СофияПловдивВарнаБургасРусе

Русия трябва да признае ролята си за страданията на Полша

Руският министър-председател Владимир Путин на възпоменателната церемония за началото на Втората световна война на Мемориала на защитниците Вестерплате край Гданск. Снимка: Ройтерс

Преди седемдесет години армиите на Адолф Хитлер пресякоха западната граница на Полша, хвърляйки Европа в шестгодишния катаклизъм, известен като Втора световна война. През тези години европейското еврейство беше физически ликвидирано в концентрационните лагери, чиито имена останаха в историята като символ на невъобразими страдания. В действителност мащабът на еврейските страдания няма равен на себе си – почти 80 процента от 7-те милиона евреи, живеещи в Европа загинаха до 1945 година.

Но от страните, въвлечени във войната, нито една не е страдала толкова, колкото Полша – територията й е беше окупирана и разделена, народът й беше поробен, а столицата й беше опустошена. Така че това е една горчива годишнина за Полша. И неудобна за един от лидерите на бившите съюзнически сили, който отиде в Гданск за годишнината, защото Полша в крайна сметка беше нападната и от изток, и от запад. Нацистка Германия и Съветска Русия се спогодиха през август 1939 година, по силата на пакта Рибентроп-Молотов, да поделят полската плячка помежду си.

Поляците си спомнят руското нападение, започнало в съответствие с условията на пакта, с почти толкова горчивина, колкото и германската инвазия. В крайна сметка Съветският съюз, а не германците, извърши масовата екзекуция на хиляди полски офицери в Катинската гора, само за да отрича безочливо в продължение на десетилетия това зверство.

Провокирайки гнева на поляците, както и на другите жертви на нацистко-съветския пакт, Русия никога не призна реално участието си в кървавото разделение на Източна Европа, освен с общи двусмислени фрази. Поради тази причина много погледи бяха насочени към поведението на руския премиер Владимир Путин в Гданск. Обезпокоен да не предизвика враждебна обществена реакция на полските си домакини, той каза няколко думи на помирение малко преди да напусне Москва. Въпреки това те бяха разочароващо неясни и уклончиви, демонстрирайки разбиране за полското чувство на накърненост и въпреки това защитавайки нацистко-съветския пакт като достоен за похвала.

Под тази проява на самохвалство лидерите на Русия със сигурност чувстват ако не срам, то поне смущение от участието си в разрушаването на Полша. Затова те отказват да признаят първи септември като дата с голямо значение и още по-малко като годишнина от началото на войната. Тази дата е просто неудобно близка до 23 август 1939 година, когато Молотов и Рибентроп подписаха позорния си пакт. Наистина, руснаците първоначално са възнамерявали въобще да не участват на церемонията в Гданск, докато не стана ясно, че тяхното отсъствие само ще привлече вниманието към дискусия за бившата им роля в катастрофата в Полша.

Добре е, че премиeрът Путин промени намерението си и се присъедини към останалите световни лидери в Гданск, включително израелския премиер Бенямин Нетаняху. В крайна сметка, никой не отрича, че войната не можеше да бъде спечелена без Русия или оспорва мащабите на руските страдания след като Хитлер изигра съюзника си в Кремъл.

Това, за което наистина трябва да се съжалява обаче е, че днешните обитатели на Кремъл все още се опитват да величаят чудовищната агресия на Сталин към съседите му през 1939 година и в същото време, с право, да възхваляват доблестта и героизма на обикновените хора в тогавашния СССР. Вероятно един ден Русия ще приеме тази тъмна страница от националната си история. Но съдейки по думите на Путин досега, след 70 години това все още не се е случило.

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.