Ще стане ли Тони Блеър президент на Европа?

Специалният представител за Квартета за мир в Близкия изток Тони Блеър на пресконференция в Брюксел. Снимка: Ройтерс

Преди да влезе в сила и да направи факт поста „президент на Европа, Лисабонският договор трябва да бъде одобрен от Ирландия, Полша и Чехия. Въпреки това номинациите за високия пост вече са в разгара си. Бившият министър-председател на Великобритания е един от топпретендентите за позицията – особено ако успее да покаже, че наистина я желае. Кои са основните му конкуренти и кой може да му попречи да стане първият президент на Стария континент, пише в. „Инидипендънт”.

Идеята за кандидатурата на Тони Блеър беше предложена за пръв път от френския президент Никола Саркози, който го определи като харизматична фигура, която може да събере обществена подкрепа. Блеър вече е официален кандидат за поста на първия президент на Европа. Но тази амбиция може спъната от своеобразен параграф 22 – той няма да е сигурен в поста докато не започне активна кампания, но не иска да се хвърля в битка на ринга докато не е сигурен, че ще получи работата.

Мнозина считат бившия министър-председател за най-способния и харизматичен кандидат в битка, която може да се окаже доста напрегната. Но в никакъв случай не е сигурно, че ще спечели надпреварата. „Той жадува победата, но не иска да се унижи от евентуален провал”, каза негов помощник. А г-н Блеър заявил, че иска новия пост на президент на Европейския съвет само ако е наистина значим, нещо като представител на Европа в света. ЕС обаче тепърва ще конкретизира работата му.

Преди няколко седмици статутът на фаворит на Блеър беше циментиран от подкрепата на Гордън Браун. „Ако Тони Блеър реши да стане президент на Европейския съвет, щом този пост бъде създаден, то ние без съмнение ще го подкрепим,” заяви говорител на премиера.

Но тази подкрепа е полезна само донякъде. В европейските столици зрее усещането, че Гордън Браун е в края на кариерата си. Това намали силата му и способността му да влияе на партньорите си в ЕС. Други лидери на ЕС също се съмняват, че Блеър ще поеме новия пост. Френският президент Никола Саркози, който издигна името на Блеър, охладня към идеята. Твърди се, че е прехвърлип подкрепата си към Фелипе Гонзалес – бившия испански министър-председател. Немският канцлер Ангела Меркел като че ли е още по-малко ентусиазирана за „президента Блеър”. Тя подкрепя Волфганг Шусел, бившия австрийски канцлер, въпреки съпротивата на Франция.

Тони Блеър ще се изправи пред редица пречки за спечелването на поста, който може да му донесе заплата от 275 000 паунда на година. На първо място, работата ще бъде създадена само ако всички държави-членки на ЕС ратифицират Договора от Лисабон. Ирландия, Полша и Чешката република все още не са го направили.
Освен това Блеър няма да се ползва с подкрепата на опозицията на торите, чието мнение ще бъде взето предвид при всяко по-значително назначение преди парламентарните избори. Ако президентът на ЕС не бъде назначен до тези избори и торите дойдат на власт, те със сигурност няма да подкрепят кандидатурата на Блеър. „Не мислим, че Европа има нужда от президент и сме срещу договора,” каза висш представител на партията. „Ако договорът бъде ратифициран, ще се противопоставим на Блеър. Не прекарахме десет години, за да се борим срещу него, а сега изведнъж да искаме да го видим на този пост.”

Министър-председателят едва ли ще се притесни много ако Блеър не успее да спечели поста. Някои британски министри считат, че ако Гордън Браун спечели нов мандат, двамата с Блеър ще влязат в конфликт. Блеър ще трябва да работи за ЕС като цяло и няма да може да подкрепя винаги Браун, когато той защищава националните интереси. „Със сигурност ще има напрежение”, каза един министър.

Засега Гордън Браун не е декларирал официално подкрепата си за Тони Блеър. Намекна го в Страсбург чрез една забележка на баронеса Кинок, бивш евродепутат и настоящ държавен министър по европейските въпроси в лейбъристкото правителство. Тя каза пред журналисти, че правителството подкрепя кандидатурата му. След подобно нещо Даунинг стрийт трудно ще я опровергае, дори и да твърди, че съобщението й не е било „официално”. Във висшите среди витае неудовлетвореност, че лейди Кинок се е оставила да бъде въвлечена в подкрепа на Блеър.

Моментът на изказването й не беше подбран добре: коментарите раздвоиха вниманието (и заглавията) от неловкото разцепление сред торите в Европейския парламент. Едуард Макмилън-Скот, уважаваният евродепутат-консерватор, беше изключен от партията след като пребори полския представител Михал Томаш Камински и стана заместник-председател на парламента. Дясната полска партия „Закон и справедливост” тъкмо се беше присъединила към торите за нова група, след като Дейвид Камерън извади евродепутатите си от дясноцентристката Европейска народна партия. На върха на разбъркването сред торите в Страсбург Тимъти Къркхоуп се оттегли от поста лидер на консерваторите и реформистите, за да компенсира Камински и да му даде възможност да се изяви. Така торите вече не са начело на групата, която Камерън създаде.

Въпреки че негови близки настояват, че Блеър не копнее да получи работата, която все още не съществува, лейбъристите са убедени, че точно това е мечтата му. „Ако не беше така, досега да се е оттеглил от надпреварата,” каза един от тях. Ето кандидатурата на Тони Блеър и на основните му конкуренти:

Тони Блеър
Бивш министър-председател, от 2007 година е специален представител за Квартета за мир в Близкия изток – САЩ, Русия, ЕС и ООН. Идеята за кандидатурата на Блеър беше най-зле пазената тайна в европейските столици от няколко месеца. Тя беше огласена от френския президент Никола Саркози, който го окачестви като харизматична фигура, която ще получи обществена подкрепа. Много други обаче са срещу идеята най-малко ентусиазираната държава-членка на ЕС, която дори не е членка на еврозоната, да налага водеща фигура.

Фелипе Гонсалес
Гонзалес беше на поста министър-председател на Испания в продължение на 13 години. Преда да изчезне от хоризонта заради политически скандал през 1996 година той осигури членството на Испания в ЕС. Проевропейски настроен, той спечели подкрепата на Никола Саркози, който се отказа от Блеър. Но географията може да му изиграе лоша шега: ако португалецът Жозе Мануел Барозо остане на поста президент на Евопейската комисия, може да се появят обвинения в иберийска доминация.

Жан-Клод Юнкер
Министър-председателят на Люксембург е сред първите трима претенденти за поста, ще се бори да спечели немската и френска подкрепа чрез скандала с данъчните облекчения.

Ангела Меркел
Тя е обичана от всички след невероятното си представяне начело на Германия. Много вероятно е обаче да спечели парламентарните избори у дома през септември и да не остави страната си.

Ян Петер Балкененде
Холандският премиер е проевропейски, либерален и обичан. Но не е проявил особен интерес да напусне Хага, а липсата на енергичност работи срещу него.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.