Херта Мюлер, Нобелова награда 2009: Секуритате все още е на пост

Херта Мюлер*

В архивите на Секуритате. Снимка: Ройтерс

Всяко пътуване до Румъния е за мен и пътуване до едно друго време, през което никога не знаех кое точно в собствения ми живот е случайно и кое – инсценирано. Затова във всичките си публични изказвания аз постоянно настоявах да получа достъп до досието си, което всеки път ми беше отказвано, по различни причини. Вместо това обаче всеки път имаше признаци, че те отново, тоест все още, ме наблюдават.

Миналата пролет бях в Букурещ по покана на New Europe College (NEC). В първия ден седях заедно с една журналистка и фотограф във фоайето на хотела, когато един мускулест портиер попита дали имаме разрешение и се опита да отнеме камерата на фотографа. „Тук не са разрешени никакви снимки, включително и на частни лица“, развика се той. На следващата вечер имах уговорена вечеря. Както се бяхме разбрали, един приятел дойде в 18 ч. да ме вземе. Когато завил в улицата на хотела, той забелязал, че го следи някакъв човек. А когато на рецепцията помолил да ми позвъни по телефона, дамата там му казала, че първо трябва да попълни формуляр за посетители. Той се стреснал, защото такова нещо не му се било случвало никога, нито дори при Чаушеску.

Тръгнахме към ресторанта. Той непрекъснато ме караше да сменяме страната на улицата. Още не подозирах нищо. Едва на следващия ден той разказа на Андрей Плешу, директора на NEC, за формуляра в хотела и за това, че някой ни е следил през цялото време. Андрей Плешу беше възмутен и изпрати секретарката си в хотела, за да откаже всички следващи нощувки. Мениджърът на хотела излъга, че дамата от рецепцията била на работа за първи път и не знаела как да се държи с гостите. Но секретарката я познаваше и знаеше, че тя работи в този хотел от много години насам. Тогава мениджърът призна, че „патронът“, тоест притежателят на хотела, бил бивш човек от Секуритате, който за съжаление бил непоправим. След това се усмихна и каза, че NEC може да откаже нощувките, но в останалите хотели от тази категория положението е съвсем същото. Разликата била само в това, че ние не го знаем.

Аз напуснах хотела. След това вече не забелязвах никакво следене. Или тайната служба се беше оттеглила, или започнала да работи по-професионално, тоест невидимо.

За да им бъде известно, че ще се нуждаят от агент в 18 ч., те би трябвало да са подслушвали телефона ми в хотелската стая. Тайната служба на Чаушеску, Секуритате, не е премахната, а само преименувана на SRI (Румънска Информационна Служба). По собствени данни тя е поела 40 процента от персонала на Секуритате. Действителният процент вероятно е още по-висок. А останалите 60 процента днес са или пенсионери (с три пъти по-високи от останалите пенсии), или нови шефове на пазарната икономика. Освен дипломат, един бивш шпионин днес може да бъде всичко възможно в Румъния.

Който изискваше досието си, дразнеше дори и приятелите

Отварянето на архивите интересуваше румънските интелектуалци толкова малко, колкото и новите сделки на партийните шефове и агентите. Когато човек настояваше за обществен достъп до досиетата, както го правех аз, се дразнеха даже и приятелите. Също и по тази причина досиетата в продължение на години се намираха под управлението не на неохотно създадената под натиска на ЕС нова служба (с непроизносимото име CNSAS), а на старата-нова тайна служба. CNSAS трябваше да изпраща молби до тях, които понякога бяха удовлетворявани, но най-често отхвърляни, дори и с обяснението, че по изискваното досие все още се работи. През 2004 г. бях в Букурещ, за да подсиля малко старата си молба за получаване на достъп до досието. Бях удивена, когато на входа видях три млади дами в блестящи чорапогащи, миниполи и дълбоки деколтета, сякаш тук се влизаше в някакъв еротичен център. Между тях пък стоеше войник с автомат на рамо, все едно, че сте в казарма. Шефът на службата не се появи на срещата, макар че тя беше уговорена предварително.

Тази година една изследователска група попадна на досиетата на румънско-немски автори от „групата Банат“. Секуритате имаше по едно специализирано отделение за всяко малцинство. Това за немците се казваше „Немски националисти и фашисти“, унгарското отделение пък се казваше „унгарски иредентисти“, онова за евреите – „еврейски националисти“. Всички румънски писатели имаха честта да бъдат наблюдавани от отдела за „изкуство и култура“.

Внезапно открих и собственото си досие под името „Кристина“. Три тома, 914 страници. Започнато е на 8 март 1983 г., но съдържа и документи от по-ранни години. Причина за започването на досието: „тенденциозни изкривявания на действителността в страната, особено в селската среда“, в моята книга Низини. Текстови анализи от различни шпиони потвърждаваха това. Както и фактът, че принадлежа към един „кръжец от немскоезични поети“, който бил „известен с вражеските си работи“.

Досието е творение на SRI от името на старата Секуритате. Десет години те са „работили“ по него в пълно спокойствие. Това не може да се нарече фризура, досието е напълно лишено от всякакви съществени подробности.

От в. Ди Цайт

Виж целия текст в сп. Либерален преглед

*Херта Мюлер (1953) е немска писателка, родена и живяла в Румъния до 1989 г.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.