2. През Щатите с кола – Ню Йорк, Ню Йорк

Нюйоркчанки в кварталния парк, направен на три етажа над земята, върху бивша естакада на железопътна линия. Снимка: Иван Бакалов

Продължение. Виж 1. През Щатите с кола от Запад на Изток.

Следващите редове са скици от едно пътуване, които правя ден за ден, вечер, и нямам претенцията да разкривам някакви истини за Америка. Тя стана толкова нашенска държава, пълна с българи. И много от тях имат претенцията Щатите да са им ясни, щом живеят там от 3, 5 или 15 години. Един приятел, който живее в Питсбърг от 18 години, преди време каза, че когато дошъл за пръв път в Америка две неща му направили впечатление – светофарите светят по-ярко отколкото в София и когато попиташ американец нещо, а той не знае, ти отговаря “не знам”. Докато българинът винаги се старае да ти отговори и да ти обясни, дори да не знае.

Затова не се съмнявам, че у нас знаят всичко за Америка. А който българин е поживял там – хептен.

Аз пък не знам. И разказвам като очевидец какво съм видял. Знам, че някои веднага ще почнат да спорят и да обясняват във форума, че това е така, а не иначе. Затова да поясня – всеки вижда света със собствените си очи и различно от другия. Дори двама души да пътуват по едни и същи места, след това се оказва, че всеки е видял и почувствал нещата по свой начин. Нека онези, които мислят, че знаят истината за Америка, да запазят спокойствие. Сигурно са прави.

След 9 часа полет Еърбъс-ът каца на летище “Джей Еф Кей”- както му казват тук – с инициалите, вместо с цялото име на президента Кенеди. Бяха ме посъветвали да взема такси до моите домакини, защото с метрото съм щял да правя много прекачвания.

Таксита задръстват улиците край „Таймс скуеър“ в неделя, защото част от площада е преградена само за пешеходци. Снимка: Иван Бакалов

След митническия контрол на изхода ме чака лека изненада – освен посрещачи чакат и таксиджии – като в София. Но не са нахални, не подвикват и не те дърпат за ръкава. Възрастен мъж дискретно ме пита искам ли такси и за къде пътувам. Споразумяват се нещо с негова колежка чернокожа кой да ме вози. Аз им отказвам, защото са ме предупредили да взема само “йелоу каб” – прочутите жълти нюйоркски таксита. Чакат отвън на опашка, специални разпоредители дават нещо като листовка-билет на пътника и те насочват към таксито. Пътьом на тротоара още някакъв ми предлага такси, аз му казвам – “Искам жълто”, а той проплаква “Ама аз ще ви возя на същата цена”. Заобикалям го и сядам в йелоу каб. Все пак има разлика от София. Там те причакват измамници, които взимат по 60-80 лв. до центъра – има-няма 6-7 километра. Тук конкуренцията на официалните таксита вози на същите цени, а дори можеш да се спазариш за по-малко.

Таксиджиите по цял свят си приличат, Навсякъде има измамници. Тук постоянно правят хайки и залавят таксиджии без разрешение, таксита менте и т. н. Очевидно е имало проблем на летището, затова още преди години е въведен ред. На листовката-билет има дата и час, издадена е от властите на “Ню Йорк – Ню Джързи, както пише на нея. Българинът ужасно се вълнува от цените. На гърба те са обявени като за него с подробности – от летището до всеки район на Ню Йорк. Варират от-до, защото трафикът е различен в различните часове на деня, има посоки, в които се плаща за преминаване на мостове и т. н. Но до Куийнс е между 20 и 30 долара, до Бронкс 40-50 долара, Бруклин – 34-52, До където и да е в Манхатън е твърда тарифа 45 долара. Но не става дума за разстояние от 5-6 километра, като в София, а за 50-60 и повече в по-далечните посоки. Ако някой мисли, че е далавера да си таксиджия в Ню Йорк, греши – из целия град се мяркат обяви “Търсим шофьори”. Нищо, че е криза.

След 30-40 минути пътуване – около 20 мили на картата – таксито ме оставя на Лонг Айлънд Сити, точно на брега на Ийст Ривър срещу 42-ра улица в Манхатън. От този бряг на реката право отсреща се виждат сградата на ООН, небостъргачът на “Крайслер”, вляво от тях стърчи “Импайър стейт билдинг”.

Фотографка прави фотосесия с приятелка-модел в най-новия нюйоркски парк, разположен на 3 етажа над земята върху естакадата на бивша жп линия. Снимка: Иван Бакалов
Фотографка прави фотосесия с приятелка-модел в най-новия нюйоркски парк, разположен на 3 етажа над земята върху естакадата на бивша жп линия. Снимка: Иван Бакалов
Фотографка прави фотосесия с приятелка-модел в най-новия нюйоркски парк, разположен на 3 етажа над земята върху естакадата на бивша жп линия. Снимка: Иван БакаловВидът на запустяла жп линия е специално постигнат от дизайнерите на парка. Снимка: Иван БакаловУличен музикант на Две придружителки прибират възрастна жена в инвалидна количка в старческия дом срещу катедралата “Сейнт Джон Дивайн” в Ню Йорк. Снимка: Иван БакаловЗаведението “Пастис”, станало популярно от сериала “Сексът и градът”, в района “Мийтпакинг дистрикт” – бивша индустриална зона, сега най-модерното място за купони, в долната част на Манхатън. Снимка: Иван БакаловТаксита задръстват улиците край Семейство улични музиканти - цяла вокална група - пее пред Метрополитън музей в Ню Йорк. Снимка: Иван БакаловКвартален гараж на таксита. Надписът отгоре обявява, че търсят шофьори на пълно и частично работно време. Такива надписи се срещат често из града. Снимка: Иван БакаловНовият парк в Лонг айлънд сити събира вечер нюйоркчани да гледат залеза над Манхатън. Снимка: Иван БакаловИзгрев над Манхатън – слънцето огрява няколко сгради и оцветява пейзажа. Снимка: Иван БакаловМъж с кучето си е седнал в кварталната бирария. Снимка: Иван БакаловМанхатън нощем. Снимка: Иван БакаловВелосипедист се разхожда край брега на Ийст Ривър срещу Манхатън. Снимка: Иван БакаловМомче припечелва като уличен музикант в спирка на метрото на Сентръл парк в неделя. Снимка: Иван БакаловНа кучето има надпис Типична сграда в Ню Йорк с обезопасителни пожарни стълби. Снимка: Иван БакаловНа 9-ия етаж на този билдинг има паркче с треви, дръвчета, храсти и беседки с барбекюта. Снимка: Иван БакаловАвеню “Амстердам”. Снимка: Иван БакаловНюйоркчанки в кварталния парк, направен на три етажа над земята, върху бивша естакада на железопътна линия. Снимка: Иван Бакалов

След 4 години отново съм в Ню Йорк. Любимата ми (само тук и в Лондон) бира “Гинес” от 4 долара е станала 6. Отново се появи усещането, че съм излязъл на Горната земя. Къде заради цените, къде… абе, дълго е за обясняване.

Още с пристигането правим една разхода из квартала с моята домакиня, да я наречем накратко Ани. Тя ме води специално да купим плодове от младия къдрокос турчин Мустафа, който се разтапя от кеф, че си общува с българи. Как е попаднал от Истанбул тук, Бог знае. Не му се разбира много. Ани е студентка тук 4-та година, живее с приятеля си, да го наречем накратко Дани, в малък апартамент на брега на реката с великолепен изглед към Манхатън, и срещу скромен наем от 2500 долара на месец. Дани не е студент, завършил е само преди година и половина, но работи в една от най-големите адвокатски компании на щатите, срещу скромно заплащане на младши адвокат от 12 000 долара на месец.

Дани е завършил английска гимназия в България, после учил в един тукашен университет, после взел и диплома по право от “Колумбия”. “Колумбия” е нюйоркски университет, равностоен на “Харвард” “Принстън” и др. елитни. Възпитаниците им ги причакват големите компании и ги лапват още преди да са завършили.

На 9-ия етаж на този билдинг има паркче с треви, дръвчета, храсти и беседки с барбекюта. Снимка: Иван Бакалов

Дани признава, че е късметлия. При кризата много от големите адвокатски фирми съкратили безброй младши адвокати. Той попаднал обаче в една от най-стабилните фирми. Ще спестя името й. Няма как да се прави сравнение с България, където няма адвокатски фирми по корпоративно право. Но, да речем, че завършваш право и те взима на работа фирмата на Батков… Правя това сравнение и усещам как започвам да се смея сам на себе си.

На 9-ия етаж, където е техният апартамент, има басейн, фитнес зали и …цял парк с треви и борчета, беседки и барбекюта. Без преувеличение. От площадката нагоре продължават още 15-ина етажа, но на деветия има градина с храсти и дръвчета. Пекат се мръвки. По беседките пият компании. В събота е страшен купон. На групи са се събрали поне 5 различни компании.

Вечерта се разхождаме край реката в един нов парк с добре подстригани ливади. По тревата са насядали хора, пенсионер кара около нас ролери, някакви азиатки-мюсюлманки с характерни одежди се снимат край парапета на брега, бащи разхождат на ръце още непроходили деца, след азиатките идват с велосипеди трима ортодоксални евреи с дълги коси на масури, и също се снимат на брега на реката.

Край брега на метри от нас прелитат ниско едри диви патки и серат във водата като бомбардировачи. Започва да се стъмва, небето над Манхатън се сгъстява и мени цвета си, небостъргачите палят светлините и в парка край реката приижда все повече народ. Отзад стърчи ретро реклама на “Пепси кола”, обърната към Манхатън, висока около 20 метра и дълга около 40 м – метална конструкция, която крепи огромни букви и бутилка. Някои се снимат с нея.

Сядаме да вечеряме в апартамента с гледка към реката. Небето е вече мастилено. Право срещу прозореца се е прострял мостът “Куийнсборо”, по който просветват фаровете на автомобилите. Дани черпи с френско вино “Шато Пейрос – Мадиран 2004”, което намира тук за 14 долара бутилката – евтино за френско вино. Като познавач предположих, че струва поне 25 долара, но не познах. У нас подобни по качество български струват 15-ина лева. Като студент в “Колумбия” Дани е бил член на винен клуб, в който са дегустирали редовно всякакви вина. Производители и търговци доставяли известни марки в техния клуб, за да ги опитват. Въпрос на престиж е да представиш виното си в такъв клуб.

Ани е сготвила леща. Много е щастлива, че съм й донесъл от София 10 пакетчета чубрица – не можела да сготви тук вкусно ядене без чубрица. Салатата на Ани е прекрасна, накрая сервира плодове – смокини и боровинки, с които допиваме виното.

Отварям прозореца, както обичам да спя. Дани ме предупреждава, че имало комари. Оставям отворено цяла нощ, но “прочутите ийстривърски комари”, както си ги нарекох наум, така и не дойдоха. Градът тихо бучи,

Събуждам се рано, още несвикнал с местното време (тук на този дискомфорт при смяната на времето му викат “джет лег”). Таман се развиделява. Градът все така тихо бучи. Скоро върху стъклата на един от небостъргачите от другата страна на реката се появява слънцето и оцветява пейзажа. От време на време тихо крякат чайки, сякаш си във Варна. След час някъде наблизо започва да ръмжи камион, а на огромното игрище с изкуствена трева пред сградата излизат някакви да играят футбол. “Дай, дай, дай!” “Не там, бе, да му е… майката!” – чуват се викове на български. Не може да бъде. По късно Дани обяснява със смях – тук има някакви българи, които са си избрали това игрище, правят редовно мачове в събота и неделя, и викат шумно. Един от работниците в билдинга също се оказва българин – от Бургас. Портиерът е тунизиец – тъмен костюм, винаги усмихнат и самата любезност.

Голямото препускане из Америка наближава. Последен ден в Ню Йорк, самолетът за Лас Вегас излита в 18,30 часа. За три дни успях да обиколя познати места из Манхатън, сякаш да се уверя, че не са се променили, да видя най-новия и необичаен парк на града – направен върху естакадата на една стара железопътна линия. Проточил се е през десетина улици в даунтаун на Манхатън. (Веднъж бях написал в един пътепис, че даунтаун тук е нещо като Долен Манхатън. Някой във форума ме беше поправил, че това се превежда “център”. Аз пък си държа на своето – има ъптаун и мидтаун. Като Горни и Долни Богров. Ама тук горни е по-далеч от долни, има и по средата…)

Видът на запустяла жп линия е специално постигнат от дизайнерите на парка. Снимка: Иван Бакалов

Та шантавият парк е на 3 етажа над земята, като дълга алея за разходка, на която са оставени железопътните линии в по-голямата част, по-точно те са извадени, насипана е пръст, поставени са отново с дървени траверси, после са посадени храсти и бурени между тях. Всички детайли са пипнати от дизайнери, видът на тревите в парка напомня запустяла жп линия, тук-там има площадки с под от дъски, стълбища, огромни стъклени прегради, да предпазват от вятъра на по открити места, уединени скамейки в живописни ъгълчета с най-различни храсти, причудливи врати на необичайни места, малък амфитеатър с пейки като в киносалон, само че на мястото на екрана има огромни стъклени прозорци, през които се виждат преминаващите коли на улицата отдолу. И в съботата нюйоркчани направо са задръстили парка – всеки иска да види новото. Тук парковете са култ. Тълпи се разхождат през уикенда. Малко встрани от парка-жп линия се вижда крайбрежната алея на Хъдсън ривър и …някакво струпване на хора, коли, линейки на един пристан – поне 30-40 коли. Оказа се, че няколко часа по-рано тук във въздуха са се сблъскали малък самолет и хеликоптер с туристи. Всички паднали в реката, 9 загинали, научихме часове след случката, която вече беше обиколила новините в цял свят, преди да я научим със закъснение, само на крачка от мястото.

През уикенда се впечатлявам от още нещо – фермерския пазар на “Юниън скуеър” на 14-а улица в Манхатън. Целият площад е окупиран от сергии, които продават всякакви “органик” и “фарм” плодове и зеленчуци. Селски яйца, магданоз, хляб… Наблизо има и магазин за “органик фууд”. У нас е по-известно като “био” или “еко” храни. Огромен супермаркет, в който има и готвени неща, избираш от хиляди видове. И място за запознанства, както се оказа – тук хора, които си падат по екологичните храни, идват с цел да заговорят някоя красива сродна душа и да я попитат как точно готви спанака, кой точно хляб яде и не е ли по-хубав другия…

Впрочем тук има и специални заведения за запознанства, подобни на интернет-сайтовете. Влизаш, казваш с хора от коя възрастова група искаш да се запознаеш, и те пращат на някаква маса. Сядаш при някаква жена, дошла също като теб. Не й знаеш името. Говорите си. После се местиш на друга маса. Минаваш така през 7-8, после казваш на кой номер маса ти е харесала дамата. Те съпоставят какво пък са казали дамите и ако ви съвпаднат симпатиите, ви срещат отново. Но е и по-добре от сайт за запознанства, защото виждаш човека, организаторите не допускат измамници…

Заведението “Пастис”, станало популярно от сериала “Сексът и градът”, в района “Мийтпакинг дистрикт” – бивша индустриална зона, сега най-модерното място за купони, в долната част на Манхатън. Снимка: Иван Бакалов

Това е положението. Хората тук нямат време да се запознават… Всичко е измислено.

На обяд в понеделник решавам да мина през прочутия магазин B&H на 34-а улица и 9-о авеню, да си купя още една батерия за фотоапарата. Който е фотограф знае – може би най-прочутият фотомагазин в света. Всички продавачи са ортодоксални евреи, с бради и техните си шапчици на главите, повечето облечени в черно. Нахълтвам след жегата в хладния магазин и питам къде са батериите за фотоапарати. Магазинът се е разраснал неимоверно. Преди горният етаж беше малък, сега е огромен, и долу се е разширил. Всичко е разделено на секции, за всяка има отделна опашка. Но вече се забелязват продавачи и от други религии, дори и чернокожи. Стар евреин с тюбетейка и бяла брада се доближава, както седя на опашката пред отредения ми щанд, и доверително пита: “Еселар?” Прозвуча ми като еврейски поздрав или въпрос. Мина секунда, докато стопля какво пита брадаткото. “Ес Ел Ар” – съкратено от SLR – огледално рефлексен фотоапарат. Той е отделна секция тук, огледално-рефлексните фотоапарати са нещо различно от останалите. Който е фотограф знае. Брадаткото се опитваше да разбере дали седя на правилната опашка. Грижи се за реда, да не стават обърквания, загубено време… Но който не е фотограф, какво щеше да разбере от тоя въпрос, не знам… “Еселар?”…за малко да му отговоря нещо като “Саламолейкум”…

Разбира се, закъснях. Никога не тръгвай из Ню Йорк с метрото, когато ти предстои да летиш. И предишния път така се изправих на нокти – уж имаше време да ида тук-там, пък като влязох в метрото, се оказа, че закъсняло нещо, питам колко е закъснението, не знаят. Чаках, чаках, излязох, тичах пеш през няколко улици до една друга спирка на друга линия и пристигнах инфарктно навреме…

Сега пък се качих на най-близката спирка и… сбърках линията. Но разчитах да се прекача няколко спирки по-нататък. Да, ама по тази линия метрото върви на по-голям интервал, започна да става късно… Метрото на Ню Йорк е истинска джунгла. Но всичко е обяснено навсякъде толкова ясно, че няма как да се объркаш. Над всеки вход, стълбище има написано за къде е линията, навсякъде има карти. И можеш да снимаш, за разлика от софийското метро. В София навсякъде пише, че е забранено. Сигурно нещо много важно пазят нашите милиционери-общинари със своите 10 спирки на метро.

Момче припечелва като уличен музикант в спирка на метрото на „Юниън скуеър“ на 14-а улица в Манхатън. Снимка: Иван Бакалов

Тук, в Ню Йорк, ги заплашват терористи, но никой не ме спира като щракам. Камери има навсякъде, виждат ме. Сещам се в София как издействах официално разрешение да снимаме с фотографката Валентина Петрова в метрото. С нас дойде дори придружител. Почнахме спирка по спирка от площада до “Булбанк” и на третата спирка таман мислехме да се качваме да продължим нататък, пристига някакъв, чак сега забелязал, че снимаме по празните метростанции. И с вид, който казва”хванах ви”, се доближи и вика – “дайте фотоапаратите”. “Що пък да ти ги давам”, заядох се. А той с протегната ръка, сякаш въпросът вече е решен: “Тука е забранено да се снима, давай фотоапарата”. Посмяхме се малко с него и го разкарахме. Но имаше придружител. Това не може да ти се случи в нюйоркското метро. Най-много полицай да те спре да те попита, да ти поиска ай ди, да се увери, че си турист, фотограф…

Впечатлих се веднъж какво каза един от българските стари и забогатели емигранти тук – Шефкет Чападжиев. “На границата на САЩ е строго и много те проверяват, разпитват. Но после, като влезеш вътре, можеш да ходиш навсякъде, никой не те проверява”, обясняваше той в една компания преди време.

Следва 3. През Щатите с кола – Вива Лас Вегас

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.