Брюксел е мрачен след лятната ваканция

Преди ваканцията Жозе Мануел Барозу разглежда снимките на новите депутати в Европейския парламент. Снимка: Ройтерс

Оживлението се завръща в края на август в Брюксел, където на лятната ваканция все още се гледа много сериозно. В продължение на цял месец сградите от стъкло и бетон в европейския квартал на белгийската столица бяха напълно опустели. После изведнъж всички се връщат – загорели от слънцето хора, прекарали почивката си край басейни на вили, летни къщи на балтийското крайбрежие или на по-старомодните френски морски курорти. Настроението на завръщащите се тълпи може да се смята за надежден барометър за състоянието на Европейския съюз. А тази година то е ужасно.

Ето един наръчник за начинаещи как да се тълкува мрачната атмосфера. В известен смисъл нещастието на еврочиновниците е неуместно. В условията на икономическа криза мнозина се тревожат, че Европейският съюз попада в сянката, затъмнен от реакции на национално равнище. Но какво ли друго са очаквали? Националните правителства са онези, които дават реалните пари (целият бюджет на ЕС е около 1 процент от общия брутен вътрешен продукт). Във време на криза гласоподавателите първо гледат към националните власти; това е легитимното отражение на начина, по който действа демокрацията. Различните общества, дори в рамките на Европа, имат различни очаквания за социална солидарност, гъвкавост на трудовия пазар или публични разходи. Мрачното настроение отчасти е преждевременно.

Досега 27-те правителства от ЕС в общи линии се придържат към ключови принципи като свободната търговия в рамките на единния пазар. Направете сравнение с картината от 90-те години, когато Италия девалвира валутата си и излезе от европейския валутен механизъм, посочва Андре Сапир, икономист в мозъчния тръст Брьогел, навремето съветник на Европейската комисия. Тогава имаше тревожни призиви на френски и германски фирми за компенсационни субсидии, за да може да се конкурират новите евтини италиански стоки, спомня си той. Този път и засега подобни искания не са се чули. Въпреки че правителствата отпуснаха държавна помощ на някои автомобилни компании, на фона на грозна реторика за запазване на производството на национално равнище, от съседите на ЕС не се чуват искания за контрамерки.

Както винаги, някои от разтревожилите се в Брюксел се фокусират не върху каквото трябва – институциите и високите постове. С края на ваканцията много се говори за Лисабонския договор, предлагащ промени в правилата на ЕС, който ще бъде подложен на втори референдум в Ирландия на 2 октомври. И все пак в тази криза, дали Европа действа или не, зависи от политическата воля, не от договори. Мнозина гледат почти маниакално към съдбата на председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу, на когото предстои да се изправи на гласуване в Европейския парламент. Барозу прекара голяма част от лятото в усърдна работа върху манифест, за да го изпрати на членове на този помпозен орган (които смятат, че Барозу твърде много се подчинява на националните правителства).

Манифестът на Барозу ще бъде проучен и парламентът може да гласува за него през септември. Или пък членовете му може да решат процедурата да се проточи до октомври, просто защото могат. Настроението на тревога и загриженост в действителния свят, извън самовглъбеното съзерцание на институциите, е оправдано, защото най-трудната част от икономическата криза тепърва предстои. Това е моментът, в който се проявява рискът Европа да загуби „необратимо“ почвата под краката си, посочва Брьогел в сборник от остри коментари, адресирани към следващата Европейска комисия, които трябва да бъдат публикувани на 1 септември. Малко са новите проблеми в Европа, при това повечето бяха допълнително задълбочени от кризата, твърди редакторът на сборника Андре Сапир. Европа вече е разтревожена от глобализацията, а новите съперници изглеждат по-силни от всякога. Европейските гласоподаватели са разделени в мненията си за добрите страни на либерализацията. В политически план ЕС сега рискува да бъде обвинен, че през последните 20 години е стимулирал либерализацията.

Сборникът на Брьогел изброява множество заплахи за икономическия растеж. Никой не твърди, че всичко ще се размине, но въпреки това сборникът предлага храна за размисъл. Обществените финанси пострадаха, което означава по-високи данъци. ЕС налага повече ограничения върху дейността на финансовите пазари, с което се задържат растежът и иновациите. Още преди кредитния колапс Европа бе изправена пред демографски и пенсионни проблеми. Публичният дълг започна расте с бързи темпове, тъй като децата от ерата на „бейби бум“ вече са на години за пенсия, а социалните модели започнаха да скърцат под натиска на голямата безработица. Високата безработица може да породи враждебност към работниците имигранти, което ще затрудни реформата на строгите европейски правила за издаване на визи и разрешения за работа, която би трябвало да позволи на стария континент да привлича таланти от чужбина. Фактът, че само отделни фирми имат намерение да назначават, също може да подкопае надеждата за по-гъвкави пазари на труда.

Правителствата са изкушени да притискат банките да отпускат кредити на компании, които не могат да бъдат конкурентни без преструктуриране, и да пречат на преструктурирането, ако то води до закриване на голям брой работни места. Съществува риск да се появят банки и компании „зомбита“, които всъщност би трябвало да изчезнат, но продължават да се тътрят. Погрешното разпределение на капитали може да застраши общия пазар в Европа, тъй като гласоподавателите в отделните страни очакват държавните помощи да се използват за защита на местните работни места. Най-очевиден е рискът в банковия сектор. Банките, които получават национални помощи, вероятно ще бъдат поставени под натиск да се съсредоточат върху вътрешното кредитиране, а регулаторните органи на ЕС, които следят за свободата на конкуренцията, трудно биха намерили доказателства, за да спрат тази тенденция. Фрагментирането на единния пазар в сферата на финансите ще бъде особено неприятно за Източна и Централна Европа, където ускорените темпове на развитие през последните години бяха захранвани с кредити отвън.

Запазването на единен финансов пазар може да наложи да се променят икономическите правила на ЕС, за да се освободи напрежението, създадено от трансграничната дейност на банки, работещи под национален надзор. Въпреки това, дори в дълбините на кризата, апетитът за големи реформи е съвсем малък, посочват експертите от Брьогел. Еврократите имат причина да са разтревожени, тъй като слънчевият им тен започва да избледнява под оловното небе на Брюксел. Те би трябвало да се придържат към значимите проблеми, да се суетят по-малко около институционалните игри, и да си спомнят, че отворените граници и свободната търговия са източник на силата на ЕС. Те биха могли малко да си пооправят настроението, ако си припомнят старата максима, че кризата освен рискове носи и възможности. Умните политици биха могли да използват натиска върху публичните финанси и върху работните места, за да започнат да оказват натиск за повече реформи, вместо да се опитват да ги спрат.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.