Без енергийна зависимост от Русия – ново Възраждане за България

Българското правителство спира временно преговорите с Русия за големите енергийни проекти

Владимир Сокор

Снимка: Ройтерс

С идването на новото правителство пред България се открива възможност за нова национална еманципация (Възраждане), но този път радикалните промени в страната ще са насочени към пълната зависимост от руските енергийни доставки. Като държава-членка на Европейския съюз България също може да допринесе значително за намаляването на европейската зависимост от руските енергийни монополисти. Заради ключовото местоположение на България, по време на президентството на Владимир Путин Кремъл избира българската страна-членка на ЕС за транзитните маршрути на енергийните монополисти като връзка с Европа. По този начин Русия нарушава законите на Европейския съюз и политиката на енергийните пазари, както и пречи за разнообразяването на енергийните доставчици.

Новото дясноцентристко българско правителство, което влезе в длъжност през юли, обяви своето намерение да замрази или преразгледа съвместните енергийни проекти с Русия. Новият премиер на България Бойко Борисов и неговото правителство се тревожат, че тези проекти може да включват обременителни дълги задължения за България, едностранни ползи за руските монополисти за сметка на българската държава и вероятно ситуация на конфликт на интереси.

Тези проекти включват: газопровода „Южен поток”; петролопровода Бургас-Александруполис, който е проект на компаниите „Роснефт“, „Транснефт“ и „Газпромнефт“; изграждането на АЕЦ „Белене“, проект на руски консорциум. Българското социалистическо правителство водеше преговори с Русия за тези проекти, но също така се присъедини към проекта за бъдещия газопровод „Набуко“, който ще пренася природен газ от източната граница на Турция до Австрия. На 13 юли българското правителство подписа междуправителственото споразумение за „Набуко“. Лидерът на опозиционната партия ГЕРБ Бойко Борисов напълно подкрепи това решение. После новото правителство на Борисов бързо поиска да замрази преговорите с Русия за големи енергийни проекти.

Замразяването на преговорите, чиято цел е да позволи подробното преразглеждане на съвместните проекти с Русия, всъщност не е израз на политическа опозиция, както изглежда на пръв поглед. Дясноцентристките опозиционни партии постоянно критикуваха ключови моменти от тези проекти в парламента и в медиите. Имиджът на Русия като надежден енергиен доставчик и като добър политически партньор на България като цяло беше сериозно опетнен от спирането на доставките на газ от Москва в продължение на 3 седмици през януари тази година. От всички държави по маршрута на енергийните доставки през Украйна до Европа, България усети кризата с газа най-силно. България е зависима почти на 100 % от руския газ и няма никакви резервни действащи газопроводи, които да доставят газ от съседни държави при необходимост. Действа се по проекта за изграждането на газопровода Хасково-Комотини, Гърция, който трябва да доставя 1 милиард кубични метра газ от Азербайджан.

Спирането на газа от Москва беше шокираща изненада за българското общество, както и за симпатизиращото на Русия социалистическо правителство. То наблегна на неотложната нужда от разнообразяване на енергийните доставчици и пришпори преразглеждането на съвместните енергийните проекти с Русия. Изпълняването на тези проекти, особено на проекта на „Газпром“ „Южен поток“ ще попречи на разнообразяването на енергийните доставчици за България.

От друга страна много хора в България обяснимо се блазнят от облагите при изпълняването на руските проекти, като транзитни такси и създаване на работни места в страната. Освен това предполагаемият маршрут на газопровода „Южен поток“ ще минава през България, което намалява уязвимостта на страната от спиране на руските енергийни доставки. Москва не може (хипотетично) да спре газа към България, без да лиши и останалите страни-членки на Европейския съюз по-нататък в двете разклонения на газопроводния маршрут. Този проект обаче вече почти не се взима на сериозно, дори в Русия от неправителствени анализатори.

Транзитността на една държава е форма на презастраховане срещу спиране на енергийните доставки. България се намира близо до външния край на съществуващия маршрут за доставка на руски газ на Балканите. От друга страна проектът „Набуко“ предлага на България сигурното положение на транзитна страна в европейската търговска, правна и регулаторна рамка. Докато обаче има несигурност по отношение на проекта „Набуко“, „Южния поток“ остава примамлив вариант за България и други държави.

На 3 август българският президент Георги Първанов призова новото правителство да не прекратява енергийните проекти с Русия („Южен поток“, „Бургас-Александрополис“, „Белене“). Според Първанов тези проекти са инвестиция в дългосрочната енергийна сигурност на страната и предлагат възможности за превръщане на България в енергиен център.

Първанов подкрепя разнообразяването на енергийните доставки и вече е провел разговори в тази насока в Азербайджан, Туркменистан и други държави, не само в Русия. Идеята за превръщане на дадена страна в енергиен център (транзитна и търгуваща страна), партньор на Русия е всеобща заблуда сред европейските политици, най-вече в източната половина от трасето на „Южен поток“. Лидерите на Кремъл и „Газпром“ през последните 2 години предложиха на половин дузина държави да получат така желаното място на енергийни центрове чрез удължения на газопровода и износни потоци. Русия обаче не разполага с достатъчно средства и наличен газ, за да си позволи подобни предложения.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.