Милена Ленева: В училище никой не пита децата какво им е интересно

Милена Ленева. Снимка: Таня Киркова

Милена Ленева е магистър по когнитивна наука от Нов български университет. Била е консултант по проекти за електронно обучение към Центъра за футуризъм в образованието на университета „Бен Гурион“ – Израел. В момента работи по проекти за екологично и гражданско образование в Народно читалище ”Бъдеще сега“.

– Читалище за екологично и гражданско образование… Какво е това? Защо сте го нарекли читалище?

– Занимаваме се с екологично, с гражданско образование, които са изключително важни в днешно време, но училището ги пропуска. Значи трябва някой да разчупи системата. Тя е консервативна и реагира бавно на нуждите на деня… Читалището се помещава в стара читалищна сграда в село Гудевица, Смолянско, близо до границата с Гърция. Някогашното читалище там е затворено някъде през 1985 – 1986 година, защото селището се обезлюдило. Сега в заниманията участват деца и младежи от Гудевица, Арда, Смолян, Смилян и София.
Жителите на Арда са 500 – 600 души, има училище, има всичко. А в Гудевица, която е като махала на Арда, живеят двайсетина души. Читалището не е само за местните жители. Сега там има американка от корпуса на мира, която учи на английски дечурлигата и големите. Но проектите, които правим са национални.

– Какво точно правите? Какво се случва? Екологично образование звучи много общо.

– С екология и отношение към средата, която ни заобикаля, занимаваме по-малки деца. Имаме клубове в различни училища в Смолян, в Смилян, в София. Правим летни еко-академии в село. Децата учат за растения, за различни видове животни. Но не както в училище, а под формата на игри. Не им четат или изнасят лекции. Примерно ходят из гората, намират растения, описват ги, търсят информация за тях… Има игри – да намериш своето дърво и други такива неща. Имаме модули за боклуци и замърсяване. Имаме модули за възобновяеми енергийни източници. Примерно децата сглобяват макет със слънчеви батерии и малък двигател и виждат как той се задвижва само от слънчевата батерия и се кефят. Правиха ВЕЦ от гума на велосипед и динамо. Сложиха ги на едно поточе, за да видят как се произвежда ток от напора на водата. Като го направи с ръцете си, детето го възприема по-различно, отколкото като му се говори като урок в училище.

Милена Ленева на занятия с ученици. Снимка: личен архив

Не очакваме като се приберат в къщи те да кажат 10-те причини за глобалното затопляне. Когато научиш едно дете защо разделяш боклуците, защо трябва да се прави това или онова. Когато го заведеш в природата, в чиста гора, да пие чиста вода и т. н. като се върне после при майка си баща си и им каже: дайте да си разделяме боклука, вероятността да му откажат е по-малка, отколкото ако майките и бащите започнат да гонят децата да го правят.
За по-големите от гимназиите имаме програми за гражданско образование. Един от проектите, по които работим се казва: Какво е да си гражданин на България? Идеята е да се преведе на обикновен език какво означава всичко това, така че да го разберат 16-18 годишните. Проектът се финансира от американската организация “Тръст за гражданско общество за Централна и Източна Европа”.

– Как го правите?

– Като се започне от лично ниво – какво е да имам семейство, защото то също е част от гражданското общество. Какво е да съм ученик или да уча? Защото училището те вкарва в едни отношения, при които имаш права и задължения. Защо трябва да го правиш, защо не трябва… После минаваш на ниво: Какво е да съм гражданин на България, какво е да съм гражданин на определено населено място? Или примерно: “Аз се срещам с полицията” или “Аз се срещам със съда”. През цялото време основният въпрос е: „За какво ми е на мен това?“ Например има институция Президентство в България. За какво ми е на мен да има президентство?

– А вие как им обяснявате за какво им е?

– Създадохме клубове по интереси в няколко училища. В Смолян има два клуба и в София има два. Всеки клуб си избра основна тема, по която да работи. Примерно в едно училище в София се занимаваха с агресията. Агресията минава през семейството, през училището, има отношение към полицията, към съда. Има отношение към институциите. Какво общо има Народното събрание с агресията – примерно трябва да пише закони и т.н. И преминавайки през всяка тема, ти разбираш какъв е смисълът на всяка една институция.

В езиковата гимназия в Смолян им беше интересно да се занимаят със съдебната система до степен, че си разиграха истински съдебен процес от А до Я. Помогнаха им работещи в съдебната система хора – прокурори, дознатели, съдия. Клубът се раздели на различни групи – едни работят с прокурора, други със съдия, трети приемат, че са обвинени за някакво престъпление и работеха с адвокат. Имаше дознатели, които пък разследваха. Всъщност минаха през целия процес. Започнаха с оглед на мястото на престъплението, взимаха отпечатъци, изследваха следи… Те не само гледаха, но и правеха нещата както се случват в истинския живот.

Децата разследваха, разбира се, измислен случай. Те са си измислили какъв е казусът, но минаха през всички етапи. Накрая в истинска съдебна зала на Смолянския съд имаше разпит на свидетели, разпознаване на заподозрени. Финалът на делото беше в края на март тази година. А цялото разследване и съдебен процес протекоха от декември 2008 г., януари, февруари, март 2009 г. Участваха ученици от 10 и 11 клас. Хубавото е, че сега тези млади хора наистина вече са наясно какъв е механизмът на съдебното разследване и процес. Дали им харесва, дали не им харесва? Дали биха искали да се промени нещо? Дали … Но са наясно.

– В обществото все се говори, че неудачите при децата идват от това, че те не са ангажирани с нещо.

Снимка: Таня Киркова

– На мен не ми харесва виждането, че трябва да занимаваме децата само и само, за да ангажираме времето им. Слушам непрекъснато напоследък: Дайте да стоят в училище, дайте там да рисуват или се занимават с математика, само и само да стоят в училище, а не на улицата. Извинявайте, но това е нелепо. Първо децата и без това стоят в училище без да знаят защо. Няма дефинирана цел на образованието, на средното образование. Няма нито в закон, нито в другите нормативни документи, нито в разните програми, които писа министерството. Може да се види само следният текст: “Целта на средното образование е да бъде достъпно и качествено”. Но това не е цел на образованието. Това е цел на неговата организация. Това не цел, заради която ходиш на училище. Защо ходиш на училище?

– За да бъдеш средно образован.

– Какво значи да бъдеш средно образован? Трябва ли да знаеш математика, не трябва ли? Колко математика трябва да знаеш? А трябва ли в целта да влиза и какво трябва да знаеш и степента на знание. Акцентът не, но посоката трябва да се даде. Защото ако кажеш: „Ние правим хора, които ще бъдат инженери.“ Тогава ще наблягаш на физиката, математиката и т.н. Ако правиш хора, от които очакваш да са адекватни в това общество, е друго. Голяма част от нас не са граждански образовани.

Учителят по история не се вълнува доколко граждански образовани хора ще излязат от училище, въпреки че има да изпълнява такива задачи. Той се вълнува повече, като ги изпита накрая, те да знаят Първата световна война кога е започнала и кога е свършила като дати. С огромно учудване научих е, че чак в 12 клас евентуално въобще се говори що е това конституция, основен закон и т. н. А иначе се казва, че се учи конституция, защото са учили Търновската конституция. Те са учили какво се казва в Търновската конституция, но не и действащата в момента конституция. Ако в момента нарушаваш конституцията или нарушаваш законите, ти можеш да бъдеш съден, независимо дали ги познаваш или не. Но никой не те учи на тези неща. Никъде в училище не се учи българско законодателство, никъде.

Ти не знаеш какви са ти правата, не знаеш какви са ти задълженията. Излизаш от училище и ти казват: хайде, оправяй се. Освен всичко друго си виновен, ако си нарушил нещо…
Примерно колко деца знаят наистина, че има вечерен час и те са длъжни да го спазват? Не че някой го спазва, не че някой го интересува, не че полицията ги гони, но те дали знаят въобще? Те не са длъжни да слушат радио или да гледат телевизия, където някой говори за това.

– Читалището работи по някаква програма и тя свършва. Какво по-натам?…

– Материалите, които ние подготвяме, са безплатни и са достъпни в Интернет. Там където сме минали, училищата продължават клубовете. Ние им даваме рамката, материалите. Те могат да продължат да го правят, доразвиват, да го изменят. Палим фитилчето, огъня. Но има някои неща, които трябва да са включени в основната образователна система.

– Учителите плачат, че като влязат в час, не могат да се оправят с децата… Не ги слушат.

– Омръзна ми да гледам как отговорни хора в системата на образованието излизат и казват: “Най-големият проблем на днешното средно образование е дисциплината.” Извинявайте, но тези деца не знаят за какво ходят на училище, а на тях най-големият им проблем е дисциплината. Като оправиш дисциплината, ще се оправи ли системата на образованието от това?

– Преди да не би да ни е обяснявал някой повече? Знаеше се, че ходим на училище, за да учим…

– Въпреки всичко се казваше, че целта на училището е да изгради многостранно развити личности. Имаше такава идея. След като ще правим многостранно развити личности, те трябва да знаят едно, второ, трето… Тръгваш от нещо. Ако не знаеш защо правиш едно нещо, последният проблем е дисциплиниран ли си в правенето му и т. н. Писнало ми е да ми обясняват как младите не са активни. Ние работим с около стотина човека в този проект специално. Как около мене са други младите хора? Ние не им казваме: вижте, гражданско общество е да научите какво е Европейски съюз. Не е това. Ние отиваме и ги питаме: „Какво ви е интересно?“ И се оказва, че никой друг не го прави, което за мен е безумие.

Снимка: личен архив

– Децата губят интерес към училище.

– Едно време се е смятало, че като има някой да ти тропне по масата, ти ще учиш, че щеш не щеш ще го правиш. Но сега не е така. Не само трябва да ти е интересно, но трябва да виждаш смисъла от това нещо. Някой път не ти е интересно. Обаче се напъваш, защото виждаш, че ще има резултат и това ще ти донесе еди какво си. Когато не го виждаш това… После дали учителите са виновни, системата ли е виновна, дисциплината ли е най-големият проблем на средното образование….

– Откъде да се тръгне? Може би от институтите, които подготвят учители…

– Малко или много учителите се поддават на модата, въпреки че не си го признават. Може да са всякакви учителите. Но не са глупави. Проблем е начинът, по който са се учили учителите, проблем е че са закостенели… Но когато видят ефект, когато видят, че нещо се получава, че на децата им харесва и на тях им харесва и се опитват да го правят. В Министерството на образованието вече имат заместник министър по гражданско образование и младежта. Фактът, че са го извели по този начин, означава, че може би им е светнала лампата за тези неща. Но какво точно ще се случи и как ще го направят? Защото по-добре да няма никакво гражданско образование, отколкото да обяснят, че гражданското образование е да те изпитвам на член трети от конституцията. Ако кажат, че това е гражданско образование, по-добре да не го правят.
Последният проект, който започнахме, е за трето поколение права на човека.

– Какво означава трето поколение права…?

– Това са така наречените колективни права, за които вече е дошло време да мислим. Защото това са примерно: право на достъп до здравословна околна среда или до природни ресурси, или право да живееш в мир…

– Какво от това, че имаш право на здравословна околна среда, а живееш край Кремиковци или друга фабрика, която замърсява, или до булевард с натоварено автомобилно движение…

– За да кажеш, че има такова право, държавата трябва да може да го гарантира. Ако имаш право на живот, това означава, че държавата поне е отменила смъртното наказание. Има ангажимент да те пази, полицията да те защити някой да не те убива. Тоест има някакъв ангажимент от другата страна. Да, тези права още не са влезли в редица официални документи, включително и в Хартата за правата на човека. Но по някои от тях има подписани международни споразумения, включително за правото на достъп до природни ресурси. Казваш какво като имам право, а ги няма. То от нас зависи дали ще ги има.

В момента всички минерални води се дават на концесия и то за период 30 години напред. Реално това ограничава правото ми на чиста питейна вода. За последните 10 години колко от нас сме минали от чешмяна вода към минерални води. В един момент нямаш гаранция, че водата от чешмата става за пиене, въпреки че би трябвало да имаш. Получаваш водата в бутилка. Когато тази бутилка струва левче, това ти ограничава достъпа до питейна вода… Не ни е свършила водата, слава богу. Но може и това да се случи.

От една страна трябва държавите да имат определен ангажимент. Примерно да се направи така, че наистина след 10-15 години да не трябва да си купуваш водата само в бутилки. Да има начин да се осигури на населението достъп до вода за пиене, без да е задължено да я купува. Защото тя е жизнена необходимост. От друга страна, за да ни е гарантирано това, трябва всички да ограничим замърсяването, за да не оцапаме всичката вода, която имаме. За да докажеш, че работиш за гарантиране на тези права, има много нива.

Не е просто като правото да избираш и бъдеш избиран. Пише го в конституцията, отиваш с личната си карта и можеш да гласуваш. Това е друг тип право, при което ти трябва да мислиш не само за собствената си държава, но и за целия свят. Защото примерно въздуха ти може да го замърсяват и американците, и китайците и който си поискаш…

С този проект сме се хванали да преведем идеята за колективните права на човешки език. Децата да разберат за какво става дума. Защото след 50 години най-вероятно ние няма да сме тук, а те трябва да могат да пият вода. В европейските държави гражданското образование е наистина интегрирано в основната учебна програма като отделен предмет или като различни форми, в които учениците взимат участие. В голяма част от Европейските държави и в САЩ децата се насърчават да имат собствени социални проекти и по различен начин да участват в живота на обществото. Училището не е само да отидеш да ти налеят знанията.

БългарияИнтервю
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.