Кризата изчисти Дунава и зарадва лодкарите

Кризата изчисти водите на Дунав. Снимки: авторът

„Криза ли? Какво по-хубаво от кризата. Още от пролетта Дунава се изчисти. Фалираха и немци, и австрийци, и унгарци. Най-големите замърсители – сърбите, румънците и ние в това число – също. Тази година валяха много дъждове нагоре – в Германия и Австрия, така реката остана пълноводна. Друг път през август корабите и шлеповете спираха. Сега вода има за всички и е бистра. Такъв чист съм виждал Дунава само два пъти досега – единият през 1991 г., когато се срина комунизмът и спряха икономиките на Унгария, Румъния, Югославия и България и втория път – през 1999 г., когато бяха бомбардировките на НАТО в Сръбско”. Всичко това разказва Огнян от София, който със своя червен пластмасов каяк участва в ежегодната регата ТИД (Tour International Danubien).

Стотина българи и още толкова чужденци още от 70-те години насам всяко лято избират да прекарат отпуската си в спускане с лодка по течението на Дунав. То стартира в първите дни на юли в немския град Пасау, а до първата спирка на наша територия – видинското Ново село достига към 14-15 август. Завършва в последните дни на август при Силистра, тъй като румънските власти не разрешват туризма по реката на тяхна територия, както и навлизане с лодки в делтата, която е защитен природен обект.

Снимки: авторът

Навремето да се участва в регатата ТИД е било цяло приключение. Чужденците, идващи отвъд желязната завеса, са били таксувани като шпиони, пратени да снимат секретни унгарски, югославски, български и румънски обекти – жп линии, диги, помпени станции… Нашите запалени лодкари пък изобщо не си помисляли, че могат да се включат в регатата някъде нагоре по течението. Ако българин тогава е тръгнел от Германия, той сто на сто е бил агент на Първо главно управление на ДС, пратен да снима и слухти на „вражеска” територия. Когато биваците с немски и австрийски лодкари си опъвали палатките си по нашите брегове, в биваците им били пращани доносниците на ДС, сакън да не се разкрие да речем технология от завода за гуми във Видин, която да обслужи капиталистите от „Гудиър”.

Хубавото на десетилетията политически глупости е, че щом свършат, те се отмиват така, както хилядолетният Дунав сам пречиства водите си, докато мие бреговете на половин Европа.

Палатковият лагер на участниците в регатата. Снимки: авторът

„Регатата ТИД – казват лодкарите, винаги е означавала свобода, а сега – когато границите са на изчезване, повече от всякога”. Макар и малко, формалности за участниците и сега съществуват. Затова по протежението на реката участват местни жители – да речем унгарци, които обаче не желаят да продължат напред в Сръбско. Или сърби, които се отказват след преминаването на шлюзовете при прохода Железни врата и не продължават към България, защото трябва да си вадят визи за ЕС. Преминаването с лодка през шлюзовете струва 15 евро. Хитри нашенци все се опитват да минат без пари, а сърбите все ги хващат защото имат видео наблюдение и внимателно броят лодките.

Снимки: авторът

Нашенците основно се включват в отсечката от Ново село до Силистра. Повечето са членове на яхтклубове с по 10-20 лодки, каквито съществуват от много години в окръжните градове. Част от клубовете имат собствени ремаркета за транспорт на лодките и за тях не е проблем в средата на август да отидат до Ново село или до което и да е дунавско пристанище. Макар и малцина, намират се и нашенци, които отиват да се включат в ТИД нагоре по реката. Споменатият по-горе Огнян от София и двама негови приятели качили трите си 3-метрови каяка на багажника на джип и отишли до Белград. Като разтоварили багажите жената на единия от гребците се върнала в София с джипа. Това станало на 1 август, а на 15 август трите софийски каяка вече бяха изтеглени на брега в Ново село.

Преобладаващият модел лодки в регатата ТИД са каяците. Никой от собствениците им не казва за колко ги е купил, а препоръчва да се следи в интернет, тъй като по-стари модели понякога се пускат с големи намаления. Съветват също всички мераклии за каяк да се запишат в някой клуб и да изпробват лодката, преди да решат твърдо, че ще се занимават с този спорт. Каякът е лесен за управление, дори и да няма рул с педали. Към него има приспособление, подобно на количка за пазаруване с колелца, с което лесно се вади на брега. Сред атракциите тази година бе един канадски каяк, който се поръчва на части и собственикът сам си го сглобява и лакира. Произвежда се от някакъв специален шперплат и дъното му е с много по-обтекаема форма от на другите каяци, което го прави по-бърз от тях. Говореше се, че доставката му излиза около 300 щатски долара, но може да се намерят и по-евтини.

Каякарят обаче трудно може да носи повече от една раница багаж, затова и често няколко лодки си организират поне една кола, която да ги следва по брега със саковете, хранителните припаси и т.н. Огнян от София няма тези проблем, тъй като каякът му е двуместен и той използва предната част на лодката, за да си вози палатката, спалния чувал и други принадлежности. Джи Ес Ем, фотоапарат, документи и всякакви други неща, които могат да се намокрят, държи в пластмасов буркан от туршия с капачка на винт. Каякарите гледат със завист на другите лодки, особено на рибарските, тъй като в тях се побират по няколко души с багажа и въдиците им, докато с каяка не могат да се правят риболовни излети.

Първата работа на германци и австрийци е да опънат палатките. Снимки: авторът

Представителите на различните нации в лагера на ТИД край Ново село лесно се разпознават. Като пристигнат лодки с немци или австрийци, първата им работа е да разпънат палатките, в които да си подредят вещите. Взимат по един душ във временните кабинки и чак когато са изкъпани и избръснати, сядат да хапнат и изпият по някоя бира. Сърбите и българите веднага щом излязат от лодката, гледат на някоя сянка да сложат туристическата си масичка, сядат на рибарски столчета около нея и отварят пиенето – ракия, мастика, джин или мента. След здраво подлагане с характерна поклащаща се походка почват да си организират местото за спане – палатка или станалите много разпространени отскоро градински шатри. После взимат по един бърз душ със студена вода за изтрезняване, за да могат отново да седнат край масичката за вечеря, обилно полята с още пиене.

От години съществуват приятелства, завързани покрай регатата ТИД. Сърбинът Зорко от някакво село близо до Белград – към 60 годишен, е свикнал да идва с рибарската си лодка с двигател, заедно с жена си и една комшийка. У нас ги чака Аврам от Пиринско, наричан още Маке. Той е ерген и пристига в Ново село още към края на юли, разпъва си палатката, слага до нея каяка си и го удря на ядене и пиене под дебелите сенки на крайбрежните тополи. Щом дойде Зорко, настъпва празник за Маке. На другия ден – 16 август двамата приятели махмурлии и жените товарят багажите при Зорко. Маке си връзва каяка за рибарската лодка с двигателя. После се изтяга на един стар юрган в каяка и си доспива през 42-та километра до Видин, където е следващата спирка на регатата.

Средната скорост на течението на Дунава е около 5 км/ч. И въобще да не гребе, човек с лодка може да стигне от Ново село до Видин за 8 часа и нещо. С бързоходните каяци без много зор се стига и за 2-3 часа. По пътя има няколко села – Ясен, Гомотарци, Кошава, с малки пристанчета и кръчми, където може да се спре за обяд.

Снимки: авторът

Гребният поход през цялото време се осигурява от руски катер на нашата „Гранична полиция”, който обикновено спира на завоите на реката, за да указва пътя. Румънският бряг е забранен за спиране на лодките от регатата. Северните ни съседи още от Чаушесково време са решили, че има нещо подло и съмнително в карането на лодки по Дунава. Затова румънски лодки в регатата ТИД рядко се виждат, а и да дойде някой румънец, ако не знае поне малко английски, той още на първия час се чувства изолиран заради езиковата бариера. На места течението приближава лодките до румънския бряг и безлюдните острови там. Тук там се мяркат рибарски биваци от една две стари дачии или каруци, около които пасат вързани коне.

По нашия бряг е доста по-оживено, понеже е неделя. Има семейства, които идват чак от София през уикенда и опъват палатки на удобни места по дунавския бряг.

В Румъния няма толкова села и градове, тъй като брегът там е по-нисък от българския. При пълноводие Дунав залива стотици квадратни километра на север. Най-големият град в района е Калафат, който е построен на възвишение. Не се пада точно на отсрещния бряг срещу Видин, а е с 4-5 км по-нагоре по течението на реката. Мостът, който сега се строи ще влиза почти директно в Калафат, а ще се пада встрани от Видин. Още от миналата година участниците в ТИД са били предупредени, че край строежа на моста е забранено да се снима. Защо? Защото ще се види, че от българската страна е построена отромна дига, преграждаща половината река, всички кранове и машини са там и работят – забиват колони в останалата част на реката. Откъм румънския бряг са сипани два камиона камъни и всичко е замряло. Близо до строежа на моста се намира голия остров, на който има ивици фин пясък. Там част от лодкарите спират на плаж, пускат по една вода, хапват, пийват, къпят се или дремват на топлия пясък.

„Водата е чиста и бистра, друга година тук плуват едни масла, нафти и мазути. По-добре кризата никога да не свършва”, говорят си свободните дунавски лодкари.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.