Смъртта на Дейтън или как да се спре разпадането на Босна

Босненки показват гилзи от куршуми, намерени край село Каракай, където през 1995 година сръбските сили убиха десетки мюсюлмански мъже и момчета. Снимка: Ройтерс

След 14 години интензивни международни усилия за стабилизиране и възстановяване на Босна страната е застанала на ръба на колапса, пише американското списание „Форин афеърс“. За пръв път от ноември 1995 година, когато Дейтънското споразумение сложи край на продължилия три и половина години кървав етнически конфликт, босненците отново започват да говорят за възможна война.

Някога Босна беше пример за международните усилия за възстановяване. Тя редовно беше хвалена от американските и от европейските лидери като доказателство, че при подходящи условия международната общност може успешно да възстановява страни, претърпели конфликти. Дейтънското мирно споразумение от 1995 година раздели Босна на две почти независими административни единици: Мюсюлманско-хърватската федерация, населена предимно от босненски мюсюлмани и босненски хървати, и Република Сръбска с преобладаващо население от босненски сърби, всяка със свое собствено правителство, данъчен контрол, образователна политика и дори външна политика. Скоро след края на войната страната беше обсипана с грижи и с над 14 милиарда долара международни помощи, което я направи лаборатория за нещо, което може да се приеме за най-широкия и новаторски експеримент за демократизация в историята. Към края на 1996 година в усилията за възстановяване бяха включени 17 различни чужди правителства, 18 представителства на ООН, 267 междуправителствени и около 200 неправителствени организации – да не говорим за десетките хиляди военни от цялото земно кълбо. От гледна точка на получената помощ на глава от населението реконструкцията на Босна – с по-малко от четири милиона граждани – накара възстановяването на Япония и Германия след Втората световна война да изглежда скромно.

Дейтън успешно прекрати насилието, но със създаването на децентрализирана политическа система, която подкопа основите на държавната власт, той пося семената на нестабилността. През последните три години етническата националистическа риторика на лидерите на трите съставни етнически групи в страната – мюсюлмани, хървати и сърби – се засили, като възпря реформите. Икономиката затъна, безработицата е над 27 процента, около 25 процента от населението живее в бедност и Босна си остава почти на дъното в ранглистата на Световната банка за развитие на бизнеса.

Премиерът на Република Сръбска открито заплашва с отцепване на Република Сръбска от Босна, босненските хървати искат повече автономия, а Харис Силайджич иска по-голяма централизация в държавата. Според „Форин афеърс“ в случай че се стигне до разделяне на Босна, ще се създаде малка, уязвима държавица на босненските мюсюлмани, с което ще се изпрати съвсем погрешно послание на ислямския свят, послание каквото Брюксел и Вашингтон не желаят.

Босненските институции са допълнително отслабени от серията грешки на международната общност в тази страна, а експертите на международната общност пристигнаха в Босна с малко знания, мотивирани от огромните заплати, без да покриват сериозните планове за работа. Международната общност можеше със здрава ръка да пресече корупцията и да заздрави държавните институции, но не направи това, изтъква „Форин афеърс“.

Като изход от кризата авторите предлагат по-голямо ангажиране на Европейския съюз в Босна. Съюзът трябва да постави ясни и стриктни изисквания пред лидерите на Босна, да направи европейското бъдеще по-ясно и да отхвърли досегашната политика на отстъпки в изискванията си към босненските лидери. Брюксел трябва да насочи силите си и към Белград и Загреб, с чиято помощ да се внуши на някои политически представители в Босна по-голяма конструктивност и склонност за сътрудничество.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.