„Комерсант“: Как мъчително Бойко Борисов се срещна с Путин

Владимир Путин даде на Бойко Борисов храна за размисъл. 200 километра нефтена тръба от Бургас – не са повод за вечни преговори със София

Андрей Колесников

Снимка: Ройтерс

В нощта срещу сряда в Гданск премиерът Владимир Путин се срещна със своя български колега, премиера Бойко Борисов и му постави ултиматум: България е длъжна в най-близко време най-после да реши, ще строи ли заедно с Русия нефтопровода Бургас- Александруполис. При това го направи в такава форма, че на специалния кореспондент на „Комерсант“ Андрей Колесников му се стори, че още малко и Владимир Путин ще върне на турците българската Шипка. В края на краищата на българския премиер бе дадено ясно да разбере, че за Русия, която е свикнала да измерва своите дела в “ хиляди километри” нефтени тръби, съдбата на някакви си 280 км на Балканите е почти безразлична.

Владимир Путин чакаше Бойко Борисов в една от конферентните зали на хотел Sofitel. За това, какво са направили руснаците с хотела преди пристигането на руския премиер на церемонията, посветена на резултатите от Втората световна война, цялата полска преса без изключение написа със свещен трепет. Най-скъпият полски хотел беше изцяло изкупен за нуждите на руската делегация. Така до този момент не е постъпвал никой (наистина в Гданск до този момент не е минавал американски президент). Окупацията на хотел Sofitel направи на поляците примерно такова впечатление… Не, веднага след церемонията със запалени свещи в гълъбово сини чаши край монумента на загиналите в началото на Втората световна война такива сравнения са неуместни. Още повече, че в действителност всичко се оказа не така драматично. Видях в ресторанта на хотела и редови, стандартни посетители, т. е. видели в живота си блясъка и нищетата на най-добрите хотели в Европа –  англичани, французи и американци.

Все пак главните височини на Sofitel наистина бяха взети под контрол от руснаците. Насред конферентната зала стоеше и чакаше българския си колега Владимир Путин. Той имаше труден ден. Ако на 1 септември 1939 година в Гданск беше започнала Втората Световна война, то на 1 септември 2009 г. усещането беше, че тя още не е свършила. Лидерите на повече от 20 държави,  пристигнали в Гданск, цял ден изясняваха кой пръв е започнал войната и настояваха един пред друг да се извинят…

И ето сега, късно вечерта след всички тези сражения, руският премиер беше длъжен да проведе още четири двустранни срещи, на всяка от които се откриваше, съдейки по фактите, нов фронт. Първи при него трябваше да влезе българинът… Но нещо все не влизаше.  Протоколът в такива случаи е твърд. Ако единият от участниците в преговорите стои и чака другия, това значи, че той вече е готов и че очакването не може да бъде повече от няколко секунди. Но Бойко Борисов го нямаше. Накрая видях,  че той идва към Владимир Путин. Отделяше ги само отворената врата. Владимир Путин вече направи крачка към колегата си… Но той изведнъж видя някакъв познат по пътя,  забрави за руския премиер и се хвърли да се прегръща с този човек.

Нещо вече подсказваше, че срещата няма да бъде лесна. Те седнаха в креслата. На На Бойко Борисов това не му се удаде лесно. Ако господин Путин се е занимавал с джудо във втора лека категория, то Бойко Борисов съдейки по всичко, е тласкал щанги в свръхтежка категория. На него и лицето му беше на спортист, който още не е свикнал да задава въпроси или да си ги задава. Същински Тегли-Бутай (животно с две глави от книгите за д-р Охболи на Корней Чуковски – б.р.).  Сега той просто седеше в креслото. Господин Путин поздрави партията на Бойко Борисов с изборите, в резултат на които той е получил премиерското кресло. Ние имаме много големи, сериозни проекти, – произнесе господин Путин. Бих искал да чуя вашата оценка за перспективите им. Разбирам, че има нужда от преосмисляне, навлизане в материала… (Бойко Борисов вдигна очи към Владимир Путин и ги спусна. На него видимо, не му хареса, че го смятат за човек, комуто е необходимо време за навлизане в материята –  А.К.) Надявам се скоро да получим точна и изведена позиция по тези въпроси.

Може да се каже, че изборите в България се оказаха неуместни, неочаквани за руското ръководство. С предишното правителство на България като че ли накрая окончателно беше договорено всичко. За строителството на нефтопровода Бургас-Александруполис не останаха никакви въпроси, беше подписано споразумение за строителство…  България с ентусиазъм се хвана и с “Южен поток“. Имено тези “големи, сериозни проекти” имаше предвид Владимир Путин.

Бойко Борисов отново вдигна очи. Очевидно това означаваше, че той сега ще каже нещо. –  Ние участвахме в доста голяма политическа борба в България – наистина произнесе той. –  И практически ние не знаехме в детайли как са постигнати договореностите между Русия и България в областта на енергийните проекти. В чисто политически план обаче, нашето правителство е ярък привърженик на активното сътрудничество с Русия.

Бойко Борисов се оказа в действителност даже многословен..  – Аз съм ви много благодарен – говореше той, обръщайки се към руския премиер –  че по време на телефонния ни разговор вие се съгласихте да ни дадете срок до ноември (за решението за участие в енергийните проекти –  А.К.), имайки предвид че съставът на нашето правителство е съвършено нов. Не ни се удаде възможност да получим информация за характера на договорите, подписани между нашите страни. Може това да е причината за разминаванията в оценките на нашите експерти…
Руският премиер удивено гледаше Бойко Борисов. Той явно не разбираше как може да не се намерят в канцеларията подписаните държавни споразумения. Българинът улови този поглед.

– Да, аз ви уверявам, че детайлите по договорите на България в момента са неизвестни. Ето защо съществуват диаметрално противоположни оценки за и против. Но нашето правителство ще продължи политиката за превръщане на България в енергиен център на Балканите… Може би за срок от един месец ние ще се запознаем с положението на нещата в детайли… По „Южен поток “ аз смятам, че у нас няма проблеми. А по Бургас – Александруполис единственият проблем,  и по този въпрос имаше местни референдуми – е за екологията на крайбрежната зона.

Българският премиер взе да се върти в креслото под погледа на господин Путин, който в своето кресло, напротив,  замря в поза на оловен войник, изпънал се в него както при стойка мирно. Премиерът даже ръцете си държеше по шевовете. Всичко това предвещаваше нещо..  — Така че трябва да се опитаме да убедим българската общественост,  че този проект е полезен за България – каза българският премиер. –  Вие знаете, че ние нямаме пълно мнозинство в парламента. На нас не ни достигат пет депутата.

Те,  изглежда, нямат навици за системна работа с депутатите в парламента. А биха могли да поискат да обменят опит с подобни сътрудници от администрацията на президента на Русия. Мисля, че не нямаше да откажат на славяни.

– И трябва да ги убедим, че всичко това е за доброто на България –  завърши Бойко Борисов.

– Аз разбирам –  започна руският премиер, – че на новия кабинет му е нужно да се запознае с всички документи по новите проекти. Наистина, всички тези документи са открити, публични. Възможно, поради причини от предизборен характер, вашите сътрудници не са имали възможност да се запознаят с тях. Ние ще ви предоставим такава възможност.

Руският премиер сега седеше в креслото също така изпънат, както преди това лежеше. — Тези проекти, които разработвахме досега, – заяви той, – са насочени включително и за това, да се повдигне статусът на България като крупен енергиен център в Европа,  като голям, едър транзитьор – всъщност, да се промени геополитическият статус на България. А ако по силата на някакви причини вашите анализатори сметнат, че един или друг проект не отговаря на интересите на вашата страна,  уверявам ви, уважаеми господин премиер-министър (ако имаше възможност в този момент по още някакъв начин да подчертае статуса на Бойко Борисов, господин Путин, не се съмнявам, би го направил –  А.К.), няма да има никакви проблеми в нашите междудържавни отношения. Ние няма да осъществим този проект, който не ви устройва. Ние ще тръгнем по друг път –  цитира господин Путин друг класик (Ленин – б.р.) –  Русия ще реши този проблем, само че по друг начин. А ние с вас ще намерим други възможности за сътрудничество, без всякакви проблеми, без обиди, основавайки се на взаимните интереси…  Ние молим единствено –  да решите колкото може по-бързо.

Беше очевидно, за какво говори господин Путин,  който изпита,  видимо, пристъп на отчаяние само от мисълта за това, че преговорите с новото правителство отново трябва да започнат от нулата, дори от минус и отново да се чака неизвестно колко, кога българските колеги ще разберат, че това е в техен интерес и ще кажат просто човешко благодаря.

Според информация на „Комерсант“ на неотдавнашните преговори на Владимир Путин с турския премиер Реджеп Ердоган вече е обсъждан въпросът за строителство на нефтопровода Бургас – Александруполис. И вече се появи предварително споразумение, че нефтът в действителност ще мине по друг път –  през Турция. В значителна степен това даже е решен въпрос. Изглежда,  времето на Бургас-Александруполис наистина е минало. И Владимир Путин всъщност не беше отчаян от новите подходи на новото българско правителство, както искаше да изглежда.

– Ето Бургас – Александруполис, за който си спомнихте, го обсъждаме много години. А става дума –  въздъхна господин Путин –  за 280 км. Ние вече построихме нефтена тръбопроводна система от Източен Сибир до китайската граница, това са 1500 километра… И в скоро време ще доизградим до Тихия океан –  още 2 000 км… А започнахме преди две години. А обсъждаме Бургас-Александруполис 7 години. Кажете ни просто “Не,  и толкова!“ –  и ще затворим тази тема!

Българският премиер смаян мълчеше. Замълча, забравяйки да преведе последното изречение,  даже седящият зад гърба на господин Путин руски преводач, външно много причичащ на българския премиер министър.

– И ще затворим темата – повтори на преводача руският премиер. –  Ама че работа! След всичко днес трябваше аз да заспя, а не вие!

––––

Заглавието е на редакцията. Оригиналното заглавие е „Бойко Борисов като Тегли-Бутай“

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.