Рискованият бизнес с полковник Чавес + видео

Президентът на Венецуела Уго Чавес изнася реч в чест на годишнината от създаването на Националната гвардия. Снимка: Ройтерс

Вече цяла седмица руски и чуждестранни медии обсъждат една новина от Каракас. Президентът на Венецуела полковник Уго Чавес заяви, че при посещение в Москва през септември смята да купи от Русия най-модерни танкове за три венецуелски батальона. Това са близо 90 бронирани машини. Знае се и какви точно танкове иска да купи венецуелският лидер – „най-съвременни, бързоходни, с газотурбинен двигател. Едва ли не летящи, почти неуязвими, с монтирани уреди за нощно виждане“.

Характеристики, на които отговарят танковете Т-80У, свалени от серийно производство в Русия, но все още на въоръжение във войските, които разполагат с над 4000 броя. След като знаем, че днес имаме общо 23 хиляди подобни машини, а скоро трябва да останем с 2500, за Въоръжените сили на федерацията не е голяма загуба да отделят за една приятелска държава стотина танка от бойния състав на Сухопътните войски. Още повече, ако получим добро заплащане. Всеки подобен танк струва от 2 до 2,5 милиона долара на международния пазар. Добавете цената на резервните части, комплектуващите елементи, тренажорите и платеното обучение на екипажи за тях – събира се доста прилична сума, с която може например да се купят жилища за бездомни руски офицери. Трябва да се знаят обаче и някои тънкости.

Въпросът е, че президентът на Венецуела иска да купи танковете не със собствени пари, а с кредит, който Москва да му предостави. Има и друг момент: бойните машини, както всъщност Чавес заявява открито, са му необходими за защита срещу американската експанзия в Колумбия, където САЩ са изградили мрежа от военни бази. Полковник Чавес подозира, че въпросните бази не са предназначени за борба срещу колумбийските наркобосове и бунтовниците, а за нападение срещу страната му, което да задуши венецуелската революция. И това поражда редица въпроси.

Първо, щом става дума за бойна техника от резерва на въоръжените сили, продажбите на кредит са твърде неизгодни. Войските не получават никакви средства от тях. Парите си остават в държавната хазна, а с виртуални финанси на открития пазар не може да се купят апартаменти за офицерските семейства.

Второ, политически не е много коректно да продаваме тежка бойна техника, предназначена за използване точно срещу САЩ, както беше публично заявено във Венецуела. От една страна, обявили сме „рестартиране“ в отношенията с Вашингтон, водим преговори  за нов договор за стратегическите нападателни въоръжения, пуснахме транзит през наша територия за доставки на американски оръжия в Афганистан. А от друга страна, ще въоръжаваме някого срещу собствения си стратегически партньор? Някак си грозно изглежда, да не използваме и по-силна дума.

http://www.youtube.com/watch?v=3z9YPHqMy0g

Същевременно не бива да забравяме, че Вашингтон не спира да въоръжава Грузия – страна, меко казано, настроена крайно неприятелски спрямо Русия. Страна, която през последните 15 години на три пъти разпали въоръжени конфликти в Кавказ и преди година предприе вероломна агресия срещу Южна Осетия.

Колкото до Венецуела, въпреки всичката войнствена риторика на нейния лидер, Каракас не е нападал никоя съседна държава и няма такива намерения. Целта му е да брани своя суверенитет и независимост. Едно абсолютно законно право.

Има и други съображения. Оръжейният пазар не търпи празнота. Ако Русия не продаде танкове на Венецуела, ще се намерят доста държави, които ще го сторят с голямо удоволствие, дори с цената на риска да бъдат упрекнати от Вашингтон. Сред тях са примерно Беларус и Китай. Пекин отдавна сключва оръжейни сделки с държави, на които страната ни по едни или други съображения (невинаги дълбоко обосновани) отказва да доставя бойна техника. Такива са например Пакистан и някои африкански държави. Китай зае руската ниша на Черния континент, откакто през 90-те отказахме да подкрепяме дългогодишните си партньори във военнотехническото сътрудничество. Дали сме готови да отстъпим добрите си отношения с Каракас на Пекин, както по-рано му отстъпихме приятелството с Хавана?

Няма начин да загърбим и още един опасен момент – възможността оръжията, доставени на Венецуела, да попаднат у колумбийските партизани от ФАРК, както стана с противотанковите ракети, продадени на Каракас от Стокхолм. Уго Чавес твърди, че били откраднати от неговите армейски складове. Същото казваше и Башар Асад за руските противотанкови управляеми ракети „Корнет“ и гранатометите РПГ-29 „Вампир“, които по време на последната война между Израел и „Хизбула“ изведнъж се озоваха в ръцете на ливанските бойци.

Да, търговията с оръжие е доста рисковано и трудно начинание, свързано с множество противоречия. При това винаги става въпрос не само за финансова изгода, а и за политика, за трайни военни, военнотехнически и производствени контакти, за възможност да се развива отбранителната промишленост на собствената държава.

Накрая, нека си спомним фразата „Нищо лично, просто бизнес“. Ако се ръководим от това правило, ако не се занимаваме с политиканство и не търсим моментната изгода, за да ужилим някак този или онзи, а държим на дългосрочната перспектива, това ще си остане част от прагматичната държавна политика. Включително спрямо Венецуела и нейния ръководител.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.