Снимка: Ройтерс

Според критиците това е безсрамен опит на ловък монополист да завземе най-ценната интелектуална собственост на света. Според поддръжниците планът е похвално усилие от страна на обществено ангажирана компания да отключи съкровищницата на скритото знание. Идния месец в американския съд ще се обсъжда споразумението, което “Гугъл” подписа миналата година с представители на авторите и издателите и което позволява на компанията да направи милиони книги достъпни онлайн. Случаят породи страсти, конфликти и теории на конспирацията, достойни за литературен блокбъстър.

Това едва ли е изненада. Споразумението, което урежда колективното дело срещу “Гугъл” и очаква одобрението на съда, представлява новаторски експеримент в трансформирането на думи, а и на цял един бизнес модел, от печатната страница към дигиталния свят. Ако споразумението оцелее след проверката на съда, то може да стане модел за регулирането на правата за публикуването на електронни книги в други части на света. Ето защо Европейската комисия организира свое собствено слушане по случая на 7 септември, за да разгледа сделката. Действията на “Гугъл” вече са обект на критики във Япония, Германия и Франция, където някои издатели и писатели смятат, че това ще засегне техните търговски интереси.

Съгласно споразумението “Гугъл” има право да дигитализира по-голямата част от книгите, публикувани в САЩ, включително тези, които вече не са в печат. След това компанията ще направи откъси от текстовете видими за търсачките, ще продава електронни книги и ще предлага пълен абонамент за цялата база данни на библиотеките и други институции. “Гугъл” ще прибира 37 на сто от печалбата, а останалата част ще отива в специален регистър, който ще плаща на притежателите на авторските права. Издателите и авторите имаха срок до 4 септември да се оттеглят от споразумението, а онези които остават могат по всяко време да поискат “Гугъл” да изтрие книгите им от библиотеката.

Дори критиците на проекта признават, че той носи големи ползи на обществото. Като разреши проблема с юридическия статут на много произведения, които са обект на абсурдно дълги срокове на авторско право с неясен притежател, проектът ще направи милиони книги по-достъпни от всякога. Изследователите от Манхатън до Мумбай ще получат незабавен достъп до томове, които иначе ще тънат в забрава. Библиотеките ще могат да предлагат на потребителите достъп до информация отвъд материалните книги по рафтовете, а авторите и издателите ще получават пари за отдавна пренебрегвани произведения.

Критиците обаче смятат, че рисковете са много по-големи от ползите. Те твърдят, че по този начин “Гугъл” ще стане опасен монополист на пазара на електронни книги. “Гугъл” и регистърът могат да работят като картел и да вдигнат цената на абонаментите за институции до невероятни нива, казват критиците.

Първото опасение е пресилено. Вярно, споразумението дава на “Гугъл” изключителното право да сканира текстове-”сираци” - заглавия, притежателят на авторското право за които е неизвестен. Тези книги са сравнително малка част от пазара и вероятно няма да са толкова ценни. Ако се окажат ценни, то тяхното появяване в архивите на “Гугъл” ще накара отдавна изгубените притежатели на авторските права да излязат на светло и да си поискат приходите. След това те могат да продават дигиталните права за своите книги на други фирми освен “Гугъл”, което ще засили конкуренцията.

Второто най-голямо обвинение на критиците е по-обезпокоително. Споразумението наистина създава законово одобрен картел за правата върху електронните книги, който може изкуствено да надуе цените на библиотечния абонамент. В някои области, като музикалната индустрия, притежателите на авторско право трябва да подпишат официална декларация, че няма да злоупотребяват с позицията си по такъв начин. В споразумението на “Гугъл” няма такова обещание.

И все пак това не е причина проектът да бъде отхвърлен. Така или иначе “Гугъл” има голям икономически стимул да направи електронната библиотека достъпна за възможно най-широка аудитория. Повечето пари на компанията идват от онлайн реклами, така че колкото повече хора използват търсачката, включително библиотечния архив, толкова по-добре. Освен това “Гугъл” има и юридически стимул да внимава. Споразумението постановява, че цените на абонамента за институции трябва да са достатъчно ниски, че да гарантират “широк достъп” на аудиторията до електроните книги. Така че ако много библиотеки откажат да се абонират за услугата на “Гугъл”, защото е прекалено скъпа, компанията може да отиде на съд.

Тези предпазни мерки, разбира се, не са непоклатими и има вероятност да изплуват още антитръстови тревоги в новия дигитален свят. Но теоретичните опасности от проекта трябва да бъдат измервани спрямо реалните и на практика съществуващи ползи, които тази електронна библиотека ще предложи. Ето защо съдът трябва да одобри споразумението на “Гугъл”, като в същото време отправи сериозно предупреждение към страните по него, че ще бъдат подложени на строг регулаторен контрол в обозримото бъдеще. Ако съдът отхвърли проекта, голяма част от потенциално полезната информация ще остане буквално затворена книга.

По БТА