СофияПловдивВарнаБургасРусе

Лидерски войни унищожават гръцката левица

Снимка : Ройтерс

Необратим се очертава да бъде отсега насетне процесът на политическо самоунищожение на Коалицията на радикалната левица СИРИЗА в Гърция.Изявлението на Алекос Алаванос, че не възнамерява да се кандидатира на изборите на 4 октомври, де факто сложи отпечатък върху края на дългия, противоречив, но и интересен експеримент, който преди година и половина (подпомогнат и от кризата вътре в Социалистическата партия ПАСОК) разбуни за кратко и без това мътните води на лявото политическо пространство в страната.Сега всичко това изглежда като далечна илюзия, изпарила се безвъзвратно. Оттеглянето на Алекос Алаванос от председателския пост на парламентарната група на левицата има дълбоко символичен характер.

Цялото общество, освен редица представители на СИН (Синаспизмос) коалиция – основното крило в СИРИЗА, разбира, че без Алекос Алаванос е невъзможно СИРИЗА да просъществува. Причината е проста: СИРИЗА се роди като политическо отроче лично на Алекос Алаванос, което означава, че е напълно естествено доверие да имат само на него всички организации, групи и личности от лявото извънпарламентарно пространство, приели политическия модел на коалицията СИРИЗА.

Но след злобните нападки срещу нея от всички представители на реформаторското крило в СИН и дълбоката криза, в която изпадна това ляво течение заради липсата на позиция по отношение на СИРИЗА, пропастта между двете формации вече е непреодолима. Занапред е без значение какво ще се случи. Очевидно е, че за определени представители на СИН жизнено важно е дали партията им ще влезе или не в парламента, тъй като някои от тях лично мечтаят да получат места в него.

За повечето от Левицата обаче е почти безразлично дали СИН или СИРИЗА ще се сдобият този път с парламентарно присъствие. (На изборите през 2004 г. партията СИН влезе в новосформираната СИРИЗА, която с близо 250 хиляди гласа получи около 3,3 на сто и успя да вкара в парламента шестима свои представители,с което се превърна в четвърта политическа сила в страната. В СИРИЗА членуват освен еврокомунистите от учредения през 1992 г. нов Синаспизмос (без ГКП), а също и някои по-малки политически партии, като отцепилото се от ПАСОК ляво крило Демократично социално движение ДИКИ, отцепилата се от ГКП еврокомунистическа Обединена комунистическа и екологична левица АКОА и други. На изборите за кмет на Атина през 2006 г. кандидатът на СИРИЗА и неин председател, 33-годишният, Алексис Ципрас получи 10,5 на сто от гласовете, като с това се нареди на трето място след представителите на Нова демокрация и ПАСОК. На последните парламентарни избори през 2007 г. СИРИЗА успя да спечели малко над 5 на сто от гласовете и получи 14 мандата. След тежките младежки бунтове от края на 2008 г. социолозите отредиха на СИРИЗА изборен потенциал от 14 процента – бел. ред.)

В настоящия момент обаче СИРИЗА е на границата на трите процента за влизане в парламента. А партия с трипроцентно парламентарно присъствие едва ли може да повлияе на политиката на едно правителство да върви в лява посока. Позицията на СИН гласи: „Да запазим партията“. Всъщност обаче нещата не се свеждат единствено до личния сблъсък между лидерите на двете крила в левицата Алаванос и Ципрас, както често това се представя от медиите. По-скоро това е сблъсък на две коренно различни визии за ролята на СИРИЗА в политическото пространство на Гърция. Самият Алаванос се обявява за прерастване на СИРИЗА в единна политическа формация на левите сили, която да включва и крилото СИН.

Другият лидер Ципрас смята, че СИРИЗА трябва да бъде сателит на СИН, която да определя основните политически насоки на СИРИЗА. Това схващане предполага СИН да се запази като отделен, силен партиен апарат в левицата и точно за това около самия Ципрас гравитират както представители от лявото течение в СИРИЗА, така и „реформатори“ от СИН, обединени от девиза „всички заедно да спасим нашата партия“.

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.