Защо Кремъл не иска и да чува за потъналата подводница „Курск”

Атомната подводница „Курск”. Снимка: мурман.ру

През март тази година журналисти откриха рубката на атомната подводница „Курск” сред металните отпадъци в промишлената зона на завод „Ремстроймаш“ в Мурманск. Рубката беше единствения елемент от подводницата, който не беше унищожен след аварията. Първоначалният замисъл беше тя да се използва като елемент от мемориала, който трябваше да бъде издигнат в Мурманск в памет на екипажа. Въпреки подкрепата на жителите на северния град и заради нежеланието на Кремъл, мемориалът не е готов. Защо Москва се противи на мемориал в памет на загиналите на „Курск”, пише сп. „Тайм”.

Откакто атомната подводница „Курск” потъна в Баренцово море (това се случи на 12 август 2000 година, като загинаха 118 офицери и моряци), руската държава на практика не споменава нищо за събитието. Тогавашният президент Владимир Путин даде своя коментар чак пет дни по-късно, тъй като беше на лятна ваканция на Черно море. На втората годишнина от трагедията приятелите и роднините на загиналите откриха в Москва мемориал, но церемонията по откриването му не беше посетена от нито един представител на правителството с малко по-висок ранг. Това не е учудващо: „Курск” потъна от взрив на едно от собствените си торпеда, а да се спомня за трагедията, за която е виновен не друг, а само ти, би било несъвместимо както с харатерния за съветската, така и за постсъветската обвита в митове миротворческа руска военна мощ.

Но на 17 март тази година журналистката от „Мурмански вестник” Татяна Абрамова, след дълго търсене, продължило няколко месеца, най-накрая успя да се качи в рубката на „Курск”, след като я намери на бунище в Мурманск – най-големият град отвъд Северния полярен кръг, само на няколко километра от щаба на Северния флот на Русия.

„Като че ли се срещнах със загиналите”, отбеляза Абрамова, разказвайки за усещанията си за намирането на огромната конструкция, служила някога за централна нервна система на 47-метровата подводница. Бащата и чичото на Абрамова, подобно на много мъже в този обсипан с блокове от ерата на Хрушчов и от реклами на мобилни оператори, някога са служили в подводния флот.

Намирането на триметровата палуба, боядисана в черно, предизвика фурор в Мурманск. На заседание на градския съвет, състояло се на 29 април, жителите настояха тя да се превърне в мемориал. Местният губернатор Дмитрий Дмитриенко одобри инициативата, а градските власти отделиха терен с изглед към пристанището в съседство с още един паметник-маяк, вдигнат в чест на всички моряци, загинали в мирно време (сред тях са и загиналите на „Курск”, но местният предприемач и един от основните представители на регионалното подразделение на прокремълската партия „Единна Русия” Виталий Поборчий съобщи, че гражданите биха искали да построят още един паметник, посветен само на „Курск”).

Тук има противоречие: хората, които най-много настояват за строителството на мемориала, са верни на Кремъл и правят всичко, което им каже Москва, но самият мемориал – съдейки по всичко – противоречи на интересите на Кремъл. Поборчий е прекрасен пример за това противоречие. Той е на 51 години и обожава Путин – и макар Путин да не е официалният господар на Кремъл, всички са уверени, че той ръководи всяка стъпка на своя приемник Дмитрий Медведев. Поборчий дори прилича на Путин: носи анцуг с трикольора и е начело на отбора на „моржовете”, който всяка зима (а в Мурманск слънцето не изгрява по два месеца) организира сутрешни плавания в езерото.

При това самият Поборчий е убеден, че Путин лъже. „Искам истината. Не вярвам в официалната версия за случилото се”, казва той и добавя, че вярва на авторите на излезлия през 2004 година френски документален филм, където се казва, че „Курск” е бил уцелен от торпедо на американска подводница. По думите му новият мемориал ще осигури на загиналите вечна памет.

Но Кремъл трудно ще се примири с подобно нещо. В съветските времена всички паметници бяха паметници за величие – например 35-метровият паметник на войника Альоша, който е на същата улица, на която трябва да се увековечи „Курск”. Съветските паметници се издигаха, за да внушат вяра и страх в режима. Подобно на съветските си предшественици, Путин не обича да признава слабите си места и трагичните моменти.

„Има една шега за руския манталитет”, казва Ана Киреева от природозащитната организация „Белона”, която разследваше аварията на „Курск” за възможно изтичане на ядрено гориво. „Правило номер едно е, че началникът винаги е прав, а правило номер две, че ако началникът не е прав, трябва да се спазва правило номер едно.”

Ето какво обяснение дава Киреева за стремежа на местните апаратчици да издигнат паметник, който може и да не се хареса на Москва – политическата целесъобразност: „От цялата страна Медведев и Путин имат най-слабата поддръжка в Мурманск. И в „Единна Русия” знаят това.” По този начин малката порция неприятни спомени ще стане цената, която руската власт ще плати за запазването на мира.

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.