Притисната от кризата, Сърбия все повече се насочва на изток

Китайският президент Ху Цзинтао (вляво) и сръбският му колега Борис Тадич минават пред почетната рота на церемония в Големия дворец на народа в Пекин. Снимка: Ройтерс

Тези дни в интервю за белградския вестник „Политика“  президентът на Сърбия окачестви като напълно грешни появилите се коментари, че в последно време Сърбия се обръща на изток. Тадич подчерта, че присъединяването към ЕС остава основна цел на страната и изтъкна, че стратегическото партньорство със САЩ, Русия и Китай не пречи за постигането на тази цел. В същия дух се изказа и външният министър на Сърбия Вук Йеремич, който отхвърли твърденията, че осланяйки се едновременно на Брюксел, Москва, Пекин и Вашингтон, „Сърбия води шизофренична политика“. Не трябва да се смесват външнополитическите приоритети със средствата, които използваме, за да ги осъществим. Приоритети на страната са пътят на Сърбия към пълноправно членство в ЕС, защитата на териториалната цялост с дипломатически средства и установяване на възможно най-добри отношения в региона, заяви Йеремич.

Неотдавнашното петдневно посещение на голяма държавна сръбска делегация в Пекин и подписването на споразумение за стратегическо партньорство с Китай, споразумението за военно сътрудничество с Ирак, посещението в Либия по повод честването на 40-годишнината от либийската революция на Муамар Кадафи и очакваното през октомври посещение на руския президент Дмитрий Медведев в Белград обаче говорят за това, че Сърбия започва да гледа все повече на изток за осъществяването на стратегическите си интереси.

Причините за активизиралите се напоследък посещения в източните страни са както политически, така и икономически. Известно е, че Москва и Пекин отказаха да признаят едностранно провъзгласената независимост на Прищина и Белград разчита на тяхната подкрепа в битката си този акт да бъде обявен за незаконен от Международния съд в Хага, който се очаква да започне слушания по този въпрос през декември тази година.

Другата сериозна причина за все по-активните връзки на Белград със страни като Китай, Ирак, Русия и Либия е опитът да се излезе от надвисналата над страната тежка икономическа криза чрез инвестиции от източните страни, инвестиционни и инфраструктурни проекти, продажба на оръжие и др.

Притисната от глобалната икономическа рецесия тази година, през март Сърбия беше принудена да поиска заем от 2,9 милиарда евро от Международния валутен фонд. От тези средства Белград изтегли вече 788 милиона евро. Като условие за заема МВФ поиска бюджетният дефицит на страната да бъде под три процента от БВП. Но след договарянето на заема сръбската икономика отслабна още повече, което застави правителството да въведе нови мерки за икономии, за да задоволи условията на МВФ и да получи достъп до останалата част от средствата. Очаква се сръбската икономика да се свие с 4-5 процента тази година, надвишавайки много оценката на МВФ за свиване с 2 процента, когато първоначално беше договорен заемът.

В началото на този месец МВФ се съгласи да облекчи условията на заема за Сърбия и разреши на страната бюджетен дефицит от 4,5 процента за 2009-та. За да се справи със ситуацията, правителството на Мирко Цветкович ще трябва да реформира обществения сектор, да уволни един на всеки 10 държавни служители, да извърши промени в здравеопазването и образованието, намалявайки значително разходите в предстоящите години. За да спестят един милиард динара тази година, властите в Сърбия бяха принудени да замразят заплатите и да увеличат акцизите върху луксозните стоки. Това са тежки мерки в страна, в която 60 процента от работещите покриват със средна заплата от 344 евро само минималната потребителска кошница, а 40 процента от доходите на едно средно статистическо семейство отиват за храна.

В интервю за агенция Синхуа преди посещението си в Китай в края на август сръбският президент Борис Тадич подчерта, че в условията на глобална финансова криза Белград във висша степен е заинтересован от бъдещото задълбочаване на икономическите връзки с Пекин на основата на добрите политически отношения, разширяването на съществуващите и търсенето на нови области на сътрудничество между двете страни.

„Стратегическото партньорство между Сърбия и Китай произлиза от дългогодишното приятелство между двете страни,” изтъкна Тадич в обръщение към участниците на сръбско-китайския търговско-инвестиционен форум в Пекин. „Стратегическото партньорство е базирано на принципното становище на Сърбия за единен Китай и на подкрепата, която вие давате на нашите усилия по мирен начин и защитавайки международното право да защитаваме собствената си териториална цялост в Косово,” заяви сръбският президент. Той подчерта, че досега Сърбия е имала три стълба на външната си политика – Брюксел, Вашингтон и Москва. „Сега мога с изключително задоволство да потвърдя, че Сърбия получи още един стълб – Китай,” каза сръбският президент.

Основен акцент в петдневната визита на сръбската делегация в Китай беше икономическото сътрудничество между двете страни. Една от обсъжданите идеи беше за изграждане на свободна безмитна индустриална зона в Сърбия, в която да се произвежда, а не да се търгува по модела на Шанхай. Тадич изрази увереност, че сегашните политически отношения между двете страни могат да осигурят в бъдеще преместването на част от огромното китайско производство на молибни телефони, компютри, телевизори, хладилници в Сърбия. Освен това изтъкна, че един от планираните пет нови моста през реките Дунав и Сава ще бъде построен с помощта на кредит на китайската Ексим банка.

Друг нов интересен момент в сръбската политика е задълбочаващото се военно сътрудничество с Ирак. Министърът на отбраната на страната Драган Шутановац, който в края на юли посети Ирак, съобщи, че Сърбия ще продава оръжия и военно оборудване на Ирак и ще обучава негови войници. Това ще стане в резултат на подписаното това лято от министерствата на отбраната на двете страни споразумение за сътрудничество в областта на отбраната. Сърбия има договор с Ирак за продажба на оръжие на стойност 236 милиона долара, заяви в началото на август Шутановац. В края на лятото той съобщи, че е бил подписан още един договор на стойност 100 милиона долара за износ на оръжие и военна екипировка за министерството на отбраната на Ирак. Ирак полага големи усилия да възстанови своите структури за сигурност, включително армията и полицията. Сърбия може да осигури добра подготовка и обучение на иракски военни кадри, изтъкна сръбският военен министър. Миналата година Сърбия подписа споразумение с Ирак за доставка на боеприпаси, огнестрелни оръжия, униформи и каски за пехотата, като и за 20 тренировъчни военни самолети на стойност 235 милиона долара. В Сърбия се надяват, че Ирак ще ангажира и сръбски фирми за възстановяването си. Сръбската делегация е разговаряла с иракския премиер Нури ал Малики и за възможностите за износ на сръбско оборудване и селскостопански продукти в страната.

Участието на сръбска делегация, в която бяха президентът Тадич и министърът на отбраната Шутановац, в тържествата по повод 40 годишнина от преврата, който доведе Муамар Кадафи на власт в Либия, не остана незабелязано от политическите анализатори. Добрите отношения с Либия, особено икономическите и военните са важни, заяви по този повод кабинетът на сръбския президент. Сръбските издания коментираха по този повод, че Сърбия оценява факта, че Либия, една от най-силните мюсюлмански държави в света, не призна независимостта на Косово и следователно признава териториалната цялост на Сърбия. В Движението на необвързаните Сърбия имаше най-добри отношения с Либия, посочиха сътрудници на сръбския президент.

Но основният партньор на Сърбия на изток продължава да бъде Москва и Белград има големи очаквания от предстоящото през октомври посещение на руския президент Дмитий Медведев в сръбската столица. Сръбският външен министър Вук Йеремич окачестви посещението на Медведев в Белград като „историческо“. Визитата на президента на Русия в Белград ще бъде посветена на „стратегическото партньорство“ между двете страни, отбелязаха сръбските медии. През декември миналата година Медведев и Тадич подписаха в Москва серия споразумения, включително за купуването от „Газпром“ на 51 процента от сръбската петролна компания „Нафтена индустрия Сърбие“ и за преминаването през Сърбия на газопровода „Южен поток“. Руският посланик в Белград Александър Конузин съобщи, че се очаква Москва да одобри заем на стойност един милард евро за Сърбия, но все още се договаря при какви условия ще стане това.

„Русия беше и остава искрен приятел на Сърбия и ще остане такъв приятел и в бъдеще,” заяви сръбският външен министър Вук Йеремич в навечерието на посещеието на Дмитрий Медведев в Белград.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.