1. През Щатите с кола от Запад на Изток
16 Август 2009
“И защо? Защо ще го правиш?”, попита мой приятел, като му казах, че ще пътувам с кола близо 5000 км из Америка – на зиг-заг от Лас Вегас до Ню Йорк. Въпросът леко ме ядоса. Сякаш ме смяташе за луд.
Честно казано, не можах да му отговоря смислено. Как защо?
Винаги съм искал. Когато мои приятели там ме поканиха за това пътешествие, се съгласих без да се замислям. Преди 4-5 години братовчед ми Иво се премести от университета в Санта Барбара, където работеше, в университета “Йейл” на другия край на Щатите. Покани ме да пътуваме с кола от Западния бряг до Източния, ама тогава не стана. Затова сега приех поканата с идеята, че повече едва ли ще имам такъв случай. Представям си как се смеят много българи, които живеят в Америка - тоя пък, тръгнал да пътува като гламав през Щатите. Е, всеки с лудостта си.
Меракът за пътуване не минава с възрастта, поне в моя случай. Хората, също като птиците, имат някакъв порив за миграция, поне веднъж годишно. Но той най-често остава потиснат, ти седиш и работиш едно и също, година след година, а желанието ти да тръгнеш те боде отвътре… Като малък гледах наесен домашните патки на село как се събираха на ята, крякаха, викаха, после прелитаха над къщите от единия баир до другия и с това миграцията им се изчерпваше, прибираха се по дворовете да ги нахранят. А щъркелите и дивите патки мълчаливо и без крякане се събираха на ята и политаха хиляди километри.
Като малък лятно време, естествено, ме пращаха на село, в Троянско. Имаше един дядо, роднина, със странно име - Дуди, веселяк, шегаджия. Живял 15 години в Америка, върнал се тук да се ожени за българка и да я отведе с него. Оженил се, но тя казала – не ща да ходя в Америка. Дядото останал. Сякаш му беше тъжно, макар че не спираше да се шегува. Разпитвах го, показвах му някаква книга със снимки от Америка, питах го ходил ли е тук, там. Беше обиколил всички щати, без Хаваите и още два, не помня кои. Работил какво ли не – строил жп линии, работил дори в Аляска, където отишли с още един при някаква поредна вълна на Златната треска. Злато не намерили, но намерили добра работа, високоплатена.
Дядото имаше албум със снимки от Америка, на повечето от тях - с костюм, бомбе… А на село всекидневните му дрехи бяха един протрит дочен панталон и нещо като ватенка, една такава зелена, соц-модел. Така си и умря в каручката на една ливада край село, преди да дочака да стана журналист и да го разпитам да си разкаже живота в Щатите.
Заминал с емигрантската вълна в началото на века, с още неколцина от Троянско – по на 17-18 години, не ходили войници. Хитрината била да тръгнеш уж като градинар за сезонна работа в Будапеща, а оттам – за Франция и на кораб за Америка. Дядо ми обаче го спрели на границата в Свищов – номерът с градинарството не минал, взели го войник и минал през Първата световна и Войнишкото въстание. А дядо Дуди успял. И се върнал след 15 години…
Та покрай този дядо като дете ми се е забила някаква мечта да обиколя като него Щатите. Тогава бяхме зад Желязната завеса. Америка беше забранен плод…
Като малък прочетох “Пътешествия с Чарли – в търсене на Америка” на Стайнбек. Хубаво старо издание с твърди корици от 1965 г., превод на Кръстан Дянков, с графична илюстрация на Стайнбековия “Росинант” - камиончето-каравана, което писателят си поръчал, за да пропътува с него Америка.
Сега я препрочетох. Боже, какво ли съм разбрал навремето от нея…
Тогава, мисля, се чувствах като домашна патка, която не може да полети надалеч. Такова беше времето…
Сега имам десетгодишна американска виза и мога да полетя натам когато поискам… стига да не са много скъпи самолетните билети… Емигрантстването в Щатите май ми се размина. Преди години, когато бях там за пръв път, изненадващо получих дискретна покана да преподавам в тамошен университет. Не бях много добре с английския, но за 6-7 месеца щях да се оправя. Само че тук се бях захванал да издавам списание “Менте & оригинали”, точно бяха излезли първите два броя. После съм съжалявал понякога. Но никога не е късно. Един от героите в рубриката “Иstorии” на e-vestnik разказва как емигрирал в щатите на 47 години, ерген. Сега, след 18 години там, изплаща къща и се кани като се пенсионира да се прибере в България. Мнозина българи се канят като него, но децата им вече са американци и тях порив за обратна миграция не ги мъчи…
Желязната завеса падна и САЩ се напълни с българи. Всеки втори има роднина, приятел, син, дъщеря в Щатите.
Затова реших да си разкажа пътуването, за да види читателят през моите очи тази вече толкова българска страна…
Следва: 2. През Щатите с кола – Ню Йорк, Ню Йорк
 |
|
Много ми беше интересно,още повече,че и аз имам роднини в селото на Дуди.Там се срещат и други странни имена,а и странни истории не липсват.Иван е станал толкова сладкодумен!Искаше ми се разказът да е още по-дълъг и подробен.Ще очаквам и следващия материал,а и бездруго следя всичките му фоторепортажи от Америка.
Да САЩ имат най - добрата инфраструктура . Скоро Киатй ще ги задминат .
Иване, късмет! Колко има да кара-ааш. Неизбродима е пустата Америка. Синьо е небето над пустинята. Като ти гледам маршрута, през улица "Консервна" май няма да минеш, но кой знае, може да си бил преди. http://images11.snimka.bg/001466226.jpg От Вегас непременно се отбий до Хувър дам, само на 20-30 мили е. Щото ми е омръзнало от недоволни либерали дето само за фалша и бутафорията им в устите. На 2 часа западно от Лас Вегас е и Death Valley, CA - благодатно място за фотографи, пък и Забриски пойнт там. На североизток по I-15 са Kodachrome Point, Utah, Kolob Arch, The Subway, Zion Canyon и много други хубавини.
Ще ми бъде интересно да видя или прочетанещо за града основан от Джон Харис, който е имал и наименование свързано с Людвиг 16-ти,крадче ,коено се намира на Susqehanna R. с приблизителни координати :40гр. с.ш. и около 76гр. з.д.- Акопосетите Пенсилвания, няма как да не отидете и там...
Davaj, Ivane. Zapochvash interesno. E
Иване ама също ще и много итересно като как си успял по времето на комунизма да пътуваш с кола от Москва до София
"На пътя"
До Гошо - отговарям от Мемфис, Тенеси, защото ми стана забавно. Въпросът сякаш подсказва, че по времето на комунизма не е могло да се пътува от Москва до София с кола. Нещо нередно сякаш има, а? Може би нещо съм бил ченге, та са ме пуснали? Мнозина имат литeратурни представи за комунизма. Как пътувах тогава може би трябва наистина да се разкаже, ама оттук ми е смешно да го описвам, а и нямам време. Имах приятел, да не му споменавам името, че не съм го питал дали е съгласен, който беше кореспондент на БТА в Москва. Ходих му на гости, разгледах Москва при перестройката. Тогава имах фобия от самолети, отидох с влак, върнах се с него с новата му кола - "Лада Самара". Голямо приключение. През днешна Русия, Украйна, Молдова и Румъния. Като падна комунизмът, обиколих с кола два пъти Европа, и сравнението беше забележително. Оттогава си падам по сравненията, сега като пътувам из Щатите постоянно си сравнявам и не спирам да се удивлявам. Наздраве, отпуснете се.
или Нешвил,дано си пообиколил "Грейсланд" и си вкусил от атмосферата около преклонението пред Елвис
Чакам с нетърпение да прочета пътеписа! Даде ми много добра идея - да препрочета "Пътешествие с Чарли"! Помня, че много се забавлявах с книгата - смяла съм се с цяло гърло на сцената, в която се обяснява как се перат дрехите по време на път! :)
Нарушавате условията на форума. Админ.........стига с тези описания за държавата на неограничените невъзможности ...
24% от населението в Америка е без иншуранс за здраве. Иншурансът за здраве струва много пари. В България дори и тези които не работеха, като студенти, хронично болни, и пр., можеха да си го позволят. Не само иншуранс за здраве всеки един можеше да си позволи, но също така можеше да си позволи да си изпрати детето в пионерски лагер, и ако му се отдава учението да го изпрати в университет докато завърши. Студентите не бяха принудени да работят по 6-8 часа да си посрещат разходите, както е за много такива студенти в най-богатата страна. Работниците бяха така добре платени, че можеха да си позволят да ходят на море, когато пожелаят, дори и селяните. Това е човече ТЪПО
Господин Бардаров, в този форум се пише не само на кирилица но и на български език.
Аааа! Сега разбрах, защо от толкоз време няма малки коментари! Евала Бакалов! Пожелавам страхотно изкарване в щатите и лек път. Очаквам с нетърпение и пътеписа. Честно казано не ми хрумват повече от 3 други начина да изкараш по-добре лятото, така че се наслаждавай на всяка минута. Струва си! А дали щатите са добрите или империята на злото - няма никакво значение. Интересно ще е при всички случаи.
Попаднах сега на началото на този пътепис,който ми се струва доста интересен. Макар и със закъснение искам да добавя нещо по въпроса за пътуванията по времето на социалнзма, защото наистина хора като Гошо, който може би е много млад, явно нямат представа за нещата тогава. Масово , особено лятно време, се пътуваше с коли, влак,самолет и т.н до соцстраните - ГДР, Чехословакия, Унгария и др.Пътуваше се за пазар, почивка и т.н. Дори не се изискваше задграничен паспорт, а се добавяше едно картонче към обикновения български. За СССР имаше ограничения - много места не бяха достъпни и се пътуваше по покана или с турингклуба. Та това допълнение е към въпроса как се е пътувало в соц време.
Ех,Бакалов, защо си лепнал в началото на материала тази снимка от кой знае откъде и си я надписал, че е от Ру. Добре е, че дядо Дуди е умрял на ливадата в родното си село, а не в американси кашон - съдба на милиони американци. Като публикуваш снимка, която няма нищо общо с пътеписа ти, защо не приложиш тук няколко снимки на американска улица, затрупана с боклуци до вторите етажи на сградите с фасади, украсени с желязни спасителни стълби, с такива на бидон-къщи и шосета с нижещи се покрай тях дървени стълбове на енергопреносната им мрежа. Изкуствено лустросаните Щати не са само адвокати с колио и къщи на кредит, Лос Анжелис и Фриско. Иначе, не пишеш лошо. Хареса ми пътеписът за Патагония, струва ми се, че беше твой. Желая ти успех в новите проекти, както сега му викат.