3. През Щатите с кола – Вива Лас Вегас

Зала с игрални автомати. Снимка: Иван Бакалов

Продължение. Виж 2. През Щатите с кола – Ню Йорк, Ню Йорк.

Полетът за Лас Вегас закъсня. Самолетът на “Джет Блу” се оказва нов “Еърбъс” – о, ужас, удар по “Боинг” и националната индустрия на САЩ – американска компания си поръчва европейски самолети…

По говорителите обявяват, че викат техник да оправи телевизията – всеки пътник има екран пред себе си и може да гледа филми, телевизия. Но имало повреда, техникът дойде и не ги оправи. А полетът е 5,30 часа. Пътниците реагират с недоволство. По уредбата стюардът успокоява: “Добрата новина е, че в Лас Вегас е захладняло, температурата е 97 градуса” (б. а. – по Фаренхайт,  около 30 и нещо по Целзий). (След 2 дни получаваме по мейла извинение за неработещата телевизия по време на полета и специален номер за отстъпка 15 долара от билета при следващ полет в рамките на една година). После излизаме на пистата и там чакаме 1 час, заради влошено време, бури, както ни обясняват.

Казиното „Ню Йорк, Ню Йорк“ е проектирано от архитект българин – Илия Бежански – който живее тук. Снимка: Иван Бакалов

Нощем Америка свети яко – отдолу се виждат светлините на всички онези градове и градчета, които после ще минем наобратно с кола. Но виждаш на 10-11 километра под теб огромни тъмни участъци – планините, прериите… Така половин час преди Вегас отдолу настъпва пълна тъмнина – пустинята Невада. И изведнъж се появява цяла долина със светлини, разграфени на квадрати, пръснати на огромно разстояние. Лас Вегас свети като някакъв космически град сред пустинята.
Стюардът по уредбата пуска шегички: “Които сте отляво, може да видите великолепна гледка към “стрип”-а (б. а. – така наричат тук главната улица с големите казина). А вие, които сте отдясно, няма да можете да видите…”

Ани до мен ми сочи светлините на някакво малко градче отстрани на Вегас: “Тук, вика, е къщата на Селин Дион. Сутрин я караха с хеликоптер до “Сизърс Палас” (б. а – едно от големите казина в града, където Селин Дион пя 1-2 години по договор).

Ани е учила три години във Вегас, преди да се премести неотдавна в Ню Йорк. Целта сега е “да преместим” чисто новата кола на Дани и Ани от тук до Ню Йорк, вместо да я товарим на някой автовоз. И да разгледаме пътьом Америка…

Възрастна жена играе на игрален автомат. Снимка: Иван Бакалов

Възрастна жена играе на игрален автомат. Снимка: Иван БакаловСлънцето се отразява във фасади на сгради в центъра на Лас Вегас. Снимка: Иван БакаловНа улицата в Лас Вегас. Отзад се вижда Айфеловата кула. Снимка: Иван БакаловШофьор чака с лимузина гости на хотела. Снимка: Иван БакаловФоайето на казино “Беладжио”. Снимка: Иван БакаловСнимка: Иван БакаловГости на казиното чакат такси. Снимка: Иван БакаловКрупие раздава карти на масата. Снимка: Иван БакаловНа главната улица в Лас Вегас – т. нар. стрип, където са съсредоточени големите казина. Снимка: Иван БакаловСнимка: Иван БакаловКазино Монте Карло. Снимка: Иван БакаловЗала с игрални автомати. Снимка: Иван БакаловСнимка: Иван БакаловТри чернокожи жени чакат на автобусна спирка. Снимка: Иван Бакалов

“Нещо като Слънчев бряг, ама без море”, майтапеше се за Вегас една приятелка, която живее във Сан Франциско. Абе… нещо такова… Хазарт, хотели и… най-големите шоузвезди, наети тук в едно или друго казино. “Вива Лас Вегас”, пее Елвис Пресли, чийто лик може да се мерне тук и там из града. Хотелите-казина са умопомрачителни. Нашият е огромен, но е от скромните, 4 звезди. Оказва се, че ще спим за 21 долара на легло на вечер, с предварителна резервация… По целият път по-нататък няма толкова евтин хотел, дори в малки градове. Но… посягам за интернета в хотелската стая и ме посреща надпис 12,99 долара на денонощие, 20 и няколко долара за месец.

Тука с Интернета е голямо скубане. Няма за час-два. И в кафенетата “Старбъкс” да идеш, е платено. А в “Старбъкс” по света беше безплатно. Тук можеш да се абонираш за месец – 20 и нещо долара. Дават ти индивидуална парола. Но можеш и да купиш карта за 5 долара, с която да харчиш по 2 часа интернет на ден, в който и да е “Старбъкс”. Това е моето спасение… После се оказа, че има хотели с безплатен Интернет. Ако твоят не е безплатен, хващаш уайърлес от съседния…

Гости на Вегас и местни жители вечер се събират да гледат фонтаните пред казино „Беладжио“. Снимка: Иван Бакалов

Затова пък във Вегас се втрещяваме от цените в магазина. Наполовина на Ню Йорк, дори още по-малко. “Боже, колко е евтино”, възкликва Дани пред щанда за плодове и зеленчуци, в един от денонощните супермаркети (те тук всички са денонощни, няколко вериги “Смитс”, “Албертсънс” и т. н.). Виждат се цени по 60 цента, по 90 цента, по долар и нещо. Бирата (продават я на малки бутилки по 6), която в Ню Йорк струва 12-14 долара, тук е 7-8. После се шашвам, като виждам, че същата в магазина на хотела е 5 долара и нещо.

На копчето на асансьора няма първи етаж, 0, рецепция или нещо подобно. Вместо това е изрисувана звездичка и буквата С – Casino.

В магазина на хотела продават и… хавански пури. Не може да бъде. Те са ембаргова стока в САЩ. Цените им са много по-ниски от тези в София – 7 долара за “Ромео и Жулиета – Чърчил”. Купувам една за проба, да се уверя, че не сънувам. Пурите се оказват произведени в Доминиканската република. Менте. Не може да се сравни с оригинала.

Лас Вегас, изглежда, не е Америка. Пушат навсякъде в игралните зали, напук на федералните закони. Иначе няма кафе или заведение, където да можеш да запалиш цигара. Тук – до всеки игрален автомат – пепелник. Фоайето на нашия хотел е зала с игрални автомати с размер на две футболни игрища. Сноват келнерки без поли, само с бодита и черни чорапогащи…

Шофьор чака с лимузина гости на хотела. Снимка: Иван Бакалов

Огромната зала звънти отвсякъде от най-разнообразни звуци и мелодии на игрални автомати. Сякаш слушаш как се настройва някакъв странен симфоничен оркестър… От автоматите те гледат Джон Уейн, Харисън Форд, героите на “Стар Трек”. Няма филмов сюжет или герой, който да не е направен на игрален автомат. По десетина игрални автомати има и в супермаркета – ей, тъй, ако на някого му се доиграе. Да се знае, че е Вегас.

Ани се втурна към българския магазин в града и си купи два пакета чубрица… Магазина го държи семейство от Русе. Повечето българи тук работят като таксиметрови шофьори, разносвачи на пици или нещо по хотелите. Малцина са крупиета в казината. Например бившата българска кинозвезда Ваня Цветкова, която живее тук от около 20 години.

Снимка: Иван Бакалов

Ани домъкна отнякъде и стъклен буркан българско кисело мляко “Бяла планина”, произведено в Тексас. Преди време гледах един документален филм за Чък Бери, един от кралете на рока. Появи се една от сестрите му и каза: “Майка ми го хранеше като малък само с българско кисело мляко, затова е толкова пълен с енергия…” Боже, българско кисело мляко в Сейнт Луис през 30-те години? Кой каза, че САЩ не е българска страна? Чък Бери, класикът с неговите “Суит литъл сикстийн”, “Джони би гуд”, който демонстрира на сцената прочутото си патешко ходене и на 70 години, бил закърмен с нашенско кисело мляко…

Най-забележимото българско присъствие в града е едно от големите казина – “Ню Йорк, Ню Йорк”. Строено е от  българин – инженер Илия Бежански, който живее тук от 1972 г. Хотелът е странна грамада със Статуята на свободата отпред, съчетава най-известните сгради в Ню Йорк – Импайър стейт билдинг, небостъргача на “Крайслер” и др. Фирмата на Бежански е строила или правила инженерни проекти на още десетки сгради в Лас Вегас.
В т. нар. стрип са съсредоточени най-големите казина. Като се започне от “Белажио” с езерото с фонтани отпред, познато от филма “Бандата на Оушън”, където героите се радваха на фонтана след сполучливия удар. Вечер около фонтана се събират и туристи, и жители на Вегас. Навремето при соц-а така се събираха софиянци пред новия фонтан в езерото на “Орлов мост”, доста мижав в сравнение с тукашните мащаби.

Срещу него е Айфеловата кула, по-нагоре има египетска пирамида от стъкло със сфинкс отпред. Всичко е гигантско, строят и някакви нови хотели, един от които има два залепени един до друг небостъргача, наклонени на различни страни като кулата в Пиза.

Следва 4. Безкрайните пътища на Америка

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.