8. По баровете в Нешвил, Тенеси
26 Август 2009
Продължение. Виж 7. Мемфис, Тенеси – черен госпел, джаз и Елвис
В Нешвил, Тенеси, царството на кънтримузиката, главната улица със заведенията се казва “Бродуей”, подобно на Ню Йорк. Впрочем в много американски градове има улици с такова име – просто “Широк път”. Никой не се е сетил да ги кръсти на някой исторически герой и да ги преименува 3-4 пъти за 100 години, като у нас.
По “Бродуей” в Нешвил и пресечките му са пръснати клубове за жива музика. Когато попаднеш на улицата вечерта, усещането е подобно на това, което изпитах, като прекрачих в госпел църквата в Мемфис на неделната служба. Музиката те блъска и зашеметява. От всеки клуб свирят на живо. Там, където не е на живо, има караоке бар и пеят посетители, някои от тях много професионално. Музиката от единия клуб гърми и се смесва с музиката от съседния, който е на крачка. Вратите са отворени, отвън тук-там има охрана, но на повечето места просто хора, които танцуват, канят те вътре и теб… Повече чух жива рок музика с елементи на кънтри, а по-малко кънтри. Но тук Джони Кеш, Доли Партън, Уили Нелсън и т.н. те гледат от плакати, фланелки, сувенири. Особено Джони Кеш.
Нешвил е една по-свободна Америка. Не само заради това, че има заведения, в които се пуши. Дори едно от тях е сложило под табелата с името си светещ надпис “Пушачите са добре дошли”. Тук някак се чувства духът на свободата, който е създал Щатите и ги е превърнал в най-привлекателната за емигрантите държава. Свободна Америка, в която хората бягат от режимите и от бедността си.
В клубовете и по улиците наоколо се виждат жени и мъже, които се веселят истински, държат се свободно. На няколко пъти ми се случва да ме карат да ги снимам, като виждат фотоапарата ми, да ме дърпат да вляза в някой клуб. Виждат се едни красиви руси момичета с къси поли или дънки, които някак напомнят времето на хипитата и… на Желязната завеса. Тогава образите на тези руси момичета от филмите или от някое списание символизираха свободата отвъд. В един бар две точно такива танцуват, викат, пеят, а неколцина мъже на бара им се радват. Напили са се, но не се качват на масата да танцуват. И наоколо няма пияници, които да ги дърпат за ръкава или да се карат помежду си - “Ти мене уважаваш ли ме, бе?…”
Двете момичета се оказват канадки. Едната специално дойде и ни се представи, а после ми позира за снимка. Запява на караоке песента на Джанис Джоплин “Мерцедес Бенц” (“О, Боже, що не ми купиш “Мерцедес Бенц”?… О, Боже, що не ми купиш цветен телевизор?…”)”. Изпращат я с ръкопляскания. На бара в дъното пият две други момичета. Едната се оказва, че има рожден ден. Барманът го обявява официално, и всички запяват “Хепи бърсдей”.
В една пресечка на “Бродуей” попадаме и в кръчма, която е на три етажа, като театър, с голяма сцена и също толкова голям дансинг отпред. Свири някаква рок група, а отпред танцуват групово, като ансамбъл, около 30 момчета и момичета. След дансинга започват маси, на които се пие предимно бира, в дъното има и бар. И шантави декори, огромен кон, седнал ухилен в поза като пияница. Наливната бира “Гинес”, която в Ню Йорк е около 6 долара, в Нешвил струва 4…
Странен е този град, с толкова музика и свобода по улиците. Ако има в Щатите няколко града, които трябва да се посетят, като Сан Франциско, Ню Йорк, Нешвил задължително трябва да се нареди сред тях. Странното е, че е опасан от т. нар. “Байбъл белт”, тоест един библейски колан от църкви. Това е част от Америка, в която църквите са на всеки ъгъл. Опитах се да направя справка за района на Нешвил – около 6000 църкви. Най-различни – повечето са методистки и баптистки, но има евангелистки, презвитериански, лутерански, католически и дори гръцка православна. И още куп други. И навсякъде в тези църкви се пее. В Америка всяка църква е уважавана, религията на отделния човек е нещо свято и всеки е свободен да изповядва каквото иска, няма доминация на една църква над друга, войни между тях и обвинения - “вие сте секта, вън”. Така се впечатлих и в Солт Лейк Сити навремето – там е Меката на мормоните, но в града имаше и руска, и гръцка православни църкви, наред с изредените по-горе.
Другото, с което се гордее Нешвил, е бърбън-уискито “Джак Дениълс”, което се прави на 50-60 мили на юг, в градчето Линчбърг. Същата работа като с Джони Кеш – фланелки, сувенири, чаши… И дори бутилки с марката, пълни с някакви видове плодов сироп без алкохол. Спиртоварната е отворена за посетители. Ще спестя този епизод, не искам да правя безплатна реклама. Бизнесът си е бизнес. Но бърбънът заслужава няколко думи по принцип.
Сигурно на не един шотландец или ирландец, преселил се на американска земя, е хрумнала идеята да дестилира уиски не от малц и ечемик, а и от царевица. В тези райони на Америка има мноооого царевица. И някой от емигрантите е спретнал питие от нея. Както в Мексико някой германски емигрант е спретнал бира от царевица, вместо от малц – известната бира “Корона” се прави така и днес. Впрочем дали царевицата ще е суровина за бира или за бърбън - не става и без някакъв процент малциран ечемик.
Та така с бърбъна - царевица. Нетипичен вкус и аромат. Както казваха по-стари българи, когато са го опитвали – абе, нещо мирише на дървеници… Сега дървеници няма и не знам кой на какво го оприличава, но не може да се мери с хубаво шотландско или ирландско уиски. Масовите шотландски и ирландски “блендед” уискита са оцветени с карамел - за по-хубав цвят. “Джак Дениълс” не прави изключение. Няма начин. Иначе е чисто питие, глава не боли. Но приятният златист цвят, който виждаме в масовите уискита на всеки рафт в баровете, няма как да се получи от бъчвата.
Шотландците на това му викат не оцветяване, а “стабилизиране на цвета”. Щото в различните години и партиди, от различни съставки на бленда, лежали в различни бъчви, се получавали разлики, затова се оцветява до един стандартен еднакво наситен цвят – това обясняват шотландците за уискито. Ох, милите. Истинското малцово уиски, което наистина идва от бъчва, а не се разрежда със спирт, е по-бледо, не е с този златист цвят. Шотландците не употребяват черничеви бурета, да оцветят ракията, като у нас. Купуват употребявани бъчви от шери и порт от Испания и Португалия и слагат уискито да отлежава в тях. И дори в бъчви от бърбън – купуват и старите бъчви на “Джак Даниелс”. Шотландска им работа – така няма натрапчив аромат на дъб в питието, но пък ароматите на шери, порт или бърбън допълват аромата на уискито…
Впрочем, в Щатите, Канада и Ирландия уиски се пише whiskey. А в Шотландия – whisky. Шотланците казват: “Ние правим whisky, а другите да си правят whiskey.” Американците не са толкова придричиви в наименованията – има 2-3 вида тукашно уиски, което се изписва като шотландското. Не че съдържането му е същото…
Та по въпроса за “Джак Дениълс” - настояват, че не е бърбън, а “Tennessee whiskey”. Но се прави от 80% царевица, останалото - ръж и малциран ечемик. Ароматът му доминиращо е на царевичен дестилат, типичен бърбън.
Тия дни за шотландското уиски в САЩ идва заплаха - американци призоваха да му се прави бойкот, заради освобождаването от шотландските власти на либиеца атентатор, който свали самолета над Локърби преди години. Американците смятат, че виновникът за смъртта на 270 души трябва да си лежи в затвора, нищо че е болен от рак. Ами да си пият бърбъна тогава…
Но, както пееше Джон Лий Хукър - “Уан бърбън, уан скоч, уан биър”. Опитах и аз тук, в тоя ред… Англичаните казват: “Never mix grapes and grain.” (Никога не смесвай гроздови със зърнени напитки). Тези всичките са зърнени, може…
На стария черен Хукър, лека му пръст, макар че беше милионер от музиката си, му липсваха няколко предни зъба. И не даде ни един долар да се докара като тукашните звезди от шоубизнеса с блестящи усмивки… Пък повечето от моите приятели, преселили се в Америка, се връщат в България всяко лято един през друг, ходят по разни частни зъболекарски клиники, плащат по няколкостотин лева на зъб и викат: “Тук е много евтино”…
Следва
 |
|
Добри публикации, приятно и плодотворно пътуване из тези места,там...
Най-накрая, г-н Бакалов,ако не бяхте споменал за питиета,целият разказ отиваше на "кино"!Еклектично ще си позволя да разкажа за един случай, на който бях очевидец! Като софиянец сигурно помните магазина за алкохол на ъгъла на улиците "Левски" и "Ст.Караджа"? Влизам там един ден - вътре Васил Цонев - брата на Коста, паркирал едно колело "Балканче" и води преговори с продавачката да му дадат едно кашонче коняк "Плиска". След дълга лакардия, на която Васил беше майстор, най-накрая шефа на магазина /за съжаление не му помня името на човека/ изнася кашонче, Васил плаща и казва:"Защо не ме питате какво ще го правя този коняк?" И сам си отговаря пред слисаните погледи на продавачи и клиенти - "ами пия си го, пия си го и ми става хубаво"!
въпросният магазин(на станимир,бог да го прости) ена ъгъла на батемберг и ст.караджа
На етикета на "Джак Даниелс" не пише бърбън.Това уиски не е бърбън.Нари4а се Тенеси уиски,заедно с "Джентълмен Джак".Технологията е друга,аромата е друг.Бакалов,опитай ръжено уиски и непременно това правено от мормоните в юта "Хай уест",цена около 40$ за бутилка.Ръженото уиски от Кентаки е още по-скъпо.Американското ръжено уиски може да се състезава със шотланското.
Ей, Иване, раздвижи го този вестник с тези пътеписи. Освен на политика замириса и на хубави жени, уиски, бира, бензин и пътувания... Стана интересно четиво! Виж форумните ти врагове - не смеят да се обадят!
По повод един разбирач по-горе - "Джак Даниелс" е класически бърбън, типичен вкус, аромат и т. н. Нищо, че на етикета пише "Тенеси уиски". Смърди на царевичен дестилат от километър. Някои спазваха навремето правилото да пишат бърбън само на онези питиета, които са правени от суровина над 50% царевица. Но в "Джак Даниелс" е повече от 50% и пак го пишат уиски. Суровината е смес от ечемичен малц, ръж, царевица. Но царевицата преобладава.
шотланското е най-добро,според мен! Ама и мууншайна е ок.А бе Наздраве...
Това за зъбите е много характерно.Ако тук е толкова лошо,колкото и да е евтино,нямаше нашите преселници масово да се възползват през ваканциите си.Всички до един казват,че си оправят зъбите в България не заради цените,а ЗЕЩОТО НЕ БИЛИ ДОВОЛНИ ОТ АМЕРИКАНСКИТЕ ЗЪБОЛЕКАРИ.Ха-ха!
за последните 20 години около 300 000 нашенци се добраха по различен начин до новия свят, едва 6.8% от тях ходят на зъболекар защото другите нямат пари за подобен лукс и предпочитат да ги похарчат за път до българия
Тук моята медицинска застраховка е 300$ на месец,от които аз плащам 33% и 66% компанията в която работя.Посещавам само заболекарски кабинет всеки 3 масеца.За операция на зъбите(парандентозис),която не се прави в България,от 6000% платих 50%.Тук никой не може да задължи 17% от населението,които нямат медицинска застраховка,да плащат.Това е проблема сега на Б.Обама.По план посещавам "Мадърланд" на всеки 5 години,веднъж.От 160 4аса годишна отпуска ,ползвам само 40 4аса.В България пия само коняк"Велики Преслав ХО"!
"Байбъл белт”, тоест един библейски колан от църкви." - прието е да се превежда като "пояс". уважават всички религии, но ако си атеист, имат те за нечовек - там религията е като едно време комунизма у нас
много малко цени има, непривично за стила на е-вестник. Колко е хот-дога? Ами бялото вино? Само за бирата Гинес научих, че е 4 долара
до 8) и 9)-ни в клин, ни в ръкав нЕкои другари, които още не са стигнали до зимата на 2009-2010 година отварят тема за пари и зъби.Защото то е едно да стигнеш зимата, а друго е да я преживееш в БГ.Колега от ИСИ-то, интересно колко ли получава строителен инженер( и изобщо някой, който е свикнал да работи много и си обича работата) в щат, в който полицаите по магистралата(наречена Turnpike)получават средно $150 000 на година,а чернокожите и латиносите без никакво образование, които събират магистралните такси получават средно $60 000, а някои достигат почти до $100 000, а бирата гледам, че е на същите цени като в бедните средни щати? Та ще си оправям зъбите в БГ ли-аз още не мога да забравя как в БГ първия нерв от зъб ми го извадиха преди мноооого години без да умъртвят нерва и без упойка...хайде нямам нужда от "евтиното" зъболечение, нека зъболекарите да се учат на зъбите на 8) и 9), а като се научат, те знаят къде да отидат-там, където е много лошо и много скъпо
от време на време успяват да спестят пари и на собствени разноски да дойдат то щатите... ех, мечти... http://www.tollroadsnews.com/node/3961
Сайтът е проектиран като за некви митаци, но и тази миташката мода ще мине. Аман от американчета. Гъз път да види. И кфо?
Марко, на това му казват "Свобода на словото"...
Марко, Райнов, направо си не прав ,а праволинеен, тиа требе дъ съ въдворът некъде ,бе душа , пъ таа къпитълистическъ пропъгандъ и даже диверсиъ дъ съ спре идин път зъвинъги
айде пак ме нападна форумното озъбено десебе. абе, аланкоолу, баща ти да не те е откърмил по баровете в нешвил?
митака май го играе спортсменски, а? не се засяга на име и идеология. нищо че стана прототип
Анонимният/Анонимната, името е като флаг,всеки ше го познае. Невиждам зашо трябва да се засягам.Трябва да бъдем малко над пошлите неща,аз имам 22-30 души подчинени които ме имат за психиатър,брат,шеф,изповедник,поп,кгб агент и каквото си помислиш още...Свикнах да ги изслушвам,хората си имат проблеми.Нали знаеш шефа винаги е гъз-голям! Иначе ми е приятно да чета форума,запулвам си времето до края на работното време.Вчера 16 часа, днес пак,да минава времето...
Про
Прочетох няколко части от пътеписите и исках да напиша коментар в последния пътепис - за Нашвил, но кой знае защо линка за коментарите не работи. Странно, но аз като ида в чужбина не отивам на алкохолен маратон, а гледам и забележителности. Все пак, вероятно в средния запад няма кой знае какво да се види в исторически аспект. Потресе ме сравнението в статията за Нашвил, че имало американски университетти на по 300 години, а нашичкия, горкия, бил на 100 (колкото некав си дъб в некав заден двор)... Колко са велики тези американци... Разбира се, тревата на отсрещния тротоар винаги е по - зелена (както казват самите те), и според един американски актьор (в момента не се сещам за името но е чернокож и в последните години спечели Оскар и аз много го харесвам във всяка негова роля): "Дайте си сметка къде сме ние, американците. Хората в Европа имат къщи на по 300 години, колкото е нашата история... Толкова сме още в люлката". Тука обаче доживяхме бай Ганьо да цъка ква им е бирата на американците и прочее "хубавини" и огромни предимства на великата Америка... Изобщо - тези сравнения на всяка крачка с картини от България или българския манталитет, история, литература и ...още
прочее, са смешни... Вече очаквах на автора да му се привиди и баба Илийца някъде по ръкавите на Мисисипи...
Админ: Кирилица! Четете! -------------- --------------- ------------- Njama nishto losho v sravnenijata... Daje obratno,polezno e. Ako se suberat bogatite eseta na E. Gospodinov, putepisite na I. Bakalov, istoriite na Milena Fuchedjieva i na poslednata pisatelka ot "Pismo ot NY" moje da se poluchi interesna kniga... Shte ima i "gender balance" na vsichko otgore.
Радваща статия, ашколсун!