Диалогът с талибаните – очакван от Запада, невъзможен за бунтовниците

Талибани се обучават да боравят с оръжие на неизвестно място в Афганистан. Снимка: Ройтерс

Западът се страхува войските му да не затънат в Афганистан и да дадат нови нови жертви, затова все по-често говори за диалог с талибаните. Засега обаче това остава само добро пожелание, тъй като бунтовниците нямат доверие на правителството, нито пък причина да спрат бойните действия.

Афганистанският държавен глава Хамид Карзай постави началото на преговори с местната съпротива на челно място сред предизборните обещания в президентската си кампания. Западните лидери, които не са губили толкова много войници в Афганистан, откакто ги изпратиха да свалят от власт талибаните в края на 2001 година, също подкрепят идеята за диалог с „умерените“ бунтовници.

Наблюдателите обаче не вярват скоро да се появи възможност за диалог с талибаните, които организират все повече атаки срещу правителството в Кабул и международните му съюзници. Самият Карзай през последните години неведнъж ги призова да сложат оръжие и да преговарят, но напразно. Неотдавна афганистанският президент лансира тази идея отново, като предложи за посредник саудитския крал Абдула.

Фаворит в президентските избори на 20 август, Карзай обаче „е слаб, заобиколен от полеви командири и други личности, които не обичат талибаните, а и талибаните не ги обичат“, обяснява Уадир Сафи, университетски преподавател от Афганистан. Той изрази съмнения, че тъкмо Карзай е човекът, способен да се справи с положението.

В стремежа си да бъде преизбран, афганистанският лидер реши да включи в листата си като потенциални вицепрезиденти двама бивши полеви командири, сражавали се срещу талибаните през 90-те – Мохамад Касим Фахим и Карим Халили.  Негов съюзник е и полевият командир Абдул Рашид Достум – узбек по народност, обвиняван в убийството на хиляди талибански бойци, включително като организатор на кланета сред онези, които се предадоха след американското нахлуване в страната в края на 2001 година.

През последните години талибаните обединили отново силите си, укриваха се в пакистанските племенни зони отвъд рехавата граница и удвоиха нападенията си. По данни на ООН, през 2008 година в сблъсъците са загинали над 2000 цивилни жители.

Онези, които Западът сметна след 2001 година за бита карта, днес имат доста силно влияние върху по-голямата част от страната. При това положение правителството изобщо не може да преговаря от позиция на силата, подчертават аналитиците. Но „ако не започнат преговори, съпротивата може да продължи десетилетия наред“, изтъква Сафи.

Талибаните обаче „нямат доверие на правителството“, отбелязва от своя страна Уахид Муджда, бивш чиновник от администрацията им през периода от 1996 до 2001 година. „С непотвърдените информации, че са започнали преговори, Карзай направи опит да всее объркване в редиците им“, добавя той. Според него за помиряване ще са необходими поне пет години.

Междувременно талибаните продължават безпрепятствено да водят операции от бази в Пакистан. Затова ще е необходим военен натиск, който да ги тласне към преговори, подчертава друг аналитик – Харун Мир.

До момента талибаните не са се отклонили от линията, която провеждат от 2001 година – никакви преговори, без предварително да бъдат изтеглени близо 100-те хиляди чуждестранни войници, разположени в страната, за да подкрепят правителството. „Никога няма да разговаряме с марионетното правителство на Карзай“, заяви пред АФП един от техните говорители – Юсуф Хмади. Той отрече да има каквито и да било вътрешни разногласия по въпроса. „Понятието умерени талибани е просто измислица на чуждоземните завоеватели“, изтъкна Ахмади.

Представителите на Запада обаче остават убедени в обратното. „Бунтовниците оказват съпротива и умеят да се адаптират. Съпротивата обаче има и слаби места. Тя представлява коалиция, обединила широки интереси, но твърде повърхностна“, коментира британски дипломат.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.