СофияПловдивВарнаБургасРусе

Америка разпали национализма на македонците, сега трябва да ги обуздае

Мъж държи факла на протест срещу спора между Гърция и Македония за името на страната в Скопие. Снимка: Ройтерс

Европейският съюз е клуб, пред който чака дълга опашка. Само попитайте Хърватия, Черна гора, Сърбия, Албания или Турция. Но за една балканска страна най-големият проблем е да покаже на прага подходяща идентичност. Седем бивши комунистически страни успяха да влязат в НАТО и в ЕС преди края на управлението на Буш. Но миналата година гръцкото правителство блокира присъединяването в НАТО на Бившата югославска република Македония, мотивирайки се с лошите съседски отношения, и е решено да възпрепятства и кандидатурата й за членство в ЕС. Причината? Всичко е заради името.

БЮРМ, може би заради неяснотата на съкращението, се опита да влезе само като Македония – името на древната империя на Александър Велики. Но Гърция също има северена провинция, която се нарича Македония и се тревожи, че Скопие има експанзионистични амбиции.

Съединените щати подкрепят експанзията на изток на НАТО в опит да намалят руската сфера на влияние и въпреки въпроса за името, БЮРМ би изглеждала като перфектен кандидат за членство. Администрацията на Обама може да помогне на ООН да реши спора като се откаже от политиката на администрацията на Буш на упорита подкрепа на „македонците“ и убеди младия си приятел на компромис, който ще преодолее балканския спор. Но да се направи това няма да бъде лесно.
Бившата югославска република Македония разбираемо не иска да бъде известна с това обременително посттитовистко наименование. „Не ме БЮРМ-освайте“ е любим стикер на улиците на Скопие. През деветдесетте години на миналия век чуждестранните наблюдатели се съмняваха в жизнеспособността на тази страна без излаз на море, с взривоопасно културно минало и могъщи съседи. Етническите албанци, турци, роми, сърби, българи и гърци са натъпкани в държава с големината на щата Върмонт. Не е изненадващо, че такава крехка страна иска да остане вярна на своето най-старо и уважавано наследство.

Най-голямото малцинство в БЮРМ са албанците, които отчаяно искат да станат членове на ЕС и НАТО. Освен очевидните икономически ползи членството ще позволи на тези албанци по-близки връзки с техните събратя в района на Западните Балкани. Те все повече се дразнят от последния подем на „Александър-манията“, подкрепяна от славянското мнозинство, което рекламира изключително македонска идентичност на страната. Миналия месец правителството разкри планове за издигане на столичния площад на статуя за 8 милиона долара, висока 24 метра, на Александър Велики, възседнал коня си Буцефал. Без значение е, че столицата на историческия Александър се намира в рамките на съвременна Гърция.

По-проблематични са картите в „македонските“ учебници, които показват древната страна, която се разпростира върху сегашна Гърция (както и върху България и Албания) и описват Солун, столицата на северна гръцка провинция, като окупирана територия. Това са иредентистки твърдения, които оправдано тревожат гърците. Представете си как ще се почувстват калифорнийците, ако Бая Калифорния поиска да се казва просто Калифорния. Или как ще реагират шведите, ако Норвегия промени името си на Скандинавия. Посредникът на ООН представи различни възможни имена за БЮРМ и Гърция намекна, че ще приеме Република Северна Македония. Но такова решение съдържа в себе си внушението, че има Южна Македония в Гърция, населена със същия народ, като например Северна и Южна Корея. А това не е така – лингвистично или етнически. По-разумното решение би било „Вардарска Македония“, наречена на реката, която преминава през района, което уважава достойнството и идентичността на северната съседка на Гърция, но я различава от северната гръцка провинция.

Не е случайно, че ЕС и НАТО изискват бъдещите членки да нямат висящи гранични спорове, но правителството в Скопие увеличи напрежението с Гърция. То преименува летището си, улици и площади на името на древни гръцки герои и се намесва във вътрешните работи на Гърция като твърди, че има македонско етническо малцинство, живеещо там по принуда. Тази седмица БЮРМ дори заведе дело пред Международния съд в Хага срещу Гърция за това, че е блокирала влизането й в НАТО.

Откъде БЮРМ черпи тази дързост. От САЩ и съюзниците им. През 2004 година администрацията на Буш прибързано призна страната като „Република Македония“ в замяна на подкрепата й за войната в Ирак. Вашингтон не очакваше, че Гърция наистина ще блокира един алианс с натрапчив съсед.

Администрацията на Барак Обама сега има възможност да окуражи БЮРМ да намери компромис, който да е подходящ за двете страни. Стъпката ще намери подкрепа сред реалистичните републиканци и демократи, които искат да отпушат НАТО и да подкопаят нарастващото сътрудничество между Гърция и Русия. Като подкрепяше суверенитета в Грузия, а в други случаи подкрепяше етническото разделение – както стана в Косово – администрацията на Буш създаде впечатлението, че САЩ ще променят позициите си по тези въпроси в зависимост от тесните си стратегически интереси.

Като помага на Гърция и БЮРМ да постигнат взаимно приемливо споразумение, администрацията на Обама може да промени това впечатление и, което е по-важно, да осигури бъдещия мир в Европа.

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.