www.e-vestnik.bg
Фийд за коментари Фийд за публикации
петък, 20 януари 2017
БългарияСвятМения и коментариЗдраве и наукаАрт и шоу

Ще бъде ли Расмусен последният генерален секретар на НАТО?

7 Август 2009

 

Бившият датски премиер Андерс Фог Расмусен в централата на НАТО в Брюксел. Снимка: Ройтерс

На 1 август НАТО посрещна новия си генерален секретар – бившия датски премиер Андерс Фог Расмусен. Той тутакси заяви, че Алиансът се нуждае от повече съдействие от страна на ООН и ЕС, за да гарантира сигурността и възстановяването на Афганистан. Подчерта, че НАТО не може да се справи сам и трябва да разшири координацията си с други международни и хуманитарни организации. Така той демонстрира проблемите пред организацята на 28 държави, която страда от липса на воля за решение на проблемите, лоша координация и архаично командване. Ще влезе ли Расмусен в историята като последния генерален секретар на НАТО, пише в. „Гардиън”.

Тези дни казваме „сбогом” на Яп де Хоп Схефер като генерален секретар на НАТО и предпазливо „добре дошъл” на Андерс Фог Расмусен. Отчитайки, че понятие като наистина добър или успешен генерален секретар не съществува – според отзивите всички те са отлични, но в реалността работата е просто невъзможно, т.е. никой не може да бъде такъв – де Хоп Схефер беше не лош. Незабележим политик в собствената си страна – Холандия – той беше такъв в общи линии и в НАТО: усърден, добронамерен, интелигентен и безкрайно неефективен. Ако трябва да сме честни, един-единствен човек не може да направи НАТО ефективен в Афганистан – така както не може да ръководи организация, която не е структурирана и не е готова да провежда мащабна война в далечни страни срещу неконвенциални противници.

Мястото на генерален секретар на НАТО се освободи неочаквано преди пет години, когато тогавашният глава на Алианса Джорд Робъртсън реши да не удължава срока си на тази длъжност. Де Хоп Схефер, който тогава беше на поста министър на външните работи на Холандия, горещ застъпник на участието на страната си в операцията „Освобождение на Ирак”, беше подкрепен от САЩ и никой не възрази срещу назначението му. Това донякъде беше свързано с факта, че постът се освободи в неподходящ момент, в кръговрата на „ваканция за момчетата”, в смисъла, в който обикновено протичат назначенията на висшите международни длъжности. Холандия често получава подобни постове, тъй като тя на първо място не е достатъчно голяма, за да обиди големите държави, а на второ място – не е достатъчно малка, за да бъде напълно неподходяща. Очевидно е също така, че решението беше взето, тъй като повечето европейски държави осъзнаха, че НАТО до известна степен е безнадеждно занимание на САЩ и на Великобритания, и не се притесняваха особено кой ще го оглави.

Де Хоп Схефер не може да не осъзнава тази тенденция, защото това все пак беше основната причина, поради която Лорд Робъртсън реши да напусне поста на генерален секретар: той знаеше, че политическа воля за подкрепа на организацията няма, да не говорим за подкрепа на войната. Освен това той знаеше, че освен в общото европейско равнодушие към военните действия след Студената война, корените на тази ситуация се обясняват с доста специфични обстоятелства: отказът на САЩ от НАТО и членовете му след атаките от 11 септември.

Непосредствено след атаките Алиансът за пръв и единствен път си спомни член 5 от своя устав, според който въоръженото нападение срещу един или няколко членове на организацията се явява нападение срещу всички, и че затова всички членове на НАТО трябва да предприемат „необходимите мерки, в това число предполагащите използване на въоръжени сили, с цел да възстановят и поддържат безопасността в зоната на Северноатлантическия договор”. Това беше най-сериозната мярка, която Алиансът можеше да предприеме и стана ясно, че всяка държава-членка имаше желание да подкрепи задълженията си с военни действия.

За съжаление тогава дипломатическият корпус на САЩ осъзна дълбочината на този жест, но политическото ръководство се оказа неспособно да го направи. То отхвърли жеста и предпочете да се заеме с това само заедно с няколо съюзници в рамките на концепцията „мисията определя коалицията”. Това беше, както тогава се изрази помощник-генералният секретар на НАТО по отбраната Едгар Бъкли, „принципно подценяване на природата на Алианса и стана причина за обезценка на значимостта на стратегическата солидарност. Затова споделям песимизма на онези, които предполагат, че САЩ можеха да направят повече за привличането на Алианса към своите действия срещу талибаните и Ал Каида.”

Но лошото отношение на САЩ към НАТО не приключи с това: след като освободи Афганистан от талибаните, оглавяваната от американците коалиция тутакси загуби интерес към държавата. Продължавайки да поддържат войските си в рамките на отделни мисии за борба с въстаниците на границата с Пакистан (операция „Несъкрушима свобода”), през декември 2001 година, на среща в Бон, САЩ предадоха Афганистан и възстановяването му в ръцете на международната общност. Резултат от срещата беше създаването с мандат от ООН на Международни сили за подпомагане на безопасността (Isaf), без каквато и да е институционална основа, които през първите шест месеца бяха доброволно оглавени от Великобритания, а след това от Турция. НАТО реши да поеме отговорността за мисията през април 2003 година, не на последно място поради факта, че тя стана несъстоятелна в качеството на структура в свободен полет, в която членовете на Алианса се включваха без да се координират. По същото време САЩ започнаха да оказват силен натиск на съюзниците си, особено на централноевропейските и южноевропейските членки на организацията, за да ги заставят да направят точно това.

Официално НАТО пое командването над Международните сили за подпомагане на безопасността през август 2003 година. Малко вероятно е за това да са се договорили всички съюзници. По-скоро работата е там, че през март 2003 година САЩ, отново в коалиция с Великобритания и няколко други държави, нахлуха в Ирак. Мненията на Трансатлантическия съюз за нахлуването, меко казано, се разделиха. Този факт, разбира се, пречеше на появата на каквото и да е плодотворно сътрудничество в Афганистан. Освен това концепцията и големината на мисията постоянно се променяха: първоначално силите трябваше да гарантират безопасността в Кабул и околностите му за целите на възстановяването, но през октомври 2003 година Съветът за сигурност разшири мандата в цялата страна. Не много държави искаха да предоставят свои войски за изпълнение на първоначалната мисия, макар броят им да надвиши броя на гражданските групи за възстановяване, които бяха напълно некоординирани. Така военното разширяване означаваше, че разгръщането на силите не винаги се случваше според логиката, при което те се съюзяваха по всякакъв повод. Процесът приключи едва през октомври 2006 година. Междувременно талибаните извоюваха територии и отново започнаха да контролират афганистанския народ, което означаваше, че в много части на страната мисията по подпомагане на безопасността се превърна във военна задача.

Важно е да се осъзнаят тези предпоставки и хронология, за които обикновено не се говори – те обясняват ужасната каша, в която се е забъркал НАТО днес в Афганистан: НАТО е там в качеството си на алианс не от 2001 година, както твърдят мнозина, а от средата на 2003-та в опит да обезпечи „пълния обем” в течение на повече от три години и с постоянни разногласия между съюзниците. И нещо повече – „стратегическото виждане” на Силите за подпомагане се развиваше до 2008 година, но и досега не му достига ясна военна цел.

И докато от двете страни на Атлантическия океан се опитват да забравят миналото, остава фундаменталното недоверие на съюзниците един в друг – не на последно място за лидерството и целите на Алианса. Всичко това се усложнява от архаичното натовско командване и структура на управление, които са напълно неспособни да водят съвременна война. А също и от факта, че не достига нито войска, нито техника за противодействие на добре окупиралия се враг в страна с размерите на Афганистан.

Де Хоп Схефер направи всичко, което беше по силите му, за да се справи с управлението в бурните води, но не му достигна нито институционална власт, нито харизма, за да убеди САЩ и опърничавите европейци, че е необходима най-проста съгласуваност, да не говорим за повече задължения и политическа воля. Има надежда, че Фог Расмусен, като бивш премиер, ще може да ги придума по-ефективно. Заради увеличаващите се сблъсъци и ръста на жертвите шансовете не са много големи, но пък ако се провали, ще може да влезе в историята като последния генерален секретар на НАТО.





Етикет: , , ,

 


Коментарите под статиите са спрени от юни 2015 г. във връзка с решение на Европейския съд, според което собственикът на сайта носи съдебна отговорност за написано от читатели. E-vestnik.bg е обект на съдебни претенции и влиза в съдебни разходи по повод свои публикации, и няма възможност да модерира и читателски форум и да носи отговорност за него. Сайтът разчита и на дарения от читатели, за да се запази като място за мнения извън контролираните медии.
  1. 1) Иво
    Ще бъде ли Расмусен последният генерален секретар на НАТО? Отговор: Силно се надявам да бъде последния, и НАТО да се разпадне....!
  2. 2) Anonymous
    Това все едно го е писал Чавдар Киселинчев от Москва
  3. 3) FIRST 2
    Това изкопаемо от времето на "Студената война" - НАТО,трябва да бъде закрито.За мене лично трябва да се закрие с решение на неговите членове,и да се създадат Европейски въоръжени сили.Американците и без това са се въоръжили повече отколкото всяка друга държава.Нека с добро си отидат отвъд океана и да си гледат техните проблеми,а ние европейците - нашите.Да си кажем сбогом,без да си казваме "прости ми".НАТО си изпълни ролята и това е очевидно за всички.Освен предполагам ,за такива като УРКО и другите в този форум проамерикански дупедавци и паталогични русофоби.Европа може и сама да се защитава и желанието на народите е такова.Стига ...още

  4. 4) Constantly monitoring
    Съветските оперативни ,отново менторстват ,този път НАТО е на мушката им, да се разпуснелои...ако може някоймустакат азиатец като Будьони да се настани в Европата ,та да видите тогай равноправие, равноденствие и равнопоставеност ,като на онзи ,Милошевич ,май...
  5. 5) чичата
    продължаващото съществуване на нато е доказателство за бутафорията на общия пазар/ не стане ли европа една държавна структура, със своя валута, президент, армия, полиция, финанси, правителство и задължителни езици - нато ще има, независимо дали ни се харесва или не това/ истинси обединена европа е фантазия за хора, далеч от истинското понятие история, и още по-далеч от антропологията
  6. 6) "баджанака" на чичата
    Так точно Баджо, абсолютно!
  7. 7) FIRST 2
    Чичата,имах те за по-интелигентен.Такава директна пропаганда прилича на болшевишката.Лъжлива и категорична по целесъобразност.Всички това което си изброил за ЕС като несъществуващо, вече съществува с изключение на обединена армия.Единственото което липсва е строга военна организация и самостоятелна външна политика начело с избираем президент.Но нещата вървят натам.И това е много по-добър вариант от архаичното НАТО,за което се знае че там американците свирят първа цигулка също така безапелационно и целесъобразно,както навремето СССР във Варшавският договор.Колкото и да не ни са иска,ние европейците можем да бъдем въвлечени в нежелани войни и афери,които постоянно заплитат американците по целичт свят.ПОследните примари за това са Косово ...още

  8. 8) pro-anti
    3) FIRST 2 7 Август, 2009 в 11:57 am "...Бъдещето е на мирното развитие на света и на ликвидиране бедноста и глада на земята.Задачата е трудна,но благородна"...........това за бъдещето звучи добре, точно както в старите политически учебници по диамат от преди 40 години.Въпросът е какво да се направи СЕГА.Например има глад в Северна Корея, и има и Южна Корея, в която няма глад, а военните й сили са 3 пъти по-малко от севернокорейските. Някой трябвало да ГАРАНТИРА спокойствието в този район...хммм, май е твърде далеч за европейците, я 30000 американци да отидат там между 2-те държави, по-спокойно ще е.Някой ...още

  9. 9) Бора Бора
    Единственото решение е Обединена Европа да се вземе в ръце и сама да си решава проблемите в т.ч. военните. Видяхме щатите..като ненаиграло се малко дете , ама с автомат в ръцете си. През последните 50 години европейците отвикнаха да мислят за силово решаване на проблемите, предоставиха това на американците. Затова ЕС е безгласна буква .
  10. 10) Салат Ракийкин
    Ако Европа решава проблемите си както досега,жална ни майка -справка: проблемите породени от действията на Милошевич и "раването" им...Европа няма ресури да се противопостави сама на многопосочните провокации от Русия и лобитата й
  11. 11) чичата
    първи/втори, и мен ми се ще да е тъй както казваш, за да не си пъдим децата по припеците, но твоето не е въпрос на интелигентност, а на т.н. желателно мислене/ такова едно мислене, което направи, навремето, децата на номенклатурата, кой лекар, кой архитект, артист, писател и какво ли не още, та после се чудехме, защо тук се произвежда планово брак, повече от редовната продукция/ нямам предвид ряпа и скринове
  12. 12) фугу до чичата
    защо точно ряпа и скринове?
  13. 13) "баджанака" на чичата
    баджанака има в предвид пирони за подковаване на коне,магарета ,мулета и др. добитък
  14. 14) чичата
    ряпата и скриновете можеха да намерят пазар във всеобщия недоимък/ същият недоимък, който хранеше конвейера бълващ лекари, които ни тъпчеха с резерпин, архитекти-ГРАДОстроители от село, писатели-ловджии, писатели-звеноводи, комбайнери и даскали, актьори на абсурдното
  15. 15) Иво
    ПРО И АНТИ и бора бора са напълно прави! За да се уважава ЕС в днешния глобален свят, трябва да създадем независими от НАТО и САЩ, Евроейски сили за отбрана! И Европа да започне да води независима външна политика която да не се съобразява с интересите на САЩ по света!
  16. 16) фугу до чичата
    Репите не бяха дефицитни, а за скриновете нямам спомен. Дете съм бил, не съм купувал скрин.
  17. 17) да добавя
    Предпочитам Камен Калчев пред Дончо Цончев.
  18. 18) Брат'чеда
    Дончо Цончев е пич, не го бъркай с кварталния пияница параноик/ лека му пръст/.
  19. 19) чичата
    брат`чед, надявам се че ти поне не си бракониер
  20. 20) Брат'чеда
    само когато са чужди булките:-)
  21. 21) пас
    Козела с "вулгарните романи" ли бе, Братчед?
  22. 22) Брат'чеда
    да ти кажа честно, дори вече не помня всичките "главни герои" на Калчев. Козела убиха ли го, или не..? не помня такива моментни "вечни и вулгарни" книжлета..Сорри, ама..тва е положението
  23. 23) пас
    А кво ие кажеш за покойния Стоев? "На пилона" и т.н.? Там се по-запомня.
  24. 24) пас
    А кво ше кажеш за покойния Стоев? "На пилона" и т.н.? Там се по-запомня.
  25. 25) Брат'чеда
    Опитах да прочета нещо и от Стоев, ама..далеч съм от тия работи. Вълнуват ме по-постоянни и стойностни идеи и книги. Тия Герои на нашето време са ми чужди , като ,че.
  26. 26) пас
    Нито съм чел всичко издадено от него, нито знам дали всичко сам си го е писал, но при всички положения, някои негови текстове са изключително въздействащи. Заслужава си да се изчете този автор.
  27. 27) Anonymous






 Начало | България | Свят | Мнения & Co | Интервю | Писмо от | Здраве, Наука & Тех | ИStoRии | Малък коментар | Арт & Шоу | Спорт | Виното | Фотогалерия | Видео | Връзка с нас


  

ЗА АВТОРСКИТЕ ПРАВА В САЙТА | ЗА ВРЪЗКА С НАС | ЗА РЕКЛАМА

направен 2007-2017® с мерак design and develop by www.ljube.com 2007 w.ljube.com