Колко милиона още ще глътне Софийската минерална баня и докога ще стои празна?

Снимки: e-vestnik

Пренасочени са 2,5 млн. лева от общинския приватизационен фонд, предвидени за дозавършването на софийската Централна минерална баня. Предполага се, че необходимите средства за този проект ще бъдат включени (може би!) в бюджета на столицата за следващата 2010 година. Тази последна информация има интересната предистория от последните две десетилетия.

През пролетта на миналата година Ирина Савина, заместник кмет по строителството, направи тържествена декларация, с която обяви откриването на нова процедура по отдаване на концесия на Централната минерална баня. Ставаше дума за северното и източното крило с два от вътрешните дворове (5603 кв.м. обща площ), които да се превърнат в съвременен СПА център. По стар български обичай, наследен от тоталитаризма, дебело бе подчертана ролята на кмета Бойко Борисов като инициатор на новия конкурс (предишният през 2007 г. се провали заради несъгласието на общинарите с консеционното възнаграждение). Огласено бе и намерението му да предложи на общинските съветници одобряването на 5 млн. лева за довършването на онзи сектор от сградата, в който трябва да се помещава Музеят на София с неговите 115 хиляди единици.

Снимки: e-vestnik

През април 2009 г. пак кметът Борисов внесе ново предложение – конкурсът за СПА центъра да се прекрати и да се обяви нов, трети поред (!), но вече с облекчени условия. Т.е. увеличаване на концесионния срок от 20 на 25 години и отпадане на старото условие общината да получава по 750 хил. лева годишно. Според новата оферта концесионерът трябва да предоставя на кметството 12 % от приходите, но не по-малко от 400 хил. лева. Като изискване остана задължението през първите три години да се инвестират около 7 млн. лева в ремонт и строителство, а за оставащия от концесията срок – още 3 млн. лева, без да се променя предметът на дейност. Изчакваше се само решението на Върховния административен съд по спора с единствения кандидат, явил се досега.
Съдбата на Музея на София, който трябваше да се настани в банята, отново остана да чака по-добри времена. А одисеята му започна още през 1988 година.

Снимки: e-vestnik

Тогава общинската фирма “Хигиена” спря експлоатирането на Централната минерална баня поради аварийните нужди от конструктивно укрепване. Въпреки рухването на тоталитаризма и административния хаос в града, през периода 1988-1990 година се препокриха с медна ламарина трите купола на банята. Които бързо бяха отпрани от мургави граждани и потънаха някъде в събирателните пунктове за старо желязо и цветни метали. През 1992 година трайно населилите запустялата сграда клошари предизвикаха пожар. А през ноември на същата година банята бе заличена от уставния фонд на предприятието “Хигиена”. През 1993 г. бе направено експертно проучване за стойността на належащите ремонтни работи и се установи необходимостта от 12 млн. долара. 12 месеца продължи търсенето на частен ползвател на банята за срок от 50-70 години, но така и не се намери кандидат. И тогава, през юли 1995 година, дойде спасителната идея на австрийската фирма “Рьогнер”. Според съвремените представи за пълноценен СПА център, какъвто вече е открит и работи много успешно в Будапеща, тя включваше и изграждането на 7-етажен хотел на мястото на съседното Управление по архитектура и градоустройство (УАГ). Предложението бе “удостоено” с нулево внимание и дори не последва поне любезен отказ.

Снимки: e-vestnik

По тези грапавини, подобни на дупките по софийските улици, през февруари 1998 година до столичани се дотътри и предложението на Стефан Софиянски. Той си хареса Централната минерална баня за представителна сграда на кметството. Обществената реакция бе светкавична и остро негативна. Но и кметът доказа, че е от стара коза яре. Още през април с. г. той създаде общинското предприятие “Стара София” с Музей за историята на града. Така първоначалната идея се претрансформира – банята да се превърне в постоянна сграда на музея. За голяма изненада на познавачите, които знаят колко мудно работи Националния институт за паметниците на културата (НИПК), намерението бе подкрепено от института светкавично (на 28.05.1998 година). С едно условие – сградата да се ползва само като музей. Месец по-късно Националния съвет за опазване на паметниците на културата (НСОПК) при Министерството на културата разгледа възможностите за “функционална организация на Централната минерална баня”, т.е. за добавянето на СПА център. През октомври вече е обявен конкурс за преустройство при следните пропорции: 70 % от площта е за музея, 20 % – за балнеолечебница и 10 % – за тържествени приеми на кметството (разбирай за коктейли и “светски” сбирки), т. е. инатливо завръщане към идеята на Стефан Софиянски.

Снимки: e-vestnik

Конкурсът привлече голям брой ентусиазирани участници, някои от които предложиха интересни и смели решения за развитие на сградата, паметник на културата с национално значение. (Дело е на архитектите Пеетко Момчилов и Йордан Миланов, радетели за свързване на новата архитектура с традицията. Каменната пластика е на Г. Киселинчев, а рисуваната цветна майолика – на професорите Харалампи Тачев (автор на герба на София) и Ст. Димитров. Тя включва и орнамент с образа на Св. София и продължава традицията на керамична украса в търновската и несебърска архитектура от ХІІ-ХІV век). През януари 1999 година в Съюза на архитектите се проведе обсъждане на проектите, на което надделя мнението за ненужност от подобен конкурс! От своя страна кметството също организира обсъждане, което  уж трябваше да бъде публично, а всъщност приюти “избрани” хора, които влязоха с пропуски. Изказвания почти нямаше. Шоуто приключи без хепи енд!

После на стола на Стефан Софиянски седна Бойко Борисов (аналогично той зае и креслото му на премиер министър), обеща 5 млн. лева за довършване на музейното крило на банята и влезе в предизборна борба. Трябва да добавим, че от началото на тази история до момента за Централната минерална баня са похарчени 4 млн. лева. Главно по програмата “Красива България” и главно за козметично-реставрационни работи по фасадата. И да припомним, че преди Втората световна война София е имала и столичен музей, и баня. Сега няма нито едното, нито другото!

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.