Русия и Грузия – мрачни очаквания

в. Интернешънъл хералд трибюн

Жителка на Цхинвали стои в къщата си, разрушена по време на конфликта Русия – Грузия миналия август. Снимка: Ройтерс

По време на посещението си в сряда в Абхазия, сепаратистката република в Грузия, призната за независима от Москва след края на войната миналата година, Владимир Путин обеща да похарчи около 465 милиона долара (приблизително половината от брутния вътрешен продукт на Абхазия), за да изгради руски военни бази на нейна територия и да укрепи границата й с Грузия.

Министърът на отбраната на Русия Анатолий Сердюков, който придружаваше премиера Путин, заяви, че Москва ще изпрати 3600 войници в Абхазия, където вече са разположени 1000 руски граничари.
Абхазците приветстваха руските военни като гаранция срещу бъдещ конфликт, но всъщност тези мерки може да затруднят постигането на мир. В действителност, изгледите за трайно уреждане на конфликтите в Южен Кавказ сега са по-мрачни от когато и да било след разпадането на Съветския съюз.

Основното наследство от грузинско-руската война от 2008 г. е пълното спиране на процеса за решаване на конфликта. Разговорите в Женева с посредничеството на Европейския съюз, ООН и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа са полезен форум за текущо справяне с проблеми, породени от конфликта, но те не са истински механизъм за уреждане на спора.

Проблемът е в това, че вече няма единно мнение за това за какъв конфликт става въпрос. Грузинците възприемат конфликта единствено като проява на руска агресия и окупиране на тяхна територия. Руснаците твърдят, че конфликтите, които съществуваха между Грузия и Абхазия, и между Грузия и Южна Осетия, вече са решени с едностранното признаване на двете области от страна на Русия. И двата подхода са грешни и опасни. Те пренебрегват реалността, че без всеобщо признати условия за бъдещо съжителство между хората, живеещи в Грузия, Абхазия и Южна Осетия, продължителен мир не може да има.

Признаването от страна на Русия и установяването на де факто протекторати в Абхазия и Южна Осетия правят подобно споразумение невъзможно. Но употребата на сила от Грузия миналата година и отказът й да помисли за помирение с абхазците и южноосетинците представляват еднаква пречка за мир.

Друго наследство от войната е вакуумът в сигурността, който възникна в и около зоните на конфликта. Катастрофалният провал на Съвета за сигурност на ООН и ОССЕ да постигнат съгласие по неутрално споразумение за удължаване на мисиите си в Абхазия и Южна Осетия е голяма пречка за процеса на изграждане на доверие. До края на лятото няма да има международно присъствие в Абхазия и Южна Осетия – за първи път от 15 години, което ще рече, че няма да има наблюдение и предоставяне на информация от двете страни на линията на прекратяване на огъня.

Наблюдателната мисия на ЕС, разположена по силата на споразумението за прекратяване на огъня, постигнато с посредничеството на френския президент Никола Саркози, действа само от грузинската страна на границата и няма реални изгледи да бъде допусната в Абхазия и Южна Осетия. Информацията, която предоставя мисията, е полезна, но не е пълна.

Днес има дълбока „пропаст“ между целите на политиката, подкрепяни от международната общност – териториалната цялост на Грузия с Абхазия и Южна Осетия под неин суверенитет – и реалността след едностранното признаване на двете републики от Русия и разполагането на нейни войски в тях. Повечето международни наблюдатели приемат, че в близко бъдеще няма шанс Абхазия и Южна Осетия доброволно да приемат властта на Грузия. Няма вероятност Русия да оттегли признаването или да изтегли войските си от двата региона. Истинският въпрос е дали Абхазия и Южна Осетия ще могат да приемат един ден каквато и да била форма на съвместно съществуване с Грузия, различна от пълна независимост.

Следователно, задачата на международната общност е не само да повтаря мантрата „териториална цялост“, но и да разработи реалистична стратегия, която да остави отворена вратата за бъдещи преговори. Това не е тривиална задача, тя изисква честност, гъвкавост и стратегическа прозорливост. На първо място е важно да се даде точна информация за войната през 2008 г. – да се признаят страданията на всички заловени в нея, както и незаконната употреба на сила както от Русия, така и от Грузия.

Втората стъпка ще бъде да се разработи стратегия за започване на диалог с общностите в Абхазия и Южна Осетия, който не включва признаване на независимост. Ясно е, че нито една западна страна няма да признае независимостта на Абхазия и Южна Осетия, защото е била наложена чрез употреба на сила от Русия и в нарушение на международното право. Въпреки това е важно да се даде знак, че международната общност ще бъде готова да признае договорено споразумение между Грузия, Абхазия и Южна Осетия по отношение на бъдещите им политически споразумения, каквито и да са те. Това може да окуражи всички страни в конфликта да се върнат на масата за преговори.

Същевременно, международната общност трябва да продължи да подкрепя миротворческите дейности в Абхазия и Южна Осетия, включително да изпрати студенти от тези райони да се обучават в чужбина, да подкрепя икономически проекти, които съдействат на сътрудничеството в южнокавказкия регион и да подкрепя неофициални разговори между страните в конфликта.
Ако не бъдат предприети такива усилия, Русия ще бъде тази, която ще формира нагласите на бъдещия елит в Абхазия и Южна Осетия. Освен това, при липсата на ангажимент, няма да има вариант за налагане на трансформация на конфликта чрез европеизация, както бе направено с различна степен на успех на Балканите и в Кипър.

По време на неотдавнашното си посещение в региона американският вицепрезидент Джо Байдън бе прав да заяви, че няма военно решение на конфликтите в Грузия. Русия трябва да подкрепи това виждане, като намали военното си присъствие в конфликтните зони и работи с други членове на международната общност, за да възстанови пътя към мира, който бе разрушен от миналогодишната война.

*Оксана Антоненко е старши сътрудник на Международния институт за стратегически проучвания в Лондон.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.