Днешна Русия оправдава подялбата на Полша с Хитлер

Външният министър на СССР Вячеслав Молотов подписва Пакта за ненападение с Германия на 23 август 1939 г. в Москва. Зад него са Сталин и Рибентроп. Снимка: Национален архив на САЩ

Седемдесет години след подписването му, германско-съветският пакт е на път да бъде реабилитиран в Русия. През последните месеци държавните медии и историци, близки до Кремъл, предприемат истински кръстоносен поход в негова защита. Пактът е описван като „гениален удар“ на Сталин, архитекта на чистките, чиято политика сега е модерно да се хвали. Тази тенденция е опасна. „Коктейлът Молотов-Рибентроп е взрив със забавено действие. Той експлодира в главите на хората. Той осакатява съвестта на руския народ“, пише журналистът Андрей Колесников в бизнес всекидневника „Ведомости“.

Докато Москва се стреми към преутвърждаване на ключовата роля на Съветския съюз в разгрома на нацизма, бавната реабилитация на вътрешната сцена на Сталин и неговата политика буди въпроси относно желанието на Русия за отваряне към Европа. Подхранвани от такава почва, отношенията на Русия с нейните съседи от Европейския съюз, Полша и балтийските страни (Литва, Латвия, Естония) рискуват да бъдат отровени още повече.

Подписаният на 23 август 1939 г. от Вячеслав Молотов и Йоахим фон Рибентроп, министрите на външните работи на СССР и нацистка Германия, пакт за „ненападение“ бързо се превръща в съюз между Сталин и Хитлер, готови да разкъсат Източна и Северна Европа от Финландия до балтийските страни като се мине през Полша. Неговите тайни протоколи разпределят техните съответни сфери на влияние. Такъв акт, недостоен за велика сила, претендираща, че е „антиимпериалистическа“, кара съветското ръководство да отрича съществуването им цели петдесет години.

Трябваше да се дочака преустройството, за да гласува съветският парламент, на 24 декември 1989 г., осъждането на пакта като „несъответстващ на ленинските принципи“ и на неговите тайни протоколи като лишени от „законно основание“. Този вот щеше да доведе до разпадането на Съветския съюз като балтийските страни първи се втурнаха през пукнатината.

Но Русия на Путин не е като онази на Горбачов. Сега „патриотичната“ интелигенция, която заема привилегировано положение, защитава пакта. Не позволи ли той да се забави с две години, до 1941 г., влизането на Съветския съюз във Втората световна война? Освен това през 1939 г., „веднага след Мюнхенския заговор, СССР е бил изолиран“, напомня депутатът Юлий Квицинский, бързащ да похвали „брилянтната инициатива на Сталин“.

Политологът Вячеслав Никонов потвърждава. Неговата оценка тежи, защото той е внук на Вячеслав Молотов. Бил е на 30 години, когато дядо му, близък съратник на Сталин, умира през 1986 г. Той е сигурен, че дядо му никога не би отхвърлил пакта: „Той казваше, че  съветското ръководство е извършило много грешки, съжаляваше за изгубения живот на мнозина, но никога не оспори пакта,“ казва Никонов пред агенция РИА „Новости“.

По-тревожен е фактът, че защитата на пакта доведе до словесна офанзива срещу Полша. „Полша може би щеше да избегне хитлеристката агресия, ако се беше съгласила да даде коридора при Данциг (Гданск), като сключи пакт за колективна сигурност с Франция, Великобритания и Съветския съюз“, смята младият историк Павел Данилин. Навлизането на Съветската армия в тази страна на 17 септември 1939 г. „не беше агресия“. „Това беше защита на населението на една държава, които беше престанала да съществува“, казва той в заключение.

Съветската анексия се оправдава многословно. „Териториите, разположени в сферата на влияние на СССР, са били част от Руската империя“, заяви по  обществената телевизия РТР Наталия Нарочицкая, историчка, ревностна почитателка на Сталин, изпратена от Кремъл в Париж, за да наблюдава спазването на човешките права във Франция.

Историкът от руската неправителствена организация „Мемориал“ Никита Петров протестира. „Това е равнозначно да се твърди, че една държава има право да анексира съседни територии от суверенни държави. В днешния контекст тези разсъждения, предлагани от политолози, приятели на Кремъл, може да се разглеждат като прелюдия към поставянето под съмнение на суверенитета на държавите, родени от разпадането на СССР“, обяснява той.

Дебатът, подчертава той, пропуска един ключов елемент: „Не може да не се взема предвид същността на Съветския съюз през 1939 г.: тоталитарна държава, която се характеризира с репресии, депортиране, масови екзекуции.“ Точно това руснаците изглежда са забравили.

Знаели ли са те някога? „Хората продължават да вярват, като по времето на Съветския съюз, че съветската армия е навлязла в Полша през 1939 г., за да защити поляците. Същото се казва днес за Абхазия и Южна Осетия (отцепнически райони на Грузия, повод за войната между Москва и Тбилиси през август 2008 г.). Според официалната версия, руската армия се е намесила, за да защити населението“, казва този историк, специалист по сталинисткия период.

Според неотдавнашно проучване на Центъра за изследване на общественото мнение на Юрий Левада, 61 на сто от анкетираните не са наясно, че съветските войски нахлуват в Полша на 17 септември 1939 г., само седмици след подписването на пакта.

Именно в този контекст министър-председателят Владимир Путин отива да посещение в Полша на 1 септември, за да присъства на честванията на 70-ата годишнина от избухването на Втората световна война. Какво ще каже той? „Владимир Путин пътува до Полша с малко багаж. Може да носи добра новина, но аз се съмнявам. Какво може да каже той за Катин? Тази ужасна страница винаги е била премълчавана“, напомня Никита Петров.

Варшава все още чака реабилитацията на 26 000 полски офицери, избити от НКВД, включително и в Катин (Беларус). СССР дълго твърдеше, че те са били избити от нацистите, Русия призна фактите. Но полските офицери така и не са реабилитирани. През 2004 г., резултатите от руското разследване за Катин бяха обявени за „секретни“. За бившите дисиденти пактът и Катин бяха  символи на склонността на Съветския режим да фалшифицира историята. Днес, защитата на пакта „не се прави в името на историята“, обвинява Андрей Миронов, бивш затворник от лагерите.

Тя е неотделима от августовската руско-грузинска война. Възхваляването на териториалните придобивки, произтичащи от пакта, идва на фона на присъединяването на двете грузински образувания. Войната послужи като трамплин за постепенното анексиране на Абхазия и Южна Осетия, където са разположени 10 000 руски войници. Погледите сега се обръщат към Крим. Седалище на Черноморския флот още от времето на Екатерина Велика, украинският полуостров е описван като „изконна руска земя“ от националистите и елита „под пагон“, нетърпеливи да си го възвърнат.

След войната през август 2008 г. Русия е обзета от треската на патриотизма. Според Никита Петров: „Жаргонът е спортен. Нашите медии обрисуват Русия като „голям играч“, сякаш политиката и държавната служба са футболен мач. Резултатът при този вид игра се измерва в човешки живот, но тези данни не се вземат предвид. Това е показателно за днешна Русия.“

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.