Афганистан: жените хвърлят бурките, за да участват на изборите

Жена с бурка на улица в Кабул. Снимка: Ройтерс

Бурката, която покрива Сима Матин от глава до пети, й пречи да гледа. Сега обаче създава и друг проблем – крие я от избирателите, които биха гласували за нея на местните избори идния месец. За жените-кандидатки на избори в една от най-консервативните страни в света, кампанията е тежка битка със социалните норми. Там, където повечето жени още носят бурки и не говорят с мъже извън семейството, когато се появят с открити лица на плакатите, се излагат на опасност. Те поемат риска да бъдат наречени проститутки, защото са се опитали да представят предизборните си платформи пред гласоподаватели-мъже.

На 20 август две жени ще участват в президентските избори, а 348 кандидатки ще се борят за места в 34-те провинциални съвета в страната. В отдалечените села, където жените не работят извън дома, кандидатките срещат силна съпротива – от смъртни заплахи до шушукания и обвинения, че са лоши мюсюлманки.

Всеки път, щом тръгне за предизборен митинг, 36-годишната Матин хвърля бурката. Един следобед тя вървеше през поле в подножието на планините в провинция Каписа, а синьото покривало, наподобяващо палатка, се вееше зад нея. Когато приближи селото, на 20 минути от най-близкия път, тя се шмугна в къщата на свой поддръжник. В безопасност зад кирпичените стени, Матин свали бурката, седна на една възглавница и започна да обяснява вижданията си на група жени. „Ако се опитам да отида на митинг, където има мъже, съпругът ми забранява“, казва Матин. „Как тогава да водя кампанията си? Работата, която върша, не е само за жените, но и за мъжете. Трябва да мога да говоря и с тях“.

Афганистанската конституция изисква поне 25 на сто от местата в провинциалните съвети и най-малко 27 на сто от тези в парламента да бъдат заети от жени. Така че в повечето случаи жените се състезават с други жени за определен брой места. Двете кандидатки за президент обаче се състезават с мъже. Освен това голяма част от местата са отворени както за мъже, така и за жени. Близо 90 а сто, или 2868 от 3196 кандидати на местните избори са мъже.

В някои провинции като Кандахар, духовния дом на талибаните, жените-кандидатки на избори дори не изпълват квотата. В Каписа, където ще се бори Матин, има три места за жени, а кандидатките са шест. За сравнение: в битката за останалите три места, които са отворени за мъже и жени, ще се борят над 60 мъже.

Докато кандидатите-мъже организират предизборни митинги и заливат районите си с плакати, жените най-често водят кампаниите си тайно и внимателно планират всяко начинание извън дома. Дори жените, които преди не са носили бурки казват, че са принудени да го направят, за да не привличат внимание.

45-годишната учителка Малика Майелзада отказвала да носи бурка при режима на талибаните, но я пребили с палка и й счупили ръката. Преди осем години, след падането на талибаните, Майелзада свалила бурката, за да я облече отново, когато се кандидатира за провинциалния съвет в Парван, район, осеян с кафяви хълмове. „Когато ходя в селата, се опитвам да окуражавам сестрите си да хвърлят бурката“, казва тя. „Но от страх за собствената си сигурност не мога да показвам лицето си повече“.

Много жени-кандидатки се опитват да разширят границите на общоприетите норми на благоприличие, като разпространяват свои плакати. Лицата им се виждат, но косите на всички са покрити с шалове.

Матин казва, че съпругът й я завел във фотостудио в Кабул и кръжал около нея, докато се снимала. Той я инструктирал да увие шала плътно край лицето си, така че косата й да не се вижда. След като разлепила плакатите обаче, някакъв духовник се оплакал, че снимката била провокативна и неислямска, защото Матин носела грим и червило. Тя сменила снимката с друга, на която не е гримирана, а лицето й е абсолютно безцветно и безизразно. Но и тогава съпругът й я помолил да не разлепя плакати по улиците. С изключение на няколко магазина, плакатите й се разпространяват сред поддръжниците й, които ги окачват по стените на домовете си.

Онези, които се опитват да сплашат кандидатките, използват семействата им, за да упражняват натиск. Миналата година съпругът на Нурия Хамади, делегатка от съвета в провинция Баглан, бил отвлечен от бунтовници. Те го пребили и му казали, че ще се върнат, за да го убият, ако не разубеди жена си да се кандидатира за втори мандат. „За мен това се превърна в семеен проблем“, казва 36-годишната майка на девет деца. „Сега съпругът ми е срещу мен. Не иска да се кандидатирам. Какво да правя? Искам да служа на народа си, но ми е много трудно“.

Хамади прекрати кампанията си. От офиса до дома тя се придвижва с въоръжена охрана. Друга жена, която участва в изборите за съвета на Баглан, наскоро беше принудена да започне да се крие, след като в дома й беше хвърлена граната.

Жените в политиката казват, че растящата им публичност създава все по-големи препятствия. Когато се изправят да говорят, жените-депутатки често откриват, че микрофоните им са изключени. Замерят ги с бутилки минерална вода. Онези, които говорят по-открито, биват посрещани с викове „Убийте я!“.

31-годишната Малая Джоя е една от най-младите членове в парламента. След като оповести публично, че мнозина бивши водачи на местни въоръжени групи сега са депутати, тя спи в различна къща всяка нощ. Джоя оцелява след пет опита за убийство.  По нейните думи онези, които стоят зад насилието срещу кандидатките, смятат, че по този начин ще ги накарат да замълчат. „Можеш да откъснеш цветето, но не можеш да спреш идването на пролетта“, казва Джоя.

Със сигурност и срещу мъжете-кандидати също има многобройни нападения, включително убийството през май на кандидат за провинциалния съвет на Хост, чийто автомобил беше взривен. Експерти обаче казват, че жените са обект на нападения, само защото са жени, които искат място в управлението, докато мъжете биват заплашвани по други причини. „Факт е, че нападенията срещу жените имат за цел да ги поставят на мястото им“, казва Тереса де Лангис, мениджър от Фонда на ООН за развитие на жените, която помага за отварянето на гореща телефонна линия за жените-кандидатки в Афганистан. Мнозина казват, че атаките срещу жените зачестяват, но налице са и някои положителни промени.

Фаузия Куфи, една от общо 91 жени в афганистанския парламент, твърди, че по време на кампанията преди четири години братята й късали плакатите й. Сега нейният образ е толкова популярен в родната й провинция Бадахшан, че хората ги късат, за да ги продават на колекционери. И все пак тя често се замисля дали всичко това си заслужава.

Миналия месец Куфи оцеля след експлозия на крайпътна бомба, заложена по маршрута на ескорта й. Тя реши да напише прощално писмо на двете си дъщери, прибра го в един шкаф и каза на по-голямата, 11-годишна, къде да го потърси, ако един ден не се прибере у дома. То започва така: „Скъпа Шахарзад, скъпа Шухра, всички един ден ще умрем, но можем да се гордеем, ако сме оставили нещо добро след себе си“.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.