СофияПловдивВарнаБургасРусе

Борбата на Ахмадинеджад с еманципираните жени

Жена минава пред изображения на дяволи на международната изложба на Корани в джамията Имам Хомейни в Техеран. Снимка: Ройтерс

30 години след Ислямската революция президентът на Иран Махмуд Ахмадинеджад се изправи пред проблема с еманципацията. Едно ново поколение жени настоява за правата си. Последиците от борбата за освобождение са сурови – 70 жени-активистки са в затвора. Как жените в Иран се борят за равноправие, пише в. “Велт”.

Тя чака всеки момент да се почука на вратата. Всеки път, когато чуе стъпки по стълбите в къщата, си мисли: “свърши се”. В момента в Иран са задържани около 70 жени, борещи се за правата си. Мансурех Шоджаи е била арестувана неведнъж. 50-годишната висока и слаба жена с остри черти на лицето седи в жилището си в центъра на Техеран. “Не се страхувам, но чакам да дойдат и да ме отведат,” казва тя спокойно.

Тихата борба на иранските феминистки става все по-трудна. Откакто консервативният хардлайнер Махмуд Ахмадинеджад дойде на власт, държавата се отнася към активистките все по-сурово. “Усещаме натиска все по-силно,” казва Шоджаи. Дали ситуацията се е подобрила след президентските избори през юни? Тя поклаща глава с в знак на отрицание, тъй като няма много доверие на политиците. От друга страна, жените, които се борят за правата си, са по-организирани. “Днес сме много по-силни и сме по-добре координирани отколкото преди няколко години.”

Шоджаи изглежда неуморима, прави енергични жестове, прокарва пръсти през късата си тъмна коса и постоянно слага и сваля очилата си. Човек лесно може да си я представи на трибуната на някой митинг. Но митингите в Иран са забранени. Въпреки това през юни 2006 година в центъра на Техеран, на площад Хафт-е-Тир, се събраха стотици жени, за да манифестират за правата си – за първи път от Ислямската революция преди 30 години.

Полицията разпръсна групата с палки и сълзотворен газ и арестува десетки. “Дори не ни позволиха да започнем,” спомня си Шоджаи, “но въпреки това в последствие получихме огромна подкрепа.” Така феминистките промениха стратегията си и се насочиха към народните маси. Сега те обикалят села и градове, по две или по три, влизат в козметичните салони, в магазините, заговарят хората на спирките и обясняват как иранското право нарушава правата на жените. Как свидетелските показания на една жена се ценят наполовина от свидетелските показания на мъжа. Разпространяват информация за полигамията, за забраната жени да стават съдии и за убийствата с камъни на жени, нарушили обета за съпружеска вярност. И ако успеят да убедят някой, той подписва петицията “Един милион подписа за равноправие”. Когато достигнат това число, ще занесат списъците в парламента заедно с предложенията за промяна в законите.

Мансурех Шоджаи обича да пътува в отдалечените провинции, но постоянно се сблъсква с пречки. Установява например, че хората са надъхани от пропагандата. Веднъж на пътя й застанала стара жена, посочила младите активистки и започнала да крещи: “Срамно е да водиш тези момичета в града ни, за да проституират.” Често полицията конфискува цели папки с подписани от горе до долу листове. Затова Шоджаи не иска да отговаря на въпроса колко подписа е събрала. “При тези условия броят им не е най-важното,” казва тя. “По-важен е фактът, че провеждаме кампанията.”

Режимът вече знае каква сила може да отприщи движението сред народните маси. В крайна сметка и Свещената държава е продукт на подобна революция. “Сред населението има две групи, с които режимът не знае какво да прави: студентите и жените,” твърди политически анализатор от Техеран. “Може да контролира няколко активисти. Но когато всички се слеят в общонародно движение, ще е трудно силата му да бъде потушена.”

Засега държавата успява да налага усещането за страх, което кара повечето жени да се боят да се обявяват открито за равноправие. “Не можем да постигнем много, освен да влошим положението си” казва 23-годишната Мариам. Студентката седи в малко кафене близо до университета си, говори тихо и гледа към плота на масата. Тя е една от арестуваните по време на демонстрацията на площад Хафт-е-Тир през юни 2006 година. В затвора е стояла два дни. “Не ме биха, но начинът, по който се отнасяха към мен беше като при война. Две месеца след това сънувах кошмари,” разказва тя, но спира да говори и запалва цигара. Не иска да говори повече за тези два дни, защото спомените ще се върнат. “Това беше първият път, когато бях политически активна,” промърморва тя. “Няма да повторя.”

Извън кампаниите обаче, в частната сфера, се случват някои неща. Увеличаващата се грамотност и наличието на информация в Интернет и по сателитните телевизионни канали доведоха до значително увеличаване на съзнанието на жените за правата им.

По времето на шаха жените нямаха право да ходят на училище

Често по времето на шаха традиционните семейства не пускаха момичетата на училище, за да ги държат далеч от считаната за неислямска държавна среда. Този предразсъдък беше преборен с въвеждането на задължителните забрадки и на разделеното по полове образование. В момента седем от десет студенти в университетите са жени – поколение от самостоятелни, образовани, професионално активни жени, които искат да контролират живота си.

Гражданското отделение на техеранския съд се намира на площад “Ванак” в северната част на града. Вътре, на една пейка, седи бледа млада жена. Тя прелиства нервно камара документи. “Веднага след сватбата съпругът ми започна да ме бие. Мислех си, че с времето ще му мине, но нещата започнаха да се влошават,” казва Негар. Затова тя решава да направи нещо, което преди десет години щеше да е немислимо: да се разведе. Забележително е, че 25-годишната жена не е представителка на висшата класа, а като съпруга на автомеханик е по-скоро от бедните слоеве. Но тя поклаща решително глава и казва: “Мислех си: не е правилно един мъж да бие една жена.”

По данни на правителството през последните 15 години броят на разводите в Иран се е увеличил четири пъти. Адвокатката Захра Арзани твърди, че все по-често жените настояват да сложат край на брака си. “Нагласата им се промени,” казва тя. “По-рано важеше поговорката “булката влиза в къщата на мъжа си в бяло и излиза в бяло”, като ставаше дума за белия цвят на сватбената рокля и бялата риза на мъртвите. Днес жените не вярват, че това трябва да е така.

Арзани признава, че полето й на действие като юристка е ограничено, тъй като всички закони са на страната на мъжа. “Една жена не може просто да каже: не съм доволна от брака си. Трябва да има основания за развода си и да може да ги докаже пред съда,” обяснява тя. Освен това бащата автоматично получава родителските права върху децата над седем години.

Затова 41-годишната жена е изброила в онлайн-консултация за какво трябва да внимават младите жени при сватбата си. Че например трябва да си гарантират определени права в предбрачен договор. В момента обаче не може да помогне със съветите си на никой, тъй като държавната цензура е забранила достъпа до сайта й.

Захра Арзани подбира думите си внимателно, за да не прекрачи границите на допустимото. Знае колко деликатна е темата. “Когато настояваш за равноправие, друг се страхува за привилегиите си,” обяснява тя. “Политиците се крият зад религията и традициите, за да запазят статуквото.”

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.