СофияПловдивВарнаБургасРусе

Русия копнее да е велика сила – нека не я дразним излишно

в. Москоу таймс

Американският президент Барак Обама и руският му колега Дмитрий Медведев минават край Цар Пушка в Кремъл. Снимка: Ройтерс

Разбирането на страната, с която си имаш работа, е крайно важно във взаимоотношенията между суверенните държави. Без подобно разбиране може да възникнат трагични последствия. Ако през 1941 година японците бяха разбрали психологията на американците, за нищо на света нямаше да нападнат Пърл Харбър с напразната надежда, че ако САЩ загубят основната част от тихоокеанския си флот, ще умоляват за мир. По същия начин и немците нямаше да нападнат Съветския съюз, ако знаеха как обикновено реагират руснаците на нахлуването на чужди „неверници”.

Имам усещането, че западните политици изобщо не се опитват да разберат характера на руския народ и на ръководителите му. А разполагаме с много данни от проучвания на общественото мнение и от заявления на руски политици, от които става ясно какво искат те и от какво се страхуват.

Например че руснаците страстно искат да се доберат до статута на велика сила. Те усещат, че имат право на подобен ранг, тъй като Русия е с най-голямата територия в целия свят, която обхваща голяма част от Евразия и се простира от Балтийско море до Тихия океан. Другият елемент от ранга на велика сила на Русия са големите постижения на страната като например победата над германската армия във Втората световна война и първият полет на човек в космоса.

Поразителната популярност на чудовище като Сталин се обяснява най-вече с това, че той превърна Русия в силата, уважавана от всички в целия свят – защото се страхуваха от нея. Стремежът придобива натрапчиви форми, особено поради факта, че руснаците в дъното на душата си подозират, че претенциите им за подобен статут са съмнителни, и от гледна точка на икономиката, политиката и военната сфера, Русия всъщност не е велика държава. Тази натрапчива идея компенсира комплекса за малоценност, от който страдат повечето руснаци, когато се сравняват с истинските велики държави, на първо място със САЩ.

Заради комплекса за малоценност е много важно да се отнасяме с руснаците с уважение и да отчитаме мнението им. Също толкова важно е да разберем какво се крие зад опитите им да играят ролята на „смутители” в международните работи. Когато Кремъл казва „не” на инициативите на Запада, руснаците усещат, че страната им наистина е световна държава. Неудържимия им гняв заради поведението на Запада в Косово например се обяснява с недоволството от това, че желанията на Русия бяха игнорирани.

Има още един фактор от сферата на културата, който трябва да се отчита при общуването с руснаците. Това е имперската им традиция. Една от важните особености на историческото развитие на Русия се състои в това, че растежът й като национална държава – Московската държава – съвпадна с развитието й като империя. Когато Иван Грозни покори Казан и Астрахан, получавайки мюсюлмански поданици и отваряйки вратата към Сибир, руската държава едва започваше процеса на обединение и укрупнение. Това я отличаваше от ситуацията в Западна Европа, където завладяването на колонии следваше образуването на държавата.
В резултат западните държави можеха да изгубят колониите си без да изпитат чувство на загуба на националната си идентичност. За Русия загубата на колониалните й владения през 1991 година беше доста по-болезнено събитие. И до днес краят на руската/съветската империя за руснаците е трагичен епизод, и това няма никакво отношение към комунизма. Много руснаци както и преди считат Украйна, Кавказ и Средна Азия за неотменна част от руските владения.

Всичко това означава, че чуждите държави трябва да проявят огромно внимание, посягайки на тези региони. Американският президент Барак Обама беше прав, когато подчерта на срещата в Москва преди няколко седмици, че бившите съветски републики сега са независими държави, и затова могат да провеждат такава външна политика, от каквато имат нужда. Въпреки това е вярно и това, че САЩ, където се роди „доктрината Монро” за американския континент, са длъжни да се отнасят с уважение към чувствителността на Русия в този план. Проучванията на общественото мнение показват, че повечето руснаци считат НАТО за враждебна сила. Затова е опасно да се предлага на бившите съветски републики да влизат в НАТО, и това важи с особена сила за Украйна. Ако Киев все пак влезе в Северноатлантическия алианс, напълно е възможно Кремъл съвсем сериозно да се замисли за военна интервенция като отговор.

От друга страна, не съветвам Вашингтон да отстъпва на Москва по всички въпроси, отнасящи се – както казват лидерите й – до „привилегированите й сфери на влияние”. Предложението за разполагане на елементите от системата за противоракетна отбрана в Полша и в Чехия например съответства на интересите за безопасност на САЩ и трябва да бъде осъществено. Някои военни, които не следват послушно кремълската линия (генерал Владимир Дворкин например) открито признават, че 10 ракети-прехващачи и радиолокационна система в Централна Европа не застрашават и не могат да застрашават безопасността на Русия.

САЩ трябва без колебание да осъдят руското нахлуване в Грузия и фиктивната „независимост” на Южна Осетия и Абхазия. Длъжни са да критикуват Русия когато тя нарушава правилата на цивилизованото поведение вътре в страната и в чужбина. В същото време сме длъжни да разберем чувствителността на руснаците и да не ги дразним излишно с думите и с постъпките си.

*Ричард Пайпс е почетен професор по история в Харвардския университет, един от най-авторитетните съветолози от епохата на Студената война. Бил е член на Националния съвет за сигурност на САЩ и съветник на президента Роналд Рейгън по въпросите на съветско-американските отношения. Последният му труд е „Руският консерватизъм и критиците му”.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.