Хипотеза: Поне 360 разумни цивилизации обитават Галактиката

Дънкан Форган от Единбургския университет твърди, че може би около 38 000 цивилизации са ни съседи в Млечния път

Млечният път. Илюстрация: НАСА

Човечеството познава една единствена интелигентна форма на живот във Вселената, а именно самото човечество, макар че мнозина биха казали, че не е съвсем сигурно дали човечеството всъщност е интелигентна форма на живот. В продължение на повече от 30 години учените използваха уравнението на Франк Дрейк, представено през 1961 г. на първата конференция на SETI, за да се опитат да изчислят броя на разумните цивилизации в нашата галактика – Млечния път. Проблемът е, че със своите седем променливи, които се определят доста субективно, уравнението дава варианти за бройка от 1 до милиарди. Което очевидно не върши кой знае каква работа.

Дънкан Форган, млад учен от Единбургския университет, предлага ново решение на проблема в статия, публикувана в International Journal of Astrobiology. Форган твърди, че изчисляването на броя на развитите цивилизации в Галактиката по метода на Дрейк дава неприемливи резултати именно защото разчита на средни стойности на параметри като продължителността на живота на цивилизация, способна да осъществи комуникация със земните жители. Самият Форган използва компютърен модел на Млечния път, звездите в нашата галактика и планетите около тях, както и възможните обитаеми планети, или такива, за които би могло да се смята, че са обитаеми според нашите разбирания. Ученият използва система от уравнения, които вземат под внимание случайната природа на еволюцията, за да определи дали животът на тези планети би могъл да се развие в цивилизация.

По този начин Форган стига до три основни сценария относно това как би могъл да се развие животът в Галактиката.

Първият сценарий предполага, че животът се заражда трудно, но след това се развива лесно и съответно получава бройката от 362 разумни цивилизации в Млечния път.

Според втория сценарий животът се заражда лесно, но трудно развива интелигентност и дава резултат от 31 513 извънземни форми на живот в Галактиката.

Третатата хипотеза предполага, че микробиологични форми на живот могат да се пренасят от планета на планета по време на астероидни сблъсъци, което пък дава резулатат от 37 964 разумни цивилизации в нашата галактика.

Дънкан Форган. Снимка: Единбургски университет

Самият Форман признава, че неговите изчисления, също като тези на Дрейк, се базират на непълна информация относно характера на планетите, въртящи се около звездите в Млечния път. Всъщност в момента нашите уреди могат да откриват предимно гигантски планети, чиито орбити са сравнително близо до съответната звезда, а това не са най-добрите условия за възникване на живот или поне не в онези форми, които го познаваме.

Форган не пропуска да отбележи и прочутия парадокс на Енрико Ферми, нобелов лауреат по физика, който още през 50-те години на миналия век отправя прочутия си въпрос към своите колеги физици: “Добре, но къде са всички?”, имайки предвид извънземните цивилизации. Още по-големият проблем обаче, опира до нашето разбиране за това кои са обитаемите зони в Галактиката и какви форми на живот могат да съществуват въобще т.е. такива, които не са основани на въглерод и вода. “Важно е да разбираме, че картината, която сме си изградили е непълна и дори, ако извънземни форми на живот съществуват, не е задължително да сме способни да осъществим контакт с тях, както и това че нямаме идея каква форма на живот биха могли да приемат те.”, казва Форган пред New Scientist.

По-късно той доразвива идеята си в едно интервю за електронното издание Kalkion. “Имам чувството, че е твърде малко вероятно някога да бъде осъществен, какъвто и да е контакт между две цивилизации, поради огромните разстояния между потенциално населените планети и проблема, че въпросните цивилизации трябва да бъдат живи, за да комуникират. В нашето много далечно бъдеще (след много стотици години) можем да открием останките на друга цивилизация – но това предполага, че самите ние ще оцелеем дотогава (а случаят може да бъде такъв, че друг вид живот ще открие нашите останки).”

Още през 2007 г. Расмус Бьорк от Института “Нилс Бор” в Копенхаген се опитва да изчисли именно такава хипотеза. Според него на осем автоматични космически станции, пътуващи с една десета от скоростта на светлината, и всяка от които може да изстреля други осем по-малки апарата, ще са им необходими 100 000 години, за да изследват район от Галактиката, съдържащ 40 000 звезди. Той разширява изследването си до 260 000 такива системи в обитаемата зона на Млечния път и тогава се оказва, че на въпросните апарати ще са им необходими 10 милиарда години (три четвърти от досегашния живот на Вселената), за да изследват едва 0.4 на сто от тези звездни системи. С една дума според него отговорът на въпроса на Ферми защо извънземните все още не са ни намерили е – защото не са имали време за това. Но пък ирландците имат една древна поговорка, която гласи: “Когато Бог създавал времето, създал го достатъчно.”

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.