Системата за ПРО: реална ли е заплахата от иранските ракети

Трей Оберинг, Ерик Еделман*

Иранска ракета земя-земя преди изпитание на неизвестно място в иранската пустиня. Снимка: Ройтерс

Експертите очакват до 2015 година Иран да се сдобие и да изпита междуконтинентални балистични ракети, които ще могат да достигнат територията на САЩ. Затова споровете дали има смисъл от системата за ПРО, която трябва да бъде разположена в Източна Европа, стават все по-горещи. В САЩ настояват, че радиолокационните станции работят отлично. Същото се отнася и за ракетите-прехващачи. Защо Русия се противи на тази програма и как трябва да постъпи Америка, пише в. Вашингтон пост.

Преди няколко седмици институтът „Изток-запад” публикува изследване, подготвено от американски и руски „експерти”, посветено на иранската ракетна заплаха. Авторите стигат до извода, че заплахата „няма непосредствен характер и във всеки случай системата, която се предлага днес, няма да позволи ефективна защита”. На следващия ден, по думите на министъра на отбраната Робърт Гейтс, Иран проведе изпитание на многостепенна ракета с твърдо гориво с радиус на действо 1200-1500 мили (т.е. значителна част от Европа се оказва в пределите на обсега й).

Преизбирането на президентския пост на Махмуд Ахмадинеджад, който неведнъж е подчертавал необходимостта от създаване на ядрено оръжие и балистични ракети, за пореден път подчертава колко важни са американските планове за разполагане на радиолокационни станции и противоракетни батареи в Източна Европа. Критиците на този план често използват същите доводи, които руските дипломати и военни нееднократно привеждаха в хода на руско-американските преговори през 2007-2008 година, включително и на двете срещи на ниво министри на външните работи и глави на министерствата на отбраната.

Тяхната позиция е следната: в краткосрочна перспектива заплаха от появата в Иран на балистични ракети с далечен обсег на действие не съществува. Освен това предлаганата от Вашингтон система за ПРО няма да предостави защита от тази заплаха, а разполагането й в Европа създава опасност за руското ядрено оръжие. Тези изтъркани доводи не са убедителни.

Генерал-лейтенант Патрик О’Райли, началник на службата за противоракетна отбрана към Пентагона, неотдавна привлече вниманието към успехите, постигнати от иранците в създаването на многостепенни ракети и към прехода от течно на твърдо гориво. Много критици на американските планове в Европа също признават тези постижения. Авторите на публикувания през април доклад на Националния авиокосмически разузнавателен център отбелязват, че „при съответната помощ от чужбина през 2015 година Иран ще може да създаде и да изпита междуконтинентални балистични ракети, които ще могат да достигат до територията на САЩ”.

За това, че Иран прави сериозни опити да получи такава помощ, свидетелстват показанията на нюйоркския окръжен прокурор Робърт Моргентау пред сенатския Комитет по международни отношения през май тази година. Прокурорът огласи обвиненията, повдигнати през април на китайски бизнесмен, който сключвал сделки с представители на иранското министерство на отбраната. Сделката предвиждала доставки на:

–    1500 килограма специална алуминиева сплав, която се използва изключително при производството на ракети с далечен обсег на действие;

–    1700 килограма графитни цилиндри, използвани при работата на забранените за износ в тази страна машини за електроискрова обработка;

–    Над 30 000 килограма медно-волфрамови листове;

–    24 500 килограма мартензитно-старееща стомана;

–    450 метрични тона електроди за пещи;

–    1400 метрични тона високовъглеродно фероманганна сплав.

Когато бил формулиран обвинителният акт, иранците преговаряли за купуването на жироскопи и акселерометри – най-важните прибори за балистичните ракети.

А сега още един въпрос: могат ли обектите на ПРО в Европа да гарантират защита от иранските ракети? Критиците на тази програма все по-често използват неправилни методи за анализ, за да оценяват ефективността й. Радиолокационните станции, които правителството на САЩ планира да разположи в Чешката република, вече се използват повече от осем години при тестови опити в южната част на Тихия океан. Критиците подценяват характеристиките им дори в настоящия им вид като не отчитат планираната модернизация. Освен това те не разбират основните възможности на радара, а и на радиолокационната станция за предно базиране, по отношение на откриването, проследяването и разпознаването на целите. Става дума за многопластов интегриран подход за разпозванане на целите, а не за разчитане на само един елемент от веригата.

Предвидените за разполагане в Европа ракети-прехващачи ще осигурят максимална оперативна и икономична система на защита от ракети с далечен обсег, с които Иран трябва да се сдобие до 2015 година. В течение на нееднократните изпитания програмата за ПРО демонстрира технологичните си достойнства: от 2001 година успешно бяха проведени 37 от 46 прихващания на цели в реални условия с използване на мобилни комплекси, базирани на сушата, в морето и под земята. При тези резултати няма основание да се предполага, че европейските елементи на ПРО няма да сработят както трябва.

Винаги е било трудно да се разберат причините, поради които Русия се притеснява от тази програма. По какъв начин 10 прехващачи без ударни бойни глави (да не говорим за ядрените бойни глави, с които са оборудвани руските противоракети, разположени около Москва) могат да застрашат ядрения й арсенал? Системата може да се справи с няколко междуконтинентални балистични ракети, които може да се появят в Иран, но простите закони на гравитацията и физиците са категорични, че тези ракети няма да могат да прихванат руските стратегически ракети.

Неотдавна Гейтс предположи, че Москва прави преоценка на потенциалните заплахи и че там започват да се отнасят по-сериозно към опасностите, произлизащи от иранската програма. Може само да приветстваме подобно развитие на събитията. Неотдавнашните изпитания на ракети в Иран говорят, че там се работи динамично. САЩ вече разгръщат система, която да защити собствената им територия от потенциалната заплаха, но би било неразумно да се откажем от традиционния принцип на неразделност на проблема на безопасността и отбраната на Америка и европейските й съюзници. НАТО поддържаше концепцията за противоракетната отбрана и съгласуваше усилията си с американските планове. На времето президентът Джордж У. Буш, а сега и президентът Обама, считаше, че трябва да продължи осъществяването на тези планове, докато има заплаха, която са призвани да отстранят. Администрацията и Конгресът са длъжни да осигурят адекватно финансиране за реализиране на проекта: по-добре да се предприемат превантивни мерки, отколкото да се оправяме с Ахмадинеджад и с иранския ракетен потенциал, когато той се окаже свършен факт.

*Трей Оберинг е генерал-лейтенант от военновъздушните сили в оставка. Той оглавяваше Управлението за противоракетна отбрана от юли 2004 до ноември 2008 година. Ерик Еделман е почетен научен сътрудник на Центъра за стратегически и бюджетен анализ, от август 2005 до януари 2009-та беше заместник-министър на отбраната по политическите въпроси.

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.