Притча за български финансови министри

Новият финансов министър Симеон Дянков оставя добри впечатления, но и той леко страда от болестта на предшественика си Орешарски. Когато пое поста си, Орешарски се почувства длъжен няколко пъти да каже какви тежки загуби е донесъл на страната неговият предшественик Милен Велчев. А не беше така.

Когато Велчев стана министър, външният дълг на България беше 70 и нещо процента от Брутния вътрешен продукт. Когато си тръгна той беше вече 30 и нещо процента, имаше невиждано повишаване на приходите, излишъци и т. н. За този период кредитните агенции вдигнаха рейтинга на България 15 пъти (да, пъти, няма грешка). Трудно може да се измери какво е това в пари, във възможности, привлечени чужди инвестиции, банкова стабилност и т. н. Велчев беше избран за финансов министър на годината на втората година от управлението си – престижна титла, която се дава чрез анкета от сп. “Юромъни”, спечели и още една титла в чужбина, но това са подробности. Тук го наричаха мошеник и далавераджия.

Има нещо общо между Симеон Дянков и Велчев – и двамата са българи, учили на Запад, върнали се в България чрез новосформирана политическа сила. Първият – чрез тази на царя, вторият – чрез тази на бодигарда му. Това няма значение и не принизява възможностите на Дянков.

България има за втори път финансов министър, който е работил в реална световна икономика. Велчев – в банка световен гигант, Дянков – в Световната банка. Може да се правят сравнения, че първият е играл реално на световните финансови пазари, вторият е бил по-скоро чиновник в една бюрократична институция. Това също няма голямо значение. За втори път България има финансов министър, който …знае английски…
Каквото и да се приказва, България беше провинциална страна с доморасли и ограничени финансови министри. Които кой знае защо бяха превъзнасяни като авторитети – бивши преподаватели от университети, каквито бяха Иван Костов или Стоян Александров, дребни чиновници като Муравей Радев или по-едри като Димитър Костов (бил е зам.-министър при Костов, министър при Виденов). Подобен беше и Орешарски.
Затова България има шанс, че успява да извади, чрез една или друга политическа сила хора, които са по-близо до световната икономика и по-далеч от провинциализма, в който години наред ни държеше Желязната завеса.

Дянков леко развали доброто впечатление за себе си, като наговори някакви неща, че предишното правителство не забелязало кризата, не взело мерки, че заради него положението е тежко и т. н. На фона на 20 страни в ЕС с бюджетен дефицит от 3% и повече от брутния продукт, България с нейните 0,3% е цвете. Нито една банка фалирала, финансова стабилност. Бившото правителството направи програма за кризата – добра или лоша, но не е като да не я е забелязало. Да, криза има, и тя не създадена в България. С това поне Дянков е наясно. Положението май не е толкова ужасно. Преди и след изборите той и екипът му казваха, че трябва да се актуализира бюджетът, а вчера Дянков каза, че няма да го актуализира. Добър признак.
Можем само да му стискаме палци да успее като министър, защото това ще е успех за България.

Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.