СофияПловдивВарнаБургасРусе

Държавите отстъпват Космоса на частния бизнес

Първата частна ракета-носител Фалкон 1, дълга около 20 метра и с маса от 28 тона. Снимка: SpaceX

На 14 юли американската фирма SpaceX стана първото недържавно предприятие, което успя да изстреля в орбита работещ спътник. Събитието отбелязва умножаването на частните компании, които разработват собствени космически програми. Как 20-метровата ракета Falcon-1 промени историята на покоряването на космоса и какво е бъдещето на частните компании в околоземна орбита, пише сайтът лента.ру.

Фантастичното бъдеще, в което кораби на мегакорпорации без точна държавна принадлежност бродят из космоса, се приближи на още една, макар и малка крачка. На 14 юли, докато на космодрума в Кейп Канаверал за пореден път отлагаха изстрелването на совалката, американската компания SpaceX (Space Exploration Technologies) стана първото недържавно предприятие за над 50-годишната история от покоряването на космоса, която успя да изстреля в орбита работещ спътник.

Настоящето смело може да се нарече епоха на зараждане на „частния космос”. В целия свят се появяват десетки компании, които разработват собствени малки и не толкова малки космически програми. Например, само в конкурса Google Lunar X Prize, в който ще победи компанията, която изпрати първа на Луната свой луноход, са регистрирани 19 участника. Преди 39 години, когато на Луната кацна съветският Луноход-1, се работеше само по два проекта, ръководени от две свръхдържави – САЩ и СССР.

Един от най-важните аспекти на космическия отрасъл се явява доставката на товари в орбита. В момента в околоземна орбита са съсредоточени множество спътникови системи, всяка от които има нужда от редовно обслужване, защото срокът на експлоатация на типичния спътник е 10-15 години. Преди един месец, преди някой апарат да бъде отправен в орбита, трябваше да се съобщи на държавната космическа агенция, а средства за подобно нещо притежаваха не повече от десетина подобни организации.

Малка, но горда ракета

Положението се промени на 14 юли 2009 година. Ракетата Falcon-1 на компанията SpaceX беше изстреляна в космоса от космодрума на Маршаловите острови. Около 7.44 сутринта ракетата-носител успешно изведе в предвидената траектория малайзийския космически апарат RazakSAT, предназначен за снимки на земната повърхност.

Новият старт беше вторият успешен пуск на тази ракета. Първият беше през август 2008 година. Тогава Falcon-1 се добра до космоса без товар и доказа, че построената от SpaceX система работи. Трябва да се отбележи, че тези стартове бяха предшествани от три неуспешни опита.

Първата частна ракета-носител не се отличава с особени характеристики. Дълга е около 20 метра, а масата й е 28 тона. Тягата при старта е 347 килонютона. За сравнение – руският „Съюз У” е почти 2,5 пъти по-дълъг, десет пъти по-тежък и развива стартова тяга от хиляда килотона. Но скромните размери не попречиха на Falcon-1 да изпълни поставената задача.

Първоначално стартът беше предвиден за 21 април 2009 година. Но тогава беше отложен по технически причини. Работата е там, че ракетата-носител се покрива със специален обтекател, за да й придаде по-добра аеродинамична форма и да защити полезния товар. Инженерите от SpaceX се опасяваха, че обтекателът няма да приляга плътно. И от това по време на старта можеше да се появи вибрация, която да повреди спътника.

Space Exploration Technologies

SpaceX е една от най-успешните компании в усвояването на космическото пространство. Освен с Falcon-1 тя разполага и с по-мощни ракети. Най-тежката от тях – Falcon-9 Heavy – е доста внушителна конструкция, дълга около 55 метра и с маса около 900 тона. Стартовата й тяга е цели 15 мегатона. Но първият й полет ще се състои не по-рано от 2010 година.

Освен това компанията проектира собствен космически кораб, който се казва Dragon и има няколко модификации. Една от тях ще може да изведе в орбита екипаж от седем души. Съвсем скоро стана ясно, че Dragon е замислен и в друга конфигурация – като космическа лаборатория. Създателите му твърдят, че модификацията, наричана DragonLab, ще може да остава в орбита до две години и да провежда различни опити, след което основната част от „орбиталната станция” ще може да бъде спусната на Земята като обикновен космически кораб.

Накрая, най-големият успех на компанията стана победата в конкурса за доставки на товари до Международната космическа станция (МКС). Трябва да припомним, че през 2010 година американските совалки ще спрат да летят. За да откара астронавтите си до Международната космическа станция, НАСА се обърна за помощ към Руската космическа агенция. Беше подписан договор, според чиито условия руската страна се задължава да осигури производството, обслужването, подготовката, доставката и връщането обратно на Земята на няколко американски екипажа.

Совалките обаче изпълняваха още една функция – те извеждаха в орбита полезни товари. Американската страна отказа да купи руските товарни кораби „Прогрес”, които обслужват МКС. Вместо това американската агенция се обърна за помощ към частните космически компании. След проведения през декември 2008 година конкурс, договора за 3,5 милиарда долара подписаха компаниите SpaceX и OSC (Orbital Sciences Corporation). Тази стъпка на НАСА беше доста рискована – по това време нито една от тези компании не беше извеждала в орбита нищо полезно.

Съвсем скоро се появи информация, че НАСА няма намерение да продължава работата на МКС. Решението беше подкрепено от много критици на тази програма. Някои от тях заявиха, че МКС няма цел и че от самото начало се е строила само „за да има къде да летят совалките”. В това твърдение има доза истина: времето на държавния космос на практика отмина. Сега в космическото пространство се впускат държави, за които това е нещо ново. Но ще покорява ли Китай космоса толкова пламенно и след 40 години? Малко вероятно е. Дойде време в космоса да се отправят частниците, които ще го завоюват по-рационално и ще му намерят по-практично приложение.

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.