СофияПловдивВарнаБургасРусе

Как Русия души Европа със своя газ

Не някогашните технократи, а хора от КГБ управляват енергийя сектор

1704-es-mitove-1.jpgЕвропейският съюз най-после осъзнава опасността от зависимостта си от руския газ, но е разединен по въпроса и му липсват идеи как да я намали.
Руският президент Владимир Путин трябва да е много доволен. Стратегията му да използва необятните природни ресурси на страната си, за да й възвърне величието, изгубено след разпадането на Съветския съюз, като че ли дава резултат.

Ако мерило за силата е страхът, който насаждаш у другите, както мислят много руснаци, тогава той с положителност печели.
Съветският съюз имаше геополитическа мощ благодарение на военната си машина. Неговият петрол и газ бяха само средствата, с които плащаше за нея. В днешна Русия енергията е сама по себе си средство за влияние.
На Кремъл му трябват три неща, за да може да го използва: контрол върху руските енергийни запаси и производство, контрол върху тръбопроводите, които се извиват през цялата му територия и през територията на съседите му, и дългосрочни договори с европейските потребители, които трудно се прекъсват. И трите неща са налице. Въпреки всичките си приказки за обща стратегия към Русия, Европейският съюз е разединен и не знае как да постъпи.

Руският енергиен гигант Газпром, за който г-н Путин казва, че е „могъщ лост за икономическо и политическо влияние в света”, има сключени дългосрочни договори за доставки с повечето европейски държави, включително Франция, Германия, Италия и Австрия. Той има и пряк достъп до вътрешните пазари на тези страни. Европейският съюз изчислява, че половината от вноса му на газ идва от Русия. По-новите членки на ЕС като Унгария и Чехия са почти изцяло зависими от руския газ. Освен това мрежата от тръбопроводи, които Русия наследи от Съветския съюз, й дава контрол върху газа, внасян от Централна Азия.
Европейският съюз почти няма идеи какъв подход да възприеме към главния си енергиен доставчик.

„Знаем, че трябва да предприемем нещо по отношение на Русия, но не знаем какво”, казва високопоставен представител в Брюксел.
„В ЕС ние преговаряме какви да бъдат правилата, докато Русия гледа да сключва сделки.” И сделките идват една след друга. Миналия месец тя си осигури договор да изгради петролопровод от България до Гърция, който ще заобиколи Босфора. Той ще бъде първият контролиран от Русия тръбопровод на територията на ЕС. По него ще се доставя петрол от Русия и Централна Азия директно за ЕС, като се загърбва Турция.
Петролът поне може да се купува и от другаде. По-голямо безпокойство буди зависимостта на ЕС от руския газ. Доставките на природен газ зависят от това къде минават тръбопроводите и от контрола върху тях, както вече бе напомнено на европейските потребители, когато точно преди една година Русия завъртя кранчето на газа за Украйна и тогава Украйна започна да краде от руския газ, предназначен за ЕС. Руските тръбопроводи обикалят Европейския съюз от север и от юг.

Русия и Германия обединиха сили да изградят газопровод под Балтийско море, който заобикаля Украйна и Полша. Бившият германски канцлер Герхард Шрьодер, който бе убеден от Путин да оглави надзора на газопровода „Северен поток”, уверява, че той ще даде на Европа повече сигурност. Но едно проучване, извършено от шведското Управление за изследвания в областта на отбраната, заключава, че този газопровод ще разцепи Европейския съюз и ще увеличи зависимостта от Русия. Той ще позволи на Русия да спира доставките на газ за Украйна, Полша и Беларус, без това да се отрази върху „по-важните” потребители. Съвсем разбираемо е, че Полша е обезпокоена. Газопроводът ще увеличи потока от газ към Германия и ще привлече страни, които засега все още не потребяват руски газ, включително Холандия и Великобритания.

На юг Русия има газопровод, който минава под Черно море и доставя газ на Турция. Сега Русия иска да продължи газопровода „Синия поток” до Унгария. Това ще бъде пряка конкуренция на европейския план за изграждане на газопровод, наречен „Набуко”, от Турция до Австрия. „Набуко” е засега един от малкото съгласувани отговори на ЕС по отношение на руското господство над доставките му от газ. Той ще се захранва с газ от Централна Азия и по този начин изцяло ще заобикаля Русия. Сега обаче проектът предизвиква повече търкания, отколкото да създава единство.

Унгарска рапсодия

Миналия месец унгарският министър-председател Ференц Дюрчани нарече „Набуко” „далечна мечта“. Той предложи Унгария да подкрепи „Синия поток”. Газпром вече осигурява 80 процента от газовите доставки на Унгария и обещава да изгради огромно хранилище за газ, което ще е за цяла Централна Европа. „Синият поток”, за който се застъпва Дюрчани, „се подкрепя от много силна воля и от много силна организационна структура”. (КогатоУнгария бе обвинена, че подкопава общата енергийна политика на Европейския съюз, саркастичният й отговор бе, че е невъзможно да подкопаеш нещо, което не съществува.)

Газпром не само контролира мрежа от газопроводи, но и усилено купува части от газовата инфраструктура на Европа. Той притежава 35 процента от германската газоразпределителна компания „Вингас” и има акции в дистрибуторските компании в балтийските страни. Газпром е собственик на 10 процента от тръбопровода, свързващ Белгия и Великобритания, и иска да има същия дял от британско-холандския газопровод. Сега се домогва до позиции и в проектите за доставяне на електричество, петрол и втечнен природен газ.

„За нас не е достатъчно да задоволяваме 25 процента от потреблението на газ в света. Ние искаме да бъдем най-голямата енергийна компания в света“, се изказа за скромната амбиция на Газпром заместник-председателят на неговия Управителен съвет Александър Медведев.
Повечето европейски правителства внимават да не отблъснат Русия. Те смятат, че на Газпром трябва да се позволява да инвестира на техните пазари, щом се придържа към правилата. Белгия заяви неотдавна, че за нея не представлява проблем фактът, че Газпром притежава части от инфраструктурата й. За разлика от нея обаче за Русия е огромен проблем чужди компании да притежават нейни природни ресурси, камо ли пък да ги остави изцяло да ги контролират. Тя принуди Роял Дъч Шел да й отстъпи контрола върху проекта Сахалин-2 в руския Далечен изток. Русия блокира плана на Бритиш петролиъм да разработи газово находище в Източен Сибир и не допуска чужди компании да участват в разработването на гигантското находище Щокман в Баренцово море, заявявайки, че сама ще си го разработва.

В същия дух Кремъл категорично отказа да ратифицира договора Енергийна харта на ЕС, който ще застави Русия да отвори тръбопроводите си за доставки на газ от други страни и от други доставчици. Руснаците направо се подиграха с Общата декларация за енергията, публикувана на срещата на върха на Г-8 през юли миналата година в Санкт Петербург, която те председателстваха. В декларацията се призоваваше към повече честност, конкуренция и прозрачност. Само два дни след като бе подписана, г-н Путин подписа закона за монополната позиция на Газпром като единствен износител на газ.

Сега пък се заговори за създаването на газов еквивалент на картела на страните износителки на петрол ОПЕК. На 9 април Русия заедно с други държави производителки на газ се събраха в Катар да обсъждат възможността. Тя предложи да оглави едно проучване за цените на газа. Следващата среща на групата ще бъде в Москва. При положение че 60 процента от запасите от газ в света са съсредоточени само в три страни – Русия, Иран и Катар, мисълта за картел изглежда доста привлекателна. Но да се определят цените на една стока, която не се търгува на световните пазари, ще се окаже много по-трудно, отколкото беше при петрола. Независимо от това „би било добра идея да координираме нашите действия, заяви в началото на годината г-н Путин.

Газпром вече подписа меморандум за разбирателство с алжирската „Сонатрак” да си сътрудничат в производството на газ. Това силно обезпокои европейските потребители, тъй като Алжир е за тях третият по големина доставчик на газ след Русия и Норвегия. И Америка е притеснена. „Търговската и политическата сянка на Русия над правителствата в Централна Европа ни създава трудности в отношенията ни с нашите съюзници”, заявява високопоставен служител в Държавния департамент. Зависимостта на Европейския съюз от руските енергийни източници едва ли е нещо ново. Нито пък е ново напрежението между Русия и Америка. ”Американците непрекъснато ни казваха през 70-те и 80-те години, че твърде много зависим от руския газ”, разказва бившият британски посланик в Русия сър Родрик Брейтуейт. Независимо от това, през всичките години на Студената война, Русия беше един надежден доставчик на газ. Защо трябва да е по-различно сега?

Първо, казва Клиф Купчан – директор на руската програма в Групата Евразия, консултантска организация във Вашингтон, Съветският съюз бе политически по-предсказуем, отколкото неговият приемник. „Ръководеха го старци, но ние знаехме, че на мястото на един старец ще дойде друг. „Политическата стабилност на Русия е нещо ефимерно. Тя зависи от волята на г-н Путин, а не от институционално предаване на властта. При надигащия се в страната национализъм само може да се гадае кой ще оглави Русия след десет години.
Втората разлика е, че отношенията между Съветския съюз и Запада в областта на енергетиката стигаха до границата на съветския блок и спираха там. Предшественикът на Газпром -министерството на петролната и газовата промишленост, не се опитваше да превзема каквато и да било инфраструктура на Западна Европа. Газпром няма никакви скрупули да използва силата си, за да се сдобива с подобни активи. Желанието му да контролира тръбопроводите в Украйна и Беларус е в основата на сблъсъците в последно време на Русия с тези две страни.
Трето, енергийният сектор в Съветският съюз се ръководеше от технократи, които прилагаха централно планирани решения. Днес той се контролира от бивши хора на КГБ, обзети от манията за пари и власт. Газпром има в борда на директорите си няколко бивши членове на КГБ. Контролираният от държавата петролен първенец Роснефт се председателства от бивш агент, който сега е заместник-ръководител на администрацията в Кремъл. „В Европа потръпват при мисълта, че домовете им се отопляват от тези хора”, казва един коментатор по въпросите на Русия. Зависимостта обаче е двустранна. Европа зависи от Русия за половината от вноса си на газ, но Русия зависи от Европа за по-голямата част от приходите си от износа. Честите заплахи на Кремъл, че ще отклони към Китай потока си от газ, са почти безсмислени при липсата на тръбопроводи, за чието прокарване ще са нужни години. Спирането на газа за Европа е пълна безсмислица за Газпром от търговска гледна точка. Страхът в някои страни членки на ЕС е, че един ден търговските интереси могат да отстъпят пред политическите. Според проучването на шведското Управление за изследвания в областта на отбраната от всичките 55 прекъсвания, открити заплахи или принудителни действия за цените от 1991 г. насам само 11 не са имали политически предпоставки.

Ако потокът спре

Ако всичко казано дотук не е достатъчно обезпокоително, има и още един, по-непосредствен източник на тревога за Европейския съюз – че може би Русия е физически неспособна да произведе достатъчно газ, за да задоволи нуждите му. По-лошото от това да си зависим от компания като Газпром е да си зависим от Газпром, който няма достатъчно газ.

Производството на Газпром от трите му супер гигантски газови находища, на които се падат три четвърти от цялото му производство, намалява с по 6-7 процента годишно. Добивът от едно ново газово находище, чиято експлоатация започна през 2001 г., вече достигна максималната си възможност. Миналата година Газпром реши да разработи огромно находище на полуостров Ямал -гола и замръзнала арктическа пустош, но за това ще са нужни години. В същото време вътрешните нужди на Русия от газ растат с над 2 процента годишно.
Въпреки всичкото си перчене Русия изпитва недостиг от газ, проблем, който вече се отразява върху възможностите й за производство на електричество. Тук изобщо не става дума за недостиг на запаси, тъй като Русия притежава най-големите в света. Става дума по-скоро за липсата от дълго време насам на достатъчно инвестиции за тяхното разработване.
Газпром уверява, че ще инвестира в нови находища, само ако може предварително да продаде на Европа количеството газ, което ще добие. Но вместо това той разточително харчи за тръбопроводи и изграждане на трасета. В това има известна логика и тя е логиката на монополиста. Много по-лесно и примамливо е да се трупат печалби от износ, отколкото да се инвестират милиарди в разработването на нови находища за вътрешния пазар, който макар че потребява две трети от производството на Газпром, почти не носи печалба, тъй като регулираните в Русия цени на газа са много по-ниски, отколкото цените в повечето европейски страни.
Газпром в същото време разчита на Централна Азия, особено на Туркменистан, да запълни празнината в доставките на газ, което притеснява много инвеститори и потребители. Едно проучване на банката Ю Би Ес заключава, че Туркменистан може би е подписал договори за доставки на два пъти повече газ след 2009 г., отколкото в действителност може да произведе. Притесненията във връзка с евентуален недостиг на газ са обаче от полза за Газпром. Подобно на приказките за създаване на един газов ОПЕК, те карат европейците да сключват специални сделки с Газпром.

Газпром разчита на подкрепа от европейските национални енергийни първенци като Газ де Франс, ЕНИ от Италия и Рургаз в Германия. Компании като Рургаз и Газпром вземат присърце взаимните си интереси. Наистина Рургаз притежава около 7 процента от Газпром, които се оценяват на около 17 милиарда долара, и има място в борда на Газпром. Този месец ЕНИ и Енел от Италия действаха пряко за Газпром, като купиха експроприираните газови активи на банкрутиралата компания Юкос в един съмнителен търг. По силата на предварително уговорена сделка двете италиански компании се съгласиха да отстъпят контрола върху тези активи на Газпром, който не се осмели да участва в търга от свое име. В замяна на ЕНИ и Енел бе даден достъп до газовите находища на Русия и евентуално място в борда на петролната компания на Газпром. Газпром има с ЕНИ и дългосрочни договори за доставки на газ, които му дават пряк достъп до италианските потребители. Газпром има подобни уговорки в Германия и във Франция.

Владимир Милов, който ръководи Института за енергийна политика в Москва, казва, че връзките между Газпром и европейските му партньори наподобяват картел между пълноправни купувачи и продавачи. Губещите в тази игра са европейските потребители, които са принудени да плащат за газа цени, които са няколко пъти по-високи, отколкото цените на едро, които техните национални компании плащат на Газпром. Безсмислено е да се правят усилия да се убеждава Русия да премахне монопола на Газпром. Най-добрият начин да се увеличи енергийната сигурност на ЕС е, като той либерализира собствения си пазар и освободи националната си система за потребление. Това ще намали печалбите от разпределянето на газа, а оттук ще намали и апетита на Газпром за вътрешните активи в Европа.

От друга страна, ще насърчи операторите на европейската тръбопроводна мрежа да инвестират в изграждането на връзки между електрическата мрежа и системата от тръбопроводи, отслабвайки по този начин възможността на Русия да настройва един потребител срещу друг. Нищо чудно, че на Газпром не му допада идеята за либерализиране на енергетиката в Европа, която той определи като „най-абсурдната идея в историята на световната икономика”.

Разделете ги

Европейската комисия настоява пред страните членки на ЕС да разделят своите вертикално интегрирани енергийни компании, но Франция и Германия се съпротивляват. Проблемът, казва Комисията, е, че националните правителства не разбират връзката между либерализирането и по-голямата енергийна сигурност.”Новите страни членки отъждествяват сигурността с национализма. Но единствената алтернатива на интеграцията е изолацията”, заявява високопоставен представител на ЕС.

На последната среща на високо равнище на ЕС в Брюксел правителствените ръководители обещаха да отделят дейностите по доставка на енергийни източници и производство от транспортните мрежи, които да бъдат независимо управлявани. Това не е същото като разделяне на собствеността, но се очаква да увеличи конкуренцията. Ръководителите на ЕС се съгласиха с необходимостта да свържат своите енергийни мрежи, позволявайки повече трансгранична търговия, като по този начин едновременно ще засилят конкуренцията и ще намалят силата на Газпром. Европа говори също така и за изграждането на повече терминали за втечнен газ, които да бъдат използвани и от други доставчици.

В
носът на втечнен газ в Европейския съюз с положителност ще се увеличи през следващите години. Международната енергийна агенция изчислява, че вносът на газ в Европа от Африка и Близкия изток, главно под формата на втечнен газ, ще се увеличи четири пъти към 2030 г. Но втечненият газ е скъп и обикновено е обект на дългосрочни, лишени от гъвкавост договори за продажба. Предвижданията на Международната енергийна агенция са, че европейците ще преодолеят своето отвращение към изграждането на грозните терминали за втечнен газ. Също толкова невероятни са и предвижданията й, че Русия няма да изнамери начин да попречи на появата на конкурентни износители.
Получаването на пряк достъп до централноазиатския и каспийския газ е от жизненоважно значение за енергийната сигурност на Европа. Руснаците много добре съзнават това, както и американците, които са активни в района и посредничеха в сделката за изграждане на успоредните тръбопроводи за газ и петрол от Азербайджан до Турция през Грузия. Американците биха желали този газ да бъде пренесен от Турция до Централна Европа по тръбопровода „Набуко”, а не по продължението на „Синия поток”.

Но ресурсите на Азербайджан не са достатъчни, за да се постигне с тях някаква съществена разлика за енергийната сигурност на Европа. Голямата стратегическа битка ще бъде сега за богатата на газ Централна Азия. Американците отново извадиха старите си планове за изграждане на транс каспийски тръбопровод и усилено ухажват политиците от района, колкото и диктаторски или непочтени да са те. Смяната на правителството в Туркменистан даде нов тласък на тези усилия. Но транспортирането на централноазиатски газ до ЕС, без участието на Русия, ще бъде наистина едно изпитание.
Освен непривлекателната възможност да се прокара тръбопровод през Иран, другата възможност да се докара туркменски газ до Европа е по дъното на Каспийско море. Но старият неразрешен спор за собствеността в Каспийско море между Иран, Казахстан, Азербайджан и Русия прави тази възможност взривоопасна.

Русия ревниво пази своя контрол върху централноазиатските пазари. Тя увеличи повече от два пъти цената, която плаща за туркменски газ и сега твърди, че има сделка да купува всичкия газ, който Туркменистан може да произведе през следващите 25 години. Миналата седмица руският външен министър Сергей Лавров отиде в Туркменистан, за да лансира „близко сътрудничество”, което означава отхвърляне на всякакви американски опити. Русия не може да си позволи да изгуби контрола върху износа на газ от Централна Азия, защото това сериозно ще подкопае силата й в Европа.
Решимостта на Кремъл да държи здраво доставките от газ за Европа трябва сериозно да разтревожи европейците. Но от това могат да последват опасности и за Русия. Ако Европейският съюз успее някога да намери алтернатива на руската енергия под формата на повече втечнен природен газ, ирански газ, възобновяема енергия или тръбопровод под Каспийско море, Русия ще изгуби контрола върху ключовия си пазар. Дори и да не го загуби, руската икономика ще стане по-зависима от всякога от природни ресурси.
Г-н Путин обмисля създаването на газов ОПЕК, но нека не забравя, че макар петролният шок на ОПЕК през 1973 г. да удължи живота на съветския режим, в същото време той остави руската икономика далеч зад тази на западните страни. „Да се базира силата и просперитетът на нацията върху една незадоволителна монокултура е толкова опасно, колкото и базирането им върху ракетите по времето на Студената война”,твърди сър Родрик Брейтуейт. Но при никакви обстоятелства не трябва да се подценява способността на Русия да причини лошо на себе си и на другите в името на това да докаже своето величие.

Б. р. – заглавията са на e-vestnik

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.