www.e-vestnik.bg
Фийд за коментари Фийд за публикации
четвъртък, 23 ноември 2017
БългарияСвятМения и коментариЗдраве и наукаАрт и шоу

Да получиш втори шанс в SOS Детско селище

Седемдесет деца, лишени от родителски грижи, намират дом, семейство и бъдеще в SOS-селището в Трявна
Седемдесет деца, лишени от родителски грижи, намират дом, семейство и бъдеще в SOS-селището в Трявна

14 Август 2009

 

Входът на SOS Детско селище Трявна. Снимки:авторката

Когато си малък и беззащитен, а родителите ти не могат да се погрижат за теб. Когато си на път да загубиш детството, преди да си го имал. Когато си в беда и си сам, все още има надежда да попаднеш на място, където ще ти помогнат и ще те обичат. Едно от тези места е SOS Детско селище Трявна.

„Влюбена съм в децата и ми се иска да ги науча на това, което аз мога”, казва Валя Марчева, инженер по образование и SOS майка на седем деца. В една съботна привечер през юли тя и голямото й семейство са насядали край новия надуваем басейн, в който досега са се къпали. „Вчера беше страхотен ден, имаше рожден ден, сложихме басейна, направихме 40 буркана краставички и 15 буркана компот от кайсии… и всичко с децата”, разказва Валя и подчертава, че през учебната година дисциплината е желязна, но ваканцията е време за забавления. Всички деца се въртят край нея, борейки се за внимание. 7-годишният И.* обикаля около басейна и се ядосва на С. (3,5 г.), който не спира да задава въпроси и да разплисква водата. Пред къщата са седнали и останалите членове на семейството – синеоката Л. (на 15), М. и Н. - на 15 и 13 години, които са биологични братя и са дошли тук от Ихтиман. Две от децата в момента липсват  – родителите им са ги взели за през ваканцията (една от целите на SOS е реинтеграция в семейството), те обаче непрекъснато се обаждат по телефона, за да се чуят с Валя и с останалите. Валя Марчева е започнала да работи в селището като помощничка, става SOS майка преди 4 години. Собствената й дъщеря вече е пораснала и се грижи сама за себе си. Приема с радост решението на майка си и често идва да вижда новите си братя и сестри.

Детското селище в Трявна се простира на 25 декара, предоставени безвъзмездно от общината в началото на 90-те години. Комплексът от еднофамилни къщи е заобиколен от дървета. Сред зелените площи и поддържаните алеи играят деца. Някои карат скейтборд и кънки, други си приказват на групички, трети се забавляват с играчки пред домовете си. Не се смущават от посетителите и непрекъснато разпитват разни неща. Атмосферата тук те кара да вярваш, че щастливото детство е възможно, дори когато биологичните ти родители са се опитали да те лишат него.

Деца играят на двора на селището. Снимки:авторката

В момента в селището 12 SOS майки отглеждат общо 70 деца, осигурявайки им любовта и грижите, които истинските им родители не са успели да им дадат. Част от тях никога не са били семейни, други имат собствени деца, които вече са големи и живеят свой собствен живот. „Всяка жена, която има желание да реализира майчинство на социална основа, е добре дошла”, казват от управата на селището. За да отглеждаш деца обаче се иска физическа и психическа издръжливост, както и желание да посветиш времето и любовта си на тези, които се нуждаят от тях. От известно време тук се изпробва и модел, в който за децата се грижат SOS двойки, в които има и майка, и баща.

Всяко SOS семейство се състои от 5-6 деца, които са настанени в еднофамилна къща, заедно с тяхната SOS майка. За разлика от домовете за изоставени деца, тук обстановката максимално се доближава до семейната. Къщите са просторни и добре обзаведени, всяко дете разполага със свое кътче, свои играчки и свое лично пространство. Освен права обаче, децата имат и задължения – включват се в домашната работа и помагат на майките с каквото могат. Н. например твърди, че обича да чисти. Колкото и невероятно да звучи, се оказва, че той е основният помагач, когато става дума за почистване на къщата. М. пък е станал специалист в готвенето  –  тази вечер е обещал да нахрани семейството със спагети.

Програмата „SOS Kinderdorf” възниква през 1949 г. в Австрия. След опустошителната война, в която хиляди мъже са загинали на фронта, много жени остават вдовици и още толкова деца сираци. Тогава на австрийския лекар-хуманист, д-р Херман Гмайнер му хрумва проста, но гениална идея – той решава да даде на всеки по нещо – на жените - деца, за да реализират вътрешното майчинство, което носят в себе си, а на децата – дом, сигурност и родител в лицето на „SOS-майка” - майка в помощ в беда. Първото SOS детско селище е построено в Имст, Австрия, a по-късно моделът се пренася в Германия, и в други страни в Европа. С времето моделът се променя и усъвършенства като алтернативна форма на приемна грижа за деца в нужда. SOS селището в Трявна съществува от 1993 г. и е първото по рода си в България. Второто е построено малко по-късно в софийското село Дрен. Селищата се издържат чрез дарения и не получават финансиране от държавата, макар че по програмата са отгледани и възпитани десетки български деца.

Награди от различни фестивали и конкурси, спечелени от децата в селището. Снимки:авторката

Причините да попаднат тук са различни – липса на възрастен, който да се грижи за тях, рискова среда, насилие в семейството, тормоз. Социалните служби преценяват кой и защо трябва да бъде изпратен в селището. Още при настаняването в SOS семейство, за всяко дете се прави индивидуален план за грижа. С него работят психолози, логопеди и различни специалисти, които се опитват да разберат какви са потребностите, интересите и качествата му и къде е неговата ниша в живота. Целта е да се развиват така, че когато пораснат да се реализират и да се справят сами.

„На която и снимка да си сложите пръста, мога да ви разкажа историята на всяко дете, вече ги, имам тук, на харддиска”, смее се директорът на селището, посочвайки табло с десетки снимки на деца, които са израснали или още растат тук. Иван Христофоров работи и живее в селището от десет години, тук е отгледал и собствените си синове. В кабинета му са подредени купища грамоти и награди, спечелени от децата в спортни състезания, фолклорни фестивали, и различни конкурси. Директорът действително знае как всяко дете е попаднало в селището, коя майка го е отгледала, къде се е изучило и какво прави в момента.

„Някои са големи страдалци – разказва Христофоров -  има деца, намерени измръзнали, защото примерно майката го е оставила в някакъв фургон при -20 градуса навън и после пръстите му са посинели и се ампутират, защото иначе ще замине кракът. Имаме дете, тук е в момента, което го реинтегрират в семейството, а пък майката го връзва с верига в едно мазе и му дава буркан вода и половин хляб за 2-3 дена. Успяхме да го излекуваме от тая психотравма и сега момиченцето се учи вече, ще бъде трети клас, даже много добре се справя.. В някои случаи детето има двама родители, но се извежда заради насилие. Взехме едно такова дете от Шумен - жертва на домашно насилие. Родителите са се разделили, бащата се събира с приятели и се черпят с алкохол. И вечер по някое време, като му докривее, буди детето и започва да го бие. И то не знае за какво го бият”. Друго момиченце, тормозено от родителите си, пристига в дома с белези от гасени по гърба цигари. Логопеди и психотерапевти работят с него, за да излекуват травмата и постигат добри резултати. В един момент обаче момиченцето е осиновено. Новите родители са предупредени, че детето е трудно и ще му трябват по-специални грижи. Въпреки това решават да го вземат, защото е невероятно красиво. След време се оказва, че не могат да се справят с тежкото психическо състояние на момиченцето. Новата майка се отказва от него и го захвърля в дом. „Аз като знам как от нищо нещо направихме, и сега е върнато на изходна точка това дете … Каквато е ранима, това е страхотен удар – още един път в живота си тя е изоставена”, възмущава се Христофоров.

Директорът Иван Христофорв живее и работи в SOS селището от десет години и познава историята на всяко дете, което е отгледано тук. Снимки:авторката

За щастие съдбата на повечето деца тук не е такава. SOS осигурява приемна грижа и децата по принцип не се осиновяват, освен при специални случай по процедура, определена от Отдела за закрила на детето. Има програми за реинтеграция в семейството, в случай че условията са се променили и има възможност детето да се върне при родителите си. „Биологичните родители, които проявяват интерес, идват тук, виждат децата си, даже ние работим за това да ги накараме да дойдат – казва директорът. - Имаше много деца, които откакто са тук,примерно повече от десет години, никой не е стъпвал, ни баща, ни майка да се заинтересува, обаче ние започнахме да пишем отново до местата, откъдето са дошли – Пловдив, Бургас, Варна, Силистра, от цяла България, и се търсят родителите, казваме им, че добре се развиват, искат да дойдат, осигуряваме им даже възможност да преспиват понякога, за да видят децата си. Успяхме да направим реинтеграция на няколко семейства, това е една от хубавите цели на организацията - завръщане в биологичното семейство, при положение, че то се е стабилизирало, и че имат желание да възстановят отново връзката”.

Когато навършат 14-15 години децата обикновено напускат селището и се местят в младежкия дом в Търново – друг проект на същата организация. Там те завършват средно образование в различни гимназии и професионални училища и се подготвят за самостоятелния живот, който ги очаква след като завършат. Не губят обаче връзката със своето SOS семейство – идват през ваканциите, по празници, държат връзка с хората, които са ги отгледали. През лятото ходят на стажове в различни компании, като много от тях, след завършване на училище, започват работа на мястото, където са стажували. „По този начин отрано си намират работа и получават някаква сигурност, защото, като пораснат, те разбират, че ще трябва да излязат, че колкото и да е семейна атмосферата, ние трябва да отгледаме и други деца”, казва Иван Христофоров. Днес пораснали деца от селището работят и се развиват успешно в големи български и международни компании. Някои са студенти, други все още учат, трети са си стъпили на краката и вече имат собствени семейства.

В такива къщи живеят всички SOS-семейства. Снимки:авторката

„Викат ни учената къща”, смее се Валя Марчева, която се гордее, че средният успех на нейните SOS деца е 5.00. Понеже като инженер е на „ти” с математиката и точните науки, тя помага сериозно на децата в уроците им. Тази година е подготвяла Л. и М. за кандидатстване след седми клас и сега и двамата са приети в гимназии в Търново.

За съжаление невинаги усилията, положени за децата, се увенчават с успех. Христофоров разказва за момиченца от ромския етнос, отгледани в дома, които след време решават да последват примера на биологичните си майки и сестри и започват да проституират. „Те казват: „искам да съм като мама или кака” и това е. Имаме 2-3 случая -просто неспасяемо. С невероятни усилия едно момиче го накарахме да завърши училище, да усвои две специалности – „Козметика и фризьорство” и „Хлебопроизводство”, намирахме й работа няколко пъти, но тя каза – „аз за двеста лева няма да работя” и избра другото. Какво повече можеш да направиш?”, пита директорът и цитира друг случай, в който майката на друго ромско момиченце, което се отглежда в SOS селището, решава да си възстанови правата над детето чрез съда. След няколко дела успява да го направи. В началото отзивите за момичето от града, където се реинтегрира, са добри – ходи на училище и всички се възхищават колко грамотно и красиво пише, колко добре се справя с уроците. След известно време обаче по примера на майка си и сестра си става проститутка.  По-късно ражда полусляпо дете, което изоставя. „Ето как възпроизвежда въртележката”, казва Христофоров, но допълва, че „за радост между тях имаме и успехи - във Варна имаме едно момиче, в София едно момче, много отговорно, работи, взима хубава заплата, идва тука, черпи, хвали се, справя се добре”.

Деца играят на двора на селището. Снимки:авторката

Процентът на успешно реализиралите се деца от Трявна е най-висок в сравнение с останалите подобни селища в Европа. Хората тук явно си знаят работата и успяват да възпитат самостоятелни млади хора, които се справят сами с живота, въпреки нелеката си съдба.

„Ще цопнеш във водата и аз ще се скарам”, опитва се да бъде строга със С. Валя Марчева. „Ако някой каже, че не ме ядосват, е лъжа; че не им се карам, е лъжа. Като не се слушаме, честно си казваме, без да идеализираме нещата, но много се обичаме”, разказва тя и допълва, че няма по-голямо възнаграждение от вярата, която децата имат в нея.

„Който работи с тях, се чувства вечно млад – категоричен е Иван Христофоров -  Чувстваш се полезен, страхотно изживяване е, когато след време идват да ти се обадят децата, които си научил на нещо”. Чувствата вероятно са взаимни, защото на всяко тържество, организирано от SOS, се събират почти всички, които са отгледани тук. Порасналите вече деца неизменно се връщат, за да разкажат как върви животът им и да поздравят хората, на които дължат всичко. Защото семейството си остава семейство, дори когато го наричат „SOS”.

* По молба на организацията инициалите на децата са променени и не са публикувани портрети в близък план.





Етикет: ,

 


Коментарите под статиите са спрени от юни 2015 г. във връзка с решение на Европейския съд, според което собственикът на сайта носи съдебна отговорност за написано от читатели. E-vestnik.bg е обект на съдебни претенции и влиза в съдебни разходи по повод свои публикации, и няма възможност да модерира и читателски форум и да носи отговорност за него. Сайтът разчита и на дарения от читатели, за да се запази като място за мнения извън контролираните медии.
  1. 1) Anonymous
    Странна секретност!Защо смело се показват деца от други домове,ако това с нещо ги застрашава?
  2. 2) Росица Камараш
    Радвам се, че се запознах с г-н Иван Христофоров и още две SOS майки: Валентина Марчева и Галина Иванова. Тези чудесни хора, заедно с целия екип на Детското селище в Трявна, се грижат с изключителна обич и всеотдайност за децата, тяхното развитие и пълноценна реализация в живота! Работата им е МИСИЯ, която заслужава похвала, възхищение и благодарност! С уважение, Росица Камараш, Изпълнителен директор на Фондация "Природа и здраве за България", 0879272406
  3. 3) Anonymous
    Админ: Кирилица! Четете! ------- --------- ----------- ------------ ----------- ----------- ----------- - jivqla sam v sos detcko seli6te dren i tam e xubavo no nai dobri sa maikite az sega sam palnoletna i blagodarq na organizaciqta na SOS
  4. 4) Стоян Геров
    Преди 20 години зовърших техникум в Добрич. Г-н Христофоров ми беше курсов ръководител. Наистина е страхотен човек. Разбирам, че вече 10 години работи в това благородно поприще. Зная, че успехът на селището до голяма степен се дължи на неговият професионализъм. Благодаря и на авторката за страхотният материала.






 Начало | България | Свят | Мнения & Co | Интервю | Писмо от | Здраве, Наука & Тех | ИStoRии | Малък коментар | Арт & Шоу | Спорт | Виното | Фотогалерия | Видео | Връзка с нас


  

ЗА АВТОРСКИТЕ ПРАВА В САЙТА | ЗА ВРЪЗКА С НАС | ЗА РЕКЛАМА

направен 2007-2017® с мерак design and develop by www.ljube.com 2007 w.ljube.com