителната армия на Китай (НОАК) разполага с около 2 250 000 военнослужещи на редовна служба и 800 000 резервисти. По първия показател Пекин е на челно място в света с голяма преднина пред армиите на САЩ, Индия, Северна Корея и Русия. Руските войски са над два пъти по-малобройни от китайските.

Най-много са военнослужещите от сухопътните войски на Китай – близо 70 на сто от личния състав или 1 600 000 души. Военноморските сили наброяват към 250 000 души, също толкова – военновъздушните сили. Между 90 и 120 000 военни включва т. нар.втори артилерийски корпус от НОАК, фактически аналог на руските ракетни войски със стратегическо предназначение.

По време на война министерството на отбраната ще командва и полицейски формирования от около 660 000 души, които се очаква да изпълняват второстепенни задачи в подкрепа на сухопътните войски.

Последните днес са въоръжени с близо 7500 танка, 5500 бронетранспортьора, 2200 бойни машини на пехотата и 25 000 артилерийски оръдия. Арсеналът им на практика изцяло е собствено производство, макар да не е тайна, че повечето образци са копия на съветски и руски оръжия – автомата „Калашников“ АК-47, пистолета „Макаров“, снайпера „Драгунов“ и др.

Същото важи и за китайската авиация, въпреки че официално тя разполага и с техника, произведена в Русия, Канада, САЩ, европейски държави и Израел. Например с руски изтребители Су-30 и Су-27, военнотранспортни самолети Ил и Ту, хеликоптери Ми-8 и Ми-17, американски модели Сикорски, европейски Юрокоптър, канадски пътнически самолети Бомбардир и израелски безпилотни апарати Харпи.

Сред най-масовите бойни самолети на Китай днес е изтребителят Джей-7 (произвеждан за износ като Еф-7), смятан за копие на съветския МиГ-21. Официално страната има над 500 такива машини и е продала подобни на повече от 15 държави.

Китайската авиация е въоръжена и с над 300 изтребители прехващачи Джей-8, разработени на базата на съветския Су-15, към 120-130 многоцелеви изтребителя Джей-11, аналогични на Су-27СК, повече от 160 многоцелеви изтребителя Джей-10, в чиято конструкция според експерти са използвани технологии от израелския самолет „Лави“. С общо към 2000 бойни самолета военновъздушните сили на НОАК са обявени от специалистите за най-големи в азиатския регион и трети в света след тези на САЩ ина Русия.

Военноморските сили на Китай са също толкова многобройни, но според експертни оценки засега много изостават в техническо отношение от флотовете на другите свръхсили, а повечето им кораби са остарели. В състава на флота влизат също морска пехота, брегова охрана и авиация.

Както заявява военноморското командване на страната, в близко време флотът на НОАК ще получи нови прецизни ракети с голям обсег, трудно откриваеми подводници за далечно плаване и самолетоносачи.

Напълно е вероятно последните да имат като палубна авиация руски самолети Су-33 или техни аналози. При всяко положение Китай отдавна проявява интерес към тези машини, макар че Москва не бърза да продава Су-33 на Пекин.

Втори артилерийски корпус от НОАК, сравнително многоброен, е може би най-засекретената структура в китайската армия. Състои се от шест бригади, разположени в различни региони на страната. Експерти твърдят, че арсеналът на китайските стратегически ядрени сили вероятно включва днес от 100 до 400 бойни глави.

Спорен въпрос остават и военните разходи на Пекин в момента. Официално обявеният бюджет за отбрана на Китай през 2008 година е бил около 60,1 милиарда долара. Според доклад на Пентагона обаче за годината са изразходвани от 105 до 150 милиарда долара. Освен това Вашингтон смята, че през последните години военните възможности на Пекин съществено са нараснали. НОАК е инвестирала значителни средства в покупки на модерни оръжия чуждестранно производство и е успяла да тласне отново напред развитието на отбранителната индустрия в страната. Същевременно възможностите на китайците да използват сила от разстояние засега са ограничени, а внедряваните нови технологии целят главно усъвършенстване на отбраната.

Ще отбележим, че в края на януари 2009 година китайското военно командване публикува доклад за перспективите в развитието на националната отбрана, в който определи целите, стратегията и планираните разходи в тази сфера. Според тези данни, правителството на Китай планира да насочи усилия предимно за компютризиране и механизация на силовите структтури, а в бъдеще Пекин смята да следва стратегията на „активна отбрана“. Китай не планира да нанася т. нар. превантивни удари, не смята пръв да употреби ядрено оръжие, нито ще се включва в ядрена оръжейна надпревара с други държави.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.