В Източна Европа досиетата продължават да пръскат отрова

Повечето източноевропейски държави публикуват в Интернет имената на сътрудниците на службите за сигурност от комунистическо време. Въпреки че информацията най-често е известна, интересът към сайтовете е огромен. Снимка: bstu.bund.de

Подобно на нежелан подарък, който продължава да се получава, досиетата на шпионската машина на бившите източноевропейски диктатури продължават да излизат наяве 20 години след като техните създатели направиха всичко възможно, за да ги унищожат.

Понякога разкритията показват докъде може да се простира човешката глупост. Неотдавна от доклад на Щази стана ясно, че източногерманската тайна полиция е наблюдавала феновете на Майкъл Джексън, за да установи кой проявява прозападни наклонности. Други разкрития имаха доста по-тежки последици. Така например обвиненията в сътрудничество с държавната тайна полиция принудиха архиепископа на Варшава Станислав Виелгус да подаде оставка в разгара на скандала през 2007 г.

Но онова, което е ясно, е, че тайните полицейски служби в Източна Европа са ползвали хиляди агенти и информатори, за да следят  живота на хората до най-малката подробност, да наблюдават за всякакви прояви на подривно поведение. За онези, чийто живот е изложен на показ в досиетата,  съществуването на тези документи може да се превърне в  мъчителен спомен за времето на комунизма. Други  виждат във възможността да прочетат досиетата си нещо  пречистващо.

„Човек може да научи много за себе си“, казва Уве Рихтер, специалист по връзки с обществеността в института „Роберт Хавеман“, архив, който работи за съхраняването на досиетата на източногермански групи, които са били в опозиция по времето на комунистическия режим.

Един от известните случаи в тази насока е този на Вера Ленгфелд, активистка в Източна Германия и политик в днешна обединена Германия. Докато преглеждала досието си, тя установила, че собственият й съпруг е бил таен информатор и е донасял за нея. Но както казва Йенс Планер-Фридрих, съветник към берлинската служба, отговаряща за съхранението на досиетата на Щази, много хора, които преглеждат досиетата си, рядко намират в тях чак такива потресаващи новини. В действителност мнозина са шокирани от това, че се пазят толкова малко спомени за техния живот.

Въпреки това и най-незначителните подробности може да бъдат изненадващи, допълва Планер-Фридрих, който е бил на 20 години по време на падането на Берлинската стена и който също прочита досието си. „Много хора не могат да преглътнат всичко това“, казва той и допълва, че самият той е бил изумен от баналните неща, съдържащи се в досието му. Както и от лъжите, които откривал в него. „Всичко това притеснява много хора. Те се питат как тайните агенти са научили толкова много подробности за тях“, допълва Планер-Фридрих.

Досието си е прочел и Уве Рихтер. Той имал амбициите да стане актьор, но три пъти се провалял на приемните изпити за държавната театрална академия. Убеден, че това се е случило, защото нямал талант, Рихтер се отказал от театралната кариера. Десетилетия по-късно той открил, четейки досието си, че се е провалил на приемните изпити  само заради политическите си възгледи – за това, че се е надсмивал над държавата.

Мнозина други също се оказаха изправени пред подобно предизвикателство – да решат дали искат или не да надникнат в досиетата си, които са поддържани и актуализирани до последния момент от съществуването на комунистическия режим. „Те работеха до последно“, казва Щефан Воле, директор в берлинския музей за ГДР, проследяващ живота в Източна Германия. Воле, който е работил като историк в Източна Германия, прегледал досието си, но не намерил нищо вълнуващо в него.

В много отношения си е истинско чудо, че някои от досиетата са били запазени до днес. Защото, когато Щази си дава сметка, че неговият режим е на прага на колапса – източногерманците дори нахлуха в централата на тайната полиция – неговите агенти започнаха да пускат в машините за унищожаване на документи всяко листче хартия, което можеха да открият. Когато тези машини се задръстиха, офицерите на Щази започнаха да късат листовете с ръце.  И до днес служители на федералната служба, отговаряща за документите на Щази, работят по възстановяването на тези разкъсани досиета.

Всеобщо е мнението, че Германия притежава най-дълго работещата и най-изчерпателната система за достъп до досиетата. Източногерманските граждани настояваха по време на разговорите за обединяването на двете Германии да има закони, които да регламентират достъпа до архивите на Щази, казва Воле, който  е участвал в тези преговори.

Според германските закони досиетата са съхранявани в различни архиви, в които всеки може да поиска да се запознае с досието си. Историци и журналисти могат също  да получат достъп до досиетата, които обикновено са редактирани, за да бъдат защитени някои подробности от по-частен характер в тях. Но тъй като все още доста голям брой досиета трябва да бъдат възстановени – над 15 000 по данни на германските федерални служби – локализирането на конкретен документ може да се окаже трудно. Може да минат две или три години, преди да бъде удовлетворена молбата на някой за достъп до досието му, казва Щефан Майер от федералната служба, отговаряща за документите на Щази.

Достъпът до досиетата на тайните полиции варира в другите източноевропейски страни. В Чехия той стана свободен през 2004 г. и така тя се превърна в първата страна в региона, която осигури най-свободния достъп до тези документи. Макар историкът Петер Блажек да казва, че германските и полските архиви са доста по-добре организирани. Полските архиви може да са по-добре организирани, но полската система за достъп си остава относително нова. Полша започна да разсекретява досиетата си едва през последните няколко години и то на части. Полските закони за достъп са същите като германските, но тъй като досиетата останаха неразсекретени дълго време, понякога се стига до политическа бъркотия, след като толкова дълго пазени тайни излязат изведнъж наяве.

Досиетата са дори още по-ревниво пазени в Унгария, където достъпът до тях е ограничен, макар че се правят опити на първо място да се установят някои от тайните агенти и  доносниците.

„Но любопитството относно документите не е отшумяло“, казва Планер-Фридрих. Интересът се подхранва и от по-младото поколение, чиито представители искат  да научат повече за досиетата или да изчистят опетнените имена на родителите си или на бабите и дядовците си, въпреки че достъпът до досиетата е ограничен за  роднините. „Ще има интерес към досиетата и през следващите10, 20, 30 години“, прогнозира Планер-Фридрих.

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.